Екип на Австрийския Археологически институт и Национален археологически институт с музей – БАН посети Регионален историчесски музей – Русе във връзка с проект за изследване на произхода на нефрита, използван през Праисторията на Балканите. Екипът се ръководи от проф. д-р Барбра Хореш, заместник директор на Австрийския археологически институт и д-р Михаел Брандъл, придружавани от доц. д-р Христо Попов, директор на Национален археологически институт с музей – БАН.
Обект на изследване е изцяло запазен амулет от редкия минерал нефрит, който е част от постоянната експозиция на Регионален исторически музей – Русе. Извършен бе спектографски анализ с цел определяне на типа и произхода на суровината на находката. Резултатите от него ще бъдат известни по-късно.
Предметът е открит по време на археологически разкопки през 1986 г. на Русенската селищна могила в пласт от средната каменно-медна епоха (халколит 4650-4500 г. пр. Хр.). Находката е с размери: вис. 3,2 см, деб. 0,5 см. Представлява стилизирана зооморфна фигура (вероятно жаба), изработена от нефрит с полирана повърхност, в горната част е пробит отвор. Фигурата има огледална симетрия. Предметът вероятно е използван като амулет.
Проблемът с локлаизирането на находища на нефрит на Балканите и в частност на територията на днешните български земи засега остава отворен, както и от къде е внасяна суровината за изработката на предметите от този вид. От територията на България има открити едва 12 подобни находки (без тази от Русе), което ги прави изключителна рядкост. Всички амулети от нефрит с ясен археологически контекст към момента от българските земи се датират от новокаменната епоха (неолит). Поради тази причина е възможно и амулетът от Русе да има по-ранна датировка и да е бил използван през по-продължителен период от време.
