Една от най-уважаваните личности в Русе – ректорът на Русенския университет академик Христо Белоев, ще отпразнува своя 65-ти рожден ден на 15 август. Роден на един от най-светлите християнски празници – Деня на Света Богородица, той посвещава живота си на развитието и утвърждаването на авторитета на русенската Алма Матер. Акад.Белоев превърна университета в уважавана институция на няколко континента, а самият той печели партньори и приятели със своята отдаденост, професионализъм, идеи, организаторски и мениджърски качества, дипломатичност и готовност да подаде ръка. Макар и да не е роден в Русе, от много години градът и Русенският университет са любов и кауза, за които работи и като ректор, и като учен, и като политик, и като общественик. И те му отвръщат със същото.
В навечерието на рождения ден на акад.Христо Белоев Русе Медиа публикува интервюто, дадено от ректора на Русенския университет, за вестник „Утро“. Негов автор е главният редактор Младен Любенов.
Акад. Белоев, навършвате годишнина, на която човек знае, може и иска, какво знаете, можете и искате Вие?
Абсолютно сте прав, че достигайки тази възраст, човек знае и може достатъчно, за да се чувства удовлетворен от постигнатото през годините. Когато целият ти професионален живот е преминал в академична среда, удовлетворението се измерва с книгите и статиите, които си написал, с броя на студентите, докторантите и младите учени, които си обучил, с резултатите от екипна работа, към които имаш принос, с проектите, в които си участвал. В този смисъл аз наистина изпитвам удовлетворение и гордост, защото професионалната ми биография съдържа не само сухи числа, а издава стремеж към творческо себераздаване и утвърждаване на екипния принцип в науката и практиката. Попитахте ме също какво искам. За себе си не искам много – да бъда здрав, да се радвам на прекрасното си семейство и да продължа любимите си научни занимания. Повече искам за Русенския университет и за град Русе. Близо 15 години съм бил ректор на университета и той се е превърнал в моя съдба. Искам и в бъдеще да виждам моя университет като един от най-силните и авторитетните в България и Европа. Искам все повече млади хора да избират Русенския университет, защото той може да им предложи разнообразие от специалности и отлични възможности за развитие. Искам също така тези млади хора да градят кариерите си в родния град и в България, защото с младостта и талантите си те са бъдещето на нашата страна.
Да се върнем в началото – завършвате Техникума по механизация на селското стопанство“ в Павликени, специалност „Селскостопанска техника“, с пълно отличие, като първенец на випуска и продължавате образованието си в Русенския университет. Как избрахте Русе, защо не София или Варна, само заради специалността Ви от техникума ли?
Не е случаен изборът ми да уча в Техникума по механизация на селското стопанство. Имах много възможности, но любовта ми към земята и машините и това, че от малък помагах и се трудех на полето, предопредели този избор. Завършвайки средното си образование в областта на селскостопанската техника, избрах тогавашния ВИММЕСС-Русе като единствения университет в България, подготвящ инженери за нуждите на селското стопанство и с единствено желание – специалността Селскостопанска техника. По онова време страната ни изпитваше остра нужда от подобни професионалисти и русенската школа беше много известна със силния си преподавателски състав и възможностите за творчество пред младите хора.
Как Ви посрещна Русе, имаше ли моменти на колебание дали изборът Ви е бил правилен?
Влюбих се в Русе от пръв поглед и до днес той е любимият ми град. Никога не съм изпитвал колебание за избора си и животът ми се отплати с една добра професионална кариера. Русе винаги е бил вратата на България към Европа и съм изключително щастлив, че тази врата отвори за мен неизброими възможности за изява.
По времето, когато сте били студент, се смяташе, че Русе е един от по-лесните за влизане, но и от най-трудните за завършване технически университети, така ли беше?
По мое време във ВИММЕСС /сега Русенски университет/ не се влизаше лесно. Имаше сериозни приемни изпити и конкуренция за местата в университета, като в него попадаха най-мотивираните студенти. Имайки диплома с пълно отличие от техникума и отличен резултат от приемните изпити, бях сред първите приети с висок бал. Завършването на университета беше предизвикателство заради превеса на точните науки в обучението и проектите, свързани с техническо чертане. Много ми помогна подготовката от техникума именно по тези дисциплини. Тогава помагах много на своите колеги и мога да споделя, че бяхме много задружни. Днешните студенти в инженерни специалности се възползват от компютърната графика и компютърни програми и са много по-облекчени. Независимо от трудностите, обаче, ако направим сравнение, по мое време броят на успешно завършилите студенти в инженерни специалности беше по-голям. Причините вероятно са много, но най-сериозната се корени в личната мотивация за успех.
