Чудесата са възможни! 39 години след като разбира, че има сестра, актьорът Димитър Маринов я намери и сбъдна мечтата си да се запознае с нея. Това става с помощта на зам.-кмета на Русе Димитър Недев /на снимката вляво/, разказва „24 часа“.
Април 1986 г. – 21-годишният Димитър Маринов отива в Русе, за да намери биологичния си баща и да се запознае с него. На вратата на апартамента му среща момиче, с което си казват само “здравей”. Разбира, че има сестра. Никога повече след онзи ден не вижда баща си. Никога повече след онзи миг не вижда сестра си.
Декември 2024 г. – Димитър Маринов е повече от популярен. Той е първият българин, качил се на сцената на оскарите. Но и известността не помага да се открият със сестра му. В интервю за “24 часа” актьорът споделя мечтата си – 38 г. след онова “здравей” в Русе да се запознае с нея.
Множество хора се ангажират с мисията на Димитър Маринов и “24 часа”
да тръгнат по следите на семейството на актьора.
Юни 2025 г. – чудото се случи! 39 години и 2 месеца по-късно Маринов намери и прегърна сестра си след сълзи от щастие.
Когато разбрах, че сме я намерили, половин час тихо си поплаках. И после в следващия половин час тихо се посмях. Усетих емоция, която отново и отново доказва, че кръвта вода не става. Цял живот съм мечтал да имам дъщеря, защото знаех, че имам сестра. Имам две прекрасни момчета. Дъщеря не получих, но най-после “получих” сестра си, описва актьорът пред “24 часа” силните чувства след новината, че търсенето е дало резултат.
Дали самият той е вярвал след толкова години? Дали нещо в самия него се е променило след онова интервю за “24 часа” в края на 2024 г. и общата цел – да намерим сестра му?
Възпламени се надеждата. Толкова години съм си мечтал за това, но сякаш надеждата вече угасваше. Сега усетих някакъв вид възраждане. Надеждата оживя отново. Това, което беше озадачаващо за мен, е, че след цялата ми популярност през последните години никой никога не се обади. Това донякъде много ме уплаши. Предположих, че може родният ми баща да е починал, че сестра ми може изобщо да не е в България… Дори през акъла ми мина и най-страшното за нея… Но когато надеждата отново се възпламени, си казах: “Това е Божа работа. Явно нещо ще се случи. Няма начин да не се случи. Поне ще знам”. В момента, в който се оказа, че я намерих, разбрах, че
моята популярност не е означавала абсолютно нищо, защото сестра ми никога не е знаела, че има брат
Баща ни никога не ѝ е казал, че има брат. А тя не е от този вид хора, които са фенове на телевизията, на медиите като цяло. Живее много частен, скромен живот. Предпочита да чете и да твори. Толкова съм щастлив, че се намерихме, отговаря Димитър Маринов.
А съдбата наистина си знае работата. Актьорът в момента не е в Холивуд, а в родината си. Изпълнява част от изреченото в онова същото интервю, че все по-често и по-често ще се връща в България, защото самият той иска “да връща” на бъдещите поколения. Димитър Маринов е в родината за националното турне “Идвам при вас”, с което представя книгите си “Към сцената” и “Към екрана”.
На 8 и 9 юни 2025 г. са едни от най-емоционалните моменти от турнето – в Русе. Завръща се в града на своя баща за първи път от онази 1986 г. И сякаш магията се отключва. Именно там долита дълго чаканата новина. Пръстът на съдбата, решила развръзката да е именно в този момент, се оказва среща със заместник-кмета на Русе Димитър Недев, който пък се оказва, че преди доста години е работил с бащата на Димитър Маринов в корабния завод в Русе…
Скоро след ударната вълна от позитивна емоция Димитър има телефонния номер на сестра си. Не иска да се бави повече. Набира я…
“Юлиана…” Да!” Казва се Юлиана, толкова хубаво име. Но още по-хубавото – такъв страхотен човек. Моята сестра, не може да скрие щастието си той.
В първия момент тя затваря телефона. После се обажда и чува: „Аз съм твоят половин брат“. „Димитър Маринов“ не върши работа по обяснените вече причини, че известността невинаги е достатъчна. Но „твоят половин брат“ носи и на нея много сълзи и смях.
Сестра му живее в София. На него му предстои кратко връщане в столицата, преди турнето из страната да продължи. Ясно е, че това прибиране в София ще е незабравимо. За двамата.
13 юни 2025 година – Димитър се срещна с Юлиана. Брат и сестра заедно след 39 г. и 2 месеца, над 470 месеца, 2045 седмици, 14 318 дни. Какъв щастлив петък, 13-и, само!
Единственото, което ми се искаше, е силно да я прегърна. И го направих. Прегръдката в момента, в който се видяхме за първи път в градинката на “Свети Седмочисленици”, сякаш продължи вечност, разказва с треперещ глас Маринов.
Емоцията беше в очите ѝ. Това, което най-много ме шокира, е, че ние страшно си приличаме. Особено в носовете, смее се актьорът. Е, нейният не е толкова голям като моя, но има подобна форма. Двамата имаме много общи черти с баща ни. Но шокиращото беше, когато тя ми показа снимка на дядо си – бащата на баща ни. Моята прилика с този човек вече беше уникална.
Имахме чувството, че сме се познавали цял живот
Много интересно усещане. Говорихме си много лесно. Без напрежение. Имаше много емоция, но не и напрежение. Самата тя каза: “Имам чувството, че ние винаги сме се познавали и винаги сме си говорили”. А аз: “О, боже, точно това си мисля в момента и исках да ти го кажа”.
Такъв момент на емоция. Такова уникално “затваряне” на една глава от книгата на моя живот…, поема си дъх и оставя пауза, място за многоточие, сякаш за да покаже, че това “затваряне” на глава е начало на нова. Но вече с неговата сестра.
А бурята от емоции е и в сърцето му, и пред очите му – в едно съобщение, изпратено от Юлиана: Едно е сигурно – че ще се хваля наляво и надясно, че вече и аз имам брат. Силно се съмнявам, че ще смая някого, защото много хора имат. Но за мен е последното чудо на света! Благодаря ти! Благодаря ти, че те има!
