Емблематичният за Русе Клуб на дейците на културата, който през годините е бил място за артистични събития и срещи със световноизвестни творци, се руши. Сградата, в която общината е съсобственик, се нуждае от спешна реставрация, но се оказва, че няма кой да я извърши.
Къщата, построена през 1900 година за известен русенски търговец, е уникална с красивите си фрески и тавани. Те са изрисувани от италианския художник Карло Франческони и предизвикват възхищение с изяществото си за паметника на културата . Днес обаче са в окаяно състояние – напукани и падащи на парчета.
Съсобственикът на сградата е направил преди година текущ ремонт, обясни главният архитект на общината Живка Бучуковска. „Отстрани, както е сградата, на самата фуга, влизаше влага и всъщност тия стенописи бяха компрометирани именно от тази влага, която е от другата сграда. Мисля, че сме я спрели отстрани на самия калкан, но имаме проектна готовност, имаме изготвени документации и в капиталовата програма на общината е да започнем да правим ремонт. Още от миналата година правим проекти, но знаете, че общината, за да прави проект, трябва да бъде обществена поръчка, със съответните специалисти“, обясни още арх.Бучуковска.
Реставрация на стенописите обаче до момента не се прави. Лошото състояние на сградата отвътре спира и културната й дейност. Журналистът от вестник „Утро“ Нели Пигулева, която е поетеса, организатор и водещ на много литературни събития в КДК, споделя, че чувството да влезеш в къщата днес е не на тъга, а на съкрушение.
„Защото това е не само една от многобройните емблеми на града – това е къщата на джаза, това е къщата на думите, къщата на поезията, къщата на театъра. Тези стени помнят много спектакли, които са правени там от именити актьори. Този дом наистина приютяваше и стремежите, и колебанията, и съмненията на много артисти от най-различни жанрове в града, не само на града. И освен всичко друго той винаги е бил мястото, където наистина ни се възхищават, като дойдат. Ако имаше как сега всички тези хора, които сме посрещали, да дойдат, но да ги преведем така, че да влязат, без да минат през входа, без да видят тази потресаваща, рушаща се обстановка, би било чудесно, но няма как да стане. От друга страна би било страшно обидно, ако това бъде поредната такава емблематична сграда, която се съсипа пред очите ни, и се страхувам, че всички ние сме виновни за това. И тези, които могат нещо да направят, но поради безхаберие, или поради отлагане, или поради други приоритети не го правят, но и всички ние, които за съжаление мълчим“, казва Нели Пигулева.
Според общината най-сериозният проблем са не толкова парите, колкото законовите ограничения за извършване на реставрацията.
„Тези, които възстановяват стенописите, трябва да имат специален лиценз. Странното е, че в Русе няма такъв човек с такъв лиценз. Независимо от това, че има хора, които са работили по сградите, зрели хора, които навремето са работили по КДК и не само, но не са си извадили лиценз. Независимо от това, че са завършили реставрация някъде си, те нямат право по сегашното законодателство да извършват такива дейности, ако нямат лиценз към паметници на културата. Старите майстори, които са работили в самата зала, ги знаем, но законно не можем да им възложим на тях ремонт. Изобщо законът е много, как да кажа, сложен и има недообмислени неща. На мен лично ми е страшно трудно, като чуя паметник на културата като дейност, като процедури – много, много сложно“, казва още арх.Бучуковска.
Процедурата се усложнява и от задължителното съгласуване на проекта с Министерството на културата. Въпреки че трябваше да има регионални звена, които да пестят време, това така и не е заработило. Русе трябваше да съгласува документацията си с екип от Велико Търново, но по думите на главния архитект там няма назначени хора и екипи и се налага отново всичко да се прави в София.
Процедурите отнемат месеци, а сградата на Клуба на дейците на културата продължава да се руши.