Завършвате специалността „Селскостопанска техника“ в университета отново като първенец на випуска, накъде продължихте?
Завърших Русенския университет през 1984 година. Още като студент, активно се занимавах с общественополезна и творческа дейност извън аудиториите – в тогавашните клубове по ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта), които са прототип на днешните повече от 15 професионални клуба в университета, напр. Четири колела, Роботика, Автомобилист, Интернет на нещата и много други.
През периода, за който питате, бях ангажиран с обществена дейност в тогавашния Комсомол. Това сега се върши от Студентския съвет на университета. От днешна гледна точка периодът преди 1990 г. се оценява изцяло негативно, но мога да ви кажа, че младите хора от онова време имахме същите идеали и ценности като днешните младежи – да успеем в живота, да имаме добра кариера и да изградим щастливи семейства. Единственото, което ни различава, е ентусиазмът. Тогава бяхме по-ентусиазирани и по-малко мислехме за материалната страна на нещата.
Ангажираността ми в учебната, научната и обществената дейност ми даваше много възможности. Имах предложения да се завърна в родния ми град на висока позиция, в много фирми от Русе и страната, но още тогава направих избора си да остана в Русе и в университета, който завърших. Кандидатствах за докторантура и това беше началото на научната ми кариера.
През 1990 година постъпвате като асистент в катедра „Земеделска техника“, как се чувствахте сред доскорошните си преподаватели?
За мен това беше една сбъдната мечта. Да си университетски преподавател означава признание и престиж. Веднага разбрах, че това е моето единствено призвание и му се посветих изцяло. Моите доскорошни преподаватели ме приеха като равен. Това е типично за академичните среди.
Когато постъпиш на работа в университета, пътят ти е предначертан стъпка по стъпка – асистент, доктор, доцент и т.н., но се изисква много работа и отдаденост за да покориш всеки следващ връх. В зависимост от работата която вършиш зависи докъде ще стигнеш. Ако я няма необходимата мотивация, отдаденост и себераздаване може да останеш на някое от първите стъпала. Това е наистина дълъг път, по който тръгнах без колебание, и съм изключително благодарен на моите учители и на колегите, с някои от които работим в екип и до днес.
В научно отношение постигнахте всичко възможно, през 2021 година бяхте избран за академик, как се става академик в провинциален университет? Ако не се лъжа, Вие сте вторият подобен случай след акад. Иван Радев от Великотърновския университет.
Да постигнеш всичко възможно е непосилно за човешките възможности. Човек винаги има какво още да даде и към какво да се стреми. Титлата „академик“, с която наистина се гордея, не заковава учения на едно място. Тя стимулира да продължиш напред в науката, която е неизчерпаема. Ще си позволя да ви поправя в квалификацията „провинциален университет“, защото тя поставя географска разделителна линия, каквато не съществува в науката. Още повече, че Русенският университет винаги се е съизмервал с най-добрите висши училища, независимо от това къде се намират. Щастлив съм, че като академик на БАН имам малък принос към самочувствието и авторитета на Русенския университет и на град Русе. След като споменавате акад. Иван Радев, нека да почетем светлата му памет и да припомним избора му за Доктор хонорис кауза на Русенския университет, с огромен принос за развитието на нашите хуманитарни специалности. Неслучайно при нас се провеждат известните Арнаудови четения в памет на още един академик с русенски корени – акад. Михаил Арнаудов.
Университетът днес е много по-различен от този, в който сте учили и в който сте постъпили като млад преподавател, кои бяха най-важните етапи в развитието му?
