Документалният филм „Ангелът на милосърдието“, посветен на живота на баронеса Юлия Вревска, бе отличен на 19-ото издание на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна. Лентата, финансирана от община Бяла, получи специалната награда на председателя на БЧК.
“Ангелът на милосърдието”, заснет от БНТ, е направен по предложение на кмета на Бяла Димитър Славов във връзка със 180-ата годишнина от рождението на Юлия Вревска. Общинските съветници подкрепиха идеята с финансиране от 20 000 лв.
Филмът е създаден по сценарий на Аделина Радева, а режисьор е Борис Радев. В продукцията участват писателят Стефан Цанев, историкът проф. Пламен Митев, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний и др. В ролята на баронеса Юлия Вревска е младата актриса Никол Бойчева.
Юлия Вревска е родена на 25 януари 1838 г. или 1841 г. в град Лубни, Полтавска губерния, в семейството на потомствения руски дворянин генерал-лейтенант Пьотър Варпаховски. Омъжва се за генерал-лейтенант барон Иполит Вревски през 1856 г. Съпругът ѝ е убит в Кавказката война при щурма на аула Китури на 20 август 1858 г.
Участва в Руско-турската война. При обявяването на войната продава бащиното си имение „Стàрици“ (Старицы) в Орловска губерния, като със събраните пари набира доброволчески отряд от 22 медицински сестри и доктори. През април 1877 г. пристигат в Кишинев в Действащата армия.
От 19 юни заедно със своята приятелка Мария Неелова започват като медицински сестри от Червения кръст в 45-а военно-полева болница в град Яш в княжество Молдова. Командирована е във военните лазарети, обслужващи частите на Западния отряд при втората и третата атаки на Плевен.
Преместена е в 48-а военна болница в село Бяла (Русенско) на 12/20 ноември 1877 г. Заболява от остра форма на петнист тиф. Агонията ѝ продължава две седмици, като през това време от страх да не се заразят, не я посещава нито един лекар. При баронесата идват единствено болните, за които тя самата се е грижела до момента. На 24 януари 1878 г. умира в с. Бяла на 39 години, ден преди 40-ата си годишнина. Погребана е край православния храм с униформата на милосърдна сестра от същите болни войници, които са се грижили за нея до смъртта ѝ. След погребението пристига един от братята ѝ с намерението да пренесе тялото ѝ до Сергиевия манастир в Петерхоф. Тръгва си сам, а баронеса Юлия Вревска — „Розата на Русия“ — остава завинаги в България, която е чувствала като своя втора родина.
