Кметът Пенчо Милков и неговият екип се вслушаха в мнението на обществеността и запазиха проектопрограмата на 60-ия Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ във вида, предложен от артистичния му директор Ива Чавдарова. Програмният съвет, сформиран от предишното общинско ръководство, е освободен със заповед на Милков, а с нова заповед е създаден друг, в който общината участва чрез зам.-кмета по хуманитарните дейности Енчо Енчев като контролиращ.
В променения програмен съвет преобладават имената на изявени музиканти и хората на изкуството. Негови членове вече са диригентът Емил Табаков, цигуларите Светлин Русев и Минчо Минчев – и тримата почетни граждани на Русе, директорът на Училището по изкуствата Мария Дуканова, директорът на Русенска опера Иван Кюркчиев, музикалният продуцент Михаил Дичев, директорът на ММД Ива Чавдарова, арх.Венцислав Илиев и директорът на БНТ-Русе Калчо Петков.
Интересът към срещата за публично обсъждане на програмата за 60-ото издание на ММД бе огромен и зала „Култура“ се оказа тясна да побере всички желаещи. За да изслуша мненията, бе дошъл лично кметът Пенчо Милков. „За всички нас проблемът беше важен. „Мартенски музикални дни“ са символ на нашия град и ние носим отговорност за тях в настоящето и как ще предадем фестивала на бъдещите поколения. Като дете съм бил хорист и имам отношение към музиката в нашия град. Създаденото напрежение ме накара да проведа срещи с Ива Чавдарова, с Иван Кюркчиев, чух и много мнения. Затова взех решението да има нов програмен съвет, по който се постигна съгласие. Това беше и един тест за всички нас, че можем да дадем отпор на разединението и да правим нещата заедно“, обясни кметът Пенчо Милков.
Зам.-кметът Енчо Енчев също изрази готовността на администрацията да подпомага изцяло фестивала, за да има Русе един прекрасен музикален празник. А концепцията, по която ще се прави ММД през 2020 г., е предложената от Ива Чавдарова.
Самата Ива Чавдарова, преди да представи проекта за програма, бе бурно и продължително аплодирана от цялата зала, което дълбоко я разчувства. Тя обаче сподели още в началото притеснението си, че заради забавянето има известни проблеми и програмата вероятно ще бъде готова окончателно в следващите десетина дни. Концепцията на 60-ото издание на ММД, по която се е работило от две години, е наречена „Кръгове на времето“ и под знака на 250 г. от рождението на Бетовен, които целият музикален свят ще празнува през 2020 г.
„Влиянието на Бетовен върху всичко в музиката през 19, 20 и дори 21 век е добър повод да търсим връзки и влияния. Проектът е доминиран от неговото творчество и схващането за Бетовен като най-знаковата фигура в музикалния свят. Ще отбележим също 60-годишнината на НУИ и 10-годишнината на фестивалния оркестър, който е един от най-атрактивните проекти на ММД, свързан с приемственост и традиции. Изборът на артистите е на световнопризнати имена, някои от които са важна част от израстването на фестивала през годините – Юрий Башмет, квартет „Модилияни“, саксофонен квинтет „Сигнум“, Софийска филхармония, камерен ансамбъл „Софийски солисти“, оркестър и хор на Русенска опера. Най-успешните български артисти имат специално място – Емил Табаков, Минчо Минчев, Пламен Джуров, Светлин Русев, Евгени Божанов, Красимир Щерев, Пламена Мангова, Виктория Василенко, Атанас Кръстев, квартет „Фрош““, обясни Иван Чавдарова.
Тя акцентира специално и на двете програми на Русенския фестивален оркестър, който събира бивши възпитаници на Музикалното училище от цял свят. А те идват да музицират и правят изкуство заедно, за да се върнат към корените си. Директорът на НУИ Мария Дуканова допълни, че тези музиканти си купуват билети месеци напред, освобождават се от ангажименти, дори плащат на колеги в оркестрите да ги заместят, за да могат да се върнат и свирят в Русе. За щастие идеята да няма майсторски класове е отпаднала и те ще продължат, заедно с проекта ММД джуниър.
Председателят на стария програмен съвет и директор на Русенска опера Иван Кюркчиев коментира съвсем накратко какви са били новите предложения към фестивала – гостуване на Радиооркестъра на Киев, бароковия оркестър на Венеция, Пражката филхармония, квинтета на Арена ди Верона. „Разбуниха се духовете и не трябва да допуснем да станем за смях на цяла България. Но ми беше много обидно, че моите колеги, които 6 месеца работят за тази програма – като Йордан Камджалов, Сунай Муратов, бяха обиждани. Но сме тук да подкрепим проекта на Ива Чавдарова“, каза Кюркчиев.
Макар той да не го заяви, стана ясно, че закъснялото програмиране може да доведе до проблеми. На уговорените вече изпълнители трябва да се откаже, а дали това ще доведе и до заплащане на неустойки и от кого, ако има подписани договори, засега не се коментира. Но Енчо Енчев обясни, че следващите два дни са много важни, защото трябва да се получи съгласието на всички поканени артисти. Ако те вече нямат възможност да участват в Русе, Иван Кюркчиев ще помогне за решаването на въпроса.
Много емоционални бяха думите на двама от доайените на ММД и възпитаници на Русенското музикално училище – флейтиста проф.Георги Спасов и диригента Емил Табаков.
„Предстои ми да чествам 55 години от първата си изява като солист на фестивала. Бях силно притеснен допреди два часа, че в любимия ми роден град се случват неща, които не са редни и не съм очаквал. Това е град с европейски традиции, с изключителни постижения в областта на изкуството. Мои колеги от чужбина, които идват на ММД, са във възторг от нивото и организацията. Затова бях и толкова притеснен. Искам да благодаря на всички, че сте погледнали философски и сте взели правилното решение. Не биваше на 60-годишнината да се прекъсва и променя нещо“, сподели проф.Спасов.
Емил Табаков също е свързан от ученик с историята на фестивала и е имал своите тревоги заради случващото се. „Аз съм живял с този фестивал, на него сме се учили, с него се изграждахме и ние, и вкусът на русенската публика. Това е единственият останал фестивал за класическа и кантатно-ораториална музика. Промяната на посоката и визията щяха да го обърнат в нещо друго и щяха да го превърнат във фестивал за „шир потреба“. Благодарен съм на кмета, на когото написах писмо, и той ми отговори веднага. Изобщо не трябваше да има такъв програмен съвет или ако има, той само да помага и съветва директора на фестивала, но не и да го ръководи. В него трябва да има артисти, които познават тенденциите в нашия жанр. Ако не беше Ива Чавдарова, МММД нямаше да се задържи на това ниво, а щеше да има някакво фестивалче. Особено като се има предвид каква е финансовата ситуация и бюджетът“, каза маестрото.
Синът на големия диригент и композитор Константин Илиев – арх.Венцислав Илиев, изрази благодарност към ръководството на общината за реакцията и на вестник „Утро“, че е повдигнал тази тема. И помоли да не се споменава повече за идеята да се изпълнява класическа музика в спортна зала. „Това е конщунство и обида за професионалните музиканти. Нека да запазим фестивала и публиката, защото тя е едно от голямото достижение на ММД. Вярвам, че фестивалът ще бъде един празник на духа, какъвто нашият град заслужава“, заяви арх.Илиев.
Думата взеха и много от присъстващите – Калчо Петков например изрази пожелание фестивалът да започне да привлича туристи, а Огнян Стамболиев повдигна отново болния въпрос за липсата на единен билетен център за културните събития.