Да, наистина, Русенският университет днес е много различен. Ако припомним еволюцията на университетския модел в Европа, нашият университет отдавна е преминал първите три етапа от своето развитие, а именно: „фабрика за знания“, отваряне на висшето училище към потребностите на практиката и предприемачески университет, като за последното още през 2014 г. получихме оценката на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Неслучайно, по време на българското председателство на Европейския съвет през 2018 г. при нас се проведе конференция със съорганизатори Европейската комисия и МОН, посветена на реформата във висшето образование в Европа и оценката на предприемаческите университети. В момента Русенският университет се намира на четвъртия етап от еволюционния университетски модел – иновационен университет, където висшето училище представлява едно голямо отворено иновационно пространство със силни връзки с регионалната екосистема, фокус върху международното измерение на образованието и науката и принос към развитието на гражданското общество. Ако трябва да изброя доказателствата за това твърдение, ще трябва да направим специално интервю по темата. Само мога да кажа, че Русенският университет е единственото висше училище от Източна Европа, което участва в проекта BeyondScale за оценка на предприемаческите университети в Европа, т.е. нашият опит в това отношение се приема за еталон. Освен това, на финален етап в своето изпълнение се намира проектът ACEAN Factory 4.0, в който предадохме опита си по индустриална автоматизация на известни университети от Лаос, Тайланд и Сингапур. Известен факт е и ролята ни като координатор на проекта HiEdTech, в който предадохме опита си по иновационни образователни технологии на 330 университета от Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и други централноазиатски републики.
В какво състояние е университетът днес? Периодично се лансират идеи за окрупняване на университети, за отпадане на направления и специалности в някои от тях, засяга ли това Русенския университет?
Русенският университет днес е стабилен и силен. Знаете, че през миналата година станахме един от 10-те изследователски университети в България, което е голямо постижение и признание за нас. Идеята за окрупняване на университети не се лансира единствено в България. През подобна трансформация минават много университети в Европа. На този етап механичното сливане на висши училища в България не е актуално. Съвременната тенденция е няколко университета да работят в мрежа и да провеждат съвместно обучение. Ние правим това по проекта за модернизация на висшето образование в България. Имаме съвместни специалности с Технически университет-София, Тракийския университет в Стара Загора и др. Освен това работим с партньорски университети от България в изграждането на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентности. Т.е. сливане на университети с централизирано решение едва ли е възможно. Висшето образование е на такъв етап, че не може да се развива без междууниверситетско сътрудничество и университетите в България сами намират пътя към това.
Какви са впечатленията Ви от актуалната кандидатстудентска кампания – добри ли са резултатите?
Съпоставимо с предишни години, резултатите са добри. Знаете, че поради демографските проблеми университетите в България работят в силно конкурентна среда. Но Русенският университет има предимството на своите 3 филиала в Силистра, Видин и Разград, които разширяват географския диапазон на кандидатстването за прием. Надяваме се, че ще изпълним и надхвърлим броя на определените от държавата места, още повече, че на този етап имаме 100-ово изпълнение за най-търсените специалности.
Възможно ли е по административен път – например с отказ за акредитация, да бъдат постепенно закрити здравните и хуманитарните специалности, които са сред най-предпочитаните?
Не мисля, че това е възможно. Тези специалности са утвърдени, с изграден състав от хабилитирани преподаватели и високи акредитационни оценки. Освен това точно тези специалности в най-голяма степен обслужват потребностите на региона, напр. от медицински кадри и учители, където в национален мащаб търсенето е голямо.
Тук има огромен инженерен потенциал, но кандидатите да учат инженерство са притеснително малко, как се решава и ще се решава този въпрос? Може би въпросът е комплексен и е обвързан и със средното образование?
Веднага трябва да кажа, че след 1995 г., когато с акт на Народното събрание ВТУ „Ангел Кънчев“ беше преобразувано в Русенски университет, научният потенциал на университета се разпредели равномерно между 4-те инженерни и 4-те неинженерни факултета. Вярно е, че кандидатите за инженерни специалности са по-малко, защото те са по-трудни, но колегите от инженерните факултети намират решения със създаването на интердисциплинарни и хибридни специалности. Въпросът наистина е комплексен и силната връзка, която осъществяваме със средните училища в региона, е само едно от решенията. Другото решение се корени в развитието на местната икономика. Ако тя създава привлекателни работни места за випускниците на университета, дисбалансите ще бъдат преодолени. С бизнеса и институциите, имащи отношение към специалностите, по които се обучават нашите студенти, поддържаме тесни контакти и те активно участват в образователния процес.
Развитието на екологична мобилност очевидно е важна тема за университета, работи се по автомобилно задвижване с електричество и водород, какви са другите най-важни направления, които не са така видими? Развива ли се, например, така актуалният напоследък изкуствен интелект?
Силно направление в иновационната дейност на университета, както правилно отбелязахте, е работата на екипите за електромобили и задвижване на автомобили с водородна клетка. Имаме значимо участие и в Националната научна програма за нисковъглеродна енергия за бита и изпълняваме редица проекти на Община-Русе, свързани със зелените технологии в транспорта. Много силно научно направление в университета е за развитието на безжичните технологии и комуникации, свързани с виртуалната и добавената реалност, както и с дигитализацията на културно и историческо наследство. Перспективна е работата и на студентската научно-изследователска лаборатория по електроника СНИЛЕ със създаваните устройства за нуждите на медицината. Изкуственият интелект е едно от най-перспективните направления, по които се работи в университета, като редица постижения в това отношение са отбелязани от студентско-преподавателски екипи в специалностите Компютърни науки и Софтуерно инженерство.
Ефективни ли са връзките на университета с икономиката – бизнесът да осигурява средства за развитието на учебната база, а университетът да им осигурява нужните кадри? Тази връзка е проблемна в национален план, какво трябва да се направи, за да се подобри?
Мога убедено да заявя, че Русенският университет винаги е бил силно свързан с местната икономика. Накъдето и да погледнете в управленския състав на организациите от Русе и региона или в градовете на неговите филиали, ще срещнете възпитаници на университета, което е голяма гордост за нас. Оборудването на голяма част от лабораториите в университета е дарено от партньорски фирми, което е повод за огромна благодарност към тях. Именно това е обликът на иновационния университет, за който казах по-горе – постоянна връзка между университета и неговата екосистема, която ражда иновации в полза на обществото.
Има много мнения, че начинът на финансиране – парите следват ученика или студента – девалвира образованието. Има и много доказателства, че е така. Съгласен ли сте с тази теза и как може да се промени ситуацията?
При държавните университети и училища засега това е единственият начин на финансиране. МОН регулира процеса чрез проучване на потребностите от кадри в национален мащаб и финансирането на приоритетни специалности. Това, което липсва, е регионалният фокус на финансирането. С университетите от Северна България – Икономически университет-Варна, Шуменски университет и др. отдавна сме обединили усилията си за преодоляване на централизирания подход и обръщане на по-сериозно внимание върху потребностите на регионите от тази част на страната.
Един бивш ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, проф. Иван Харалампиев, беше казал, че без университета Велико Търново ще заприлича на Малко Търново, съотносимо ли е това към Русе и Русенския университет?
Много сполучливо сравнение, което може да бъде отнесено към Русе и Русенския университет. Както Русе получава импулси за развитието си от университета и неговия национален и международен престиж, така и университетът черпи сила и вдъхновение от града на голямата река, емблематичен със своята аристократична осанка и богатия си културен живот. Русе и неговият университет са неразривно свързани, те представят тяло и дух, единение и синергия, традиция и новаторство.
Имате 19 почетни титли ДХК от различни университети, част от тях от университети в Средна Азия – как избрахте тази посока за сътрудничество с висши училища и какво носи тя на двете страни в това партньорство?
Почетната титла „Доктор хонорис кауза“ на даден университет е най-високият знак за академично признание. Тя е признание не само за даден човек, но и за цялата академична общност. Възприемам тези отличия именно по този начин – като признание за моя университет и неговия принос към сътрудничеството с нашите партньори. В случая с университетите, които споменавате, благодарение на екипи от Русенския университет, беше пренесен опитът ни по иновационни образователни технологии, което беше оценено много високо от нашите партньори като трансфер на ноу-хау и модернизация на висшето образование в тези страни. В резултат от това взаимодействие Русенският университет разшири международното си влияние и престиж и спечели много нови приятели.
Участвате в много организации, редакционни колегии, ръководите десетки проекти, имате стотици научни статии, как става това, изглежда, че е физически невъзможно да Ви стигне времето за всичко?
Всичко е възможно, когато човек може да организира и управлява времето си добре, и най-вече, когато работи в екип. Винаги съм имал щастието да бъда част от най-добрите екипи и тук е мястото да се обърна с благодарност към моите дългогодишни колеги за подкрепата.
Вие сте сред най-дълго управлявалите ректори на Русенския университет, как постигнахте това?
Тук отговорът на въпроса е почти същият, както на предходния въпрос – тайната е в добрия екип. Но не само. За да си ректор, университетът трябва да бъде твоя първостепенна кауза. За мен Русенският университет винаги е бил такава кауза от първостепенно значение и отдаденост без остатък.
Бяхте в близки отношения с Игнат Канев, той Ви сочеше като човек за връзка с него, как се печели доверието на такава фигура и по-важното – как се оправдава?
Игнат Канев, светла му памет, беше една от фигурите, оказали най-голямо влияние в моя живот. Винаги съм се възхищавал от начина му да намери мястото си в живота с огромен труд и пословична скромност. В мое лице г-н Канев и семейството му намериха безрезервна подкрепа на стремежа си да оставят следа, да съградят в името на идващите поколения българи. Така се родиха многобройните спомоществователски акции на семейство Канев – Канев Център-Русенски университет, обновеното детско отделение в МБАЛ „Канев“, читалището в с. Горно Абланово и др. Преклонението ми пред този човек е огромно и единственото, което мога да кажа, е, че той живее и ще живее в Русенския университет във внушителното културно и научно пространство на неговия Канев център.
Още едно връщане назад – как канцлерът на Германия Ангела Меркел прие почетната титла Доктор хонорис кауза на Русенския университет?
Канцлерът на Германия д-р Ангела Меркел прие да стане Доктор хонорис кауза на Русенския университет благодарение на факта, че в периода 2010-2011 г. нашият университет получи силната подкрепа на Конференцията на германските ректори да създаде в сътрудничество със Стопанска академия-Букурещ Българо-румънския интеруниверситетски Европа Център /БРИЕ/. Както може би е известно, БРИЕ беше създаден с финансовата подкрепа на Пакта за стабилност на Югоизточна Европа и е единствената структура в този регион за обучение на международни студенти-магистри по програми на английски език. И досега с канцлер Ангела Меркел си разменяме поздравителни картички по повод на различни празници. Аз високо я ценя като държавен ръководител и публична личност и силно се надявам тя да посети скоро „своя университет“, както лично е написала в една от картичките си до мен.
Кога ще бъде открит новият научен център, който се строи до Втори корпус и с какво той ще допринесе за развитието на университета?
Откриването на Научноизследователския комплекс на Русенския университет ще е в началото на есента. В момента се извършва оборудването на 7-те лаборатории на комплекса, чиято дейност ще бъде фокусирана върху най-приоритетните направления от иновационната дейност на университета. С откриването на комплекса ще се създадат още по-добри възможности за разработките на нашите интердисциплинарни екипи. Те няма да бъдат разпръснати в отделни сгради от университетския кампус, а ще творят и създават под един покрив. Смисълът на това е, че интердисциплинарността в науката е без алтернатива в наше време и Русенският университет успява да тласне научните и иновационни разработки именно в такава посока.
Да излезем от академичната тематика, винаги сте били и активен участник в местния политически живот. Как го оценявате?
Това е така, но участието в местния обществен и политически живот никога не е било самоцел за мен. Винаги съм смятал, че хора от университета трябва да имат участие в решенията за града и региона и много мои колеги са народни представители, общински съветници, участват в комисии и работни групи и дават своя принос за развитието на града и региона.
Мисля, че съм доказал, че за мен важно е не робуването на политически пристрастия, а активната позиция в полза и за благото на гражданите.
Да изчистим един важен въпрос, който много се обсъжда през последните месеци – ще се кандидатирате ли за кмет на Русе през есента?
И аз като вас чувам това и ми се задават въпроси. Това, че се обсъжда името ми, е чест за мен и оценка на цялостната ми дейност.
Политическата структура, към която принадлежа, е направила своята номинация и считам, че отговорът на този въпрос е ясен.
Ще продължа и занапред да работя всеотдайно за интересите на Русе и русенци.
Ако позволите на финала един личен въпрос – в каква посока ще продължите, след като излезете от университета?
Не мисля, че е дошло времето ми „да изляза от университета“. Ние и сега осигуряваме възможности за работа на всички наши колеги, които желаят да правят това.
Като академик, призванието ми и очакванията на обществото от мен са да продължа да обучавам студенти и докторанти, да работя по теми от научен интерес, да участвам в екипи за изпълнение на научни и образователни проекти.
Да е живот и здраве, ще продължа да се чувствам свързан с моя Русенски университет и моя град, защото те са моята съдба и моето житейско призвание.
Кой е академик Христо Белоев
Академик Христо Иванов Белоев е роден на 15 август 1958 г. в гр. Павликени. Средното си образование завършва с пълно отличие през 1977 г. в Техникума по механизация на селското стопанство. През 1984 г. завършва висшето си образование във ВТУ „Ангел Кънчев“ – Русе, специалност „Селскостопанска техника“ – първенец на випуска.
През 1990 г. е приет за асистент в катедра „Земеделска техника“ и защитава докторска дисертация през 1997 г. През 2002 г. е избран за доцент, през 2008 г. защитава дисертация за научна степен „доктор на техническите науки“, а през 2009 г. е избран за професор. През 2014 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2021 г. е избран за академик на БАН.
През периода 2003-2007 г. е декан на Аграрно-индустриалния факултет. През 2007 г. е избран за ректор на Русенския университет, като заема тази позиция до края на 2015 г., когато изтича вторият му мандат.
През 2016 год. е избран за Председател на ОС на университета.
От януари 2018 отново е ректор на Русенския университет.
През 2022 година е избран за Председател на Обществения съвет за развитие на висшето образование в България.
Председател е на Съюза на учените – клон Русе и зам.-председател на Съвета на ректорите в България.
През 2010 г. е избран за вицепрезидент, а през 2011 г. за президент на Конференцията на ректорите на университетите от дунавските страни. Член е на Управителния съвет (УС) на Вишеградската университетска асоциация и неин съучредител. Представлява Русенския университет в Общото събрание на международните организации: Европейска университетска асоциация, Интеруниверситетски център-Дубровник, Балканска университетска асоциация.
Член е на УС на Селскостопанска академия, на Международната организация по почвообработка ISTRO (зам.-председател за България), на Европейската организация за защита на почвата ESSC, на Научно-консултативния съвет към Министъра на земеделието и храните, на УС на Индустриален клъстър „Селскостопанска техника“ и на Асоциация „Устойчиво земеделие“. Председател е на УС на Българо-румънски интеруниверситетски Европа център (БРИЕ).
Общински съветник в Община Русе – вече четири мандата 2007-2023 и председател на Комисията по образование, а в мандат 2015-2019 г. е председател на Общинския съвет в Русе.
Участва в редакционните колегии на 15 научни списания, от тях 10 чужди, а на две от тях е главен редактор.
Научните интереси на акад. Белоев са в областта на: проектиране на земеделска техника; комбинирани работни органи и комбинирани машини; изследване и изпитване на земеделска техника; ерозия и противоерозионни технологии; устойчиво земеделие, транспорт, енергийна ефективност; екология; висше образование;
Има над 450 научни публикации, 35 монографии, 40 патенти и полезни модели, 20 учебници и учебни помагала, над 1000 цитирания на научните му трудове, Над 500 публикации в научно-популярни списания, вестници и електронни медии/за последните пет години/. Ръководител е на 35 докторанти – български и чуждестранни.
Научен редактор на над 100 сборници с научни публикации и на редица издания/за последните пет години/.
Акад. Христо Белоев е отличаван многократно за научна, научно-приложна, преподавателска и публична дейност, като основните му отличия са:
- орден „Св. Св. Кирил и Методий“-I степен – по предложение на Министерския съвет и с Указ на Президента от 19.10.2015 г.;
- Doctop Honoris Causa на 19 чуждестранни университети от Словакия, Чехия, Румъния, Русия, Украйна, Казахстан, Армения, Киргизстан, Азербайджан, Узбекистан:
- Награда за наука „Питагор“ за 2013 година;
- Почетен гражданин е на Разград (2013 г.), Русе (2014 г.), Павликени (2014 г.), Видин(2021 г.) и Силистра (2023 г.);
- Почетен член – академик на академията за аграрни науки на Словакия, 2018 г.;
- Почетен член – академик на Националната академия за аграрни науки на Украйна, 2020 г.;
- Награда Русе за цялостен принос в образованието и науката, 2009;
- Носител на годишната награда за изключителни постижения на Националната академия за аграрни науки на Украйна, за чуждестранен учен, 2020 г.;
- Плакет на папа Бенедикт XVI, 2008;
- Златен медал на международното селскостопанско изложение Агра 2009 за научна дейност и разработки и мн. др.
Включен е в три енциклопедични издания: Златен фонд на Българската наука; 150 дейци на Българската наука и Бележити българи на съвременна България.
