Общинският съветник от ПП-ДБ Калин Иванов разпространи своето становище във връзка питането му по темата за бъдещия плувен комплекс в Русе и отговорите на общинската администрация. То е озаглавено „Когато общественият интерес потъва на дъното“ и в него се казва следното:
Като общински съветник и представител на гражданите на Русе се чувствам длъжен да споделя с обществеността какво се случва с дългоочаквания общински плувен басейн и защо ситуацията е тревожна и недопустима.
През април 2025 г. внесох официално питане до кмета на Русе с пет ясни въпроса относно:
– забавянето на проекта за общински плувен басейн,
– липсата на санкции към изпълнителя,
– липсата на прозрачност,
– мерките, които Общината предприема за защита на обществения интерес.
Очаквах тези отговори за сесията още през април. Уви, те бяха забавени до следващата сесия на 29 май т.г. На нея към моето питане Енчо Енчев, зам.-кмет „Образование и култура“, заобикаляйки конкретните ми въпроси, поднесе текст с формални и кухи “отговори” на Общината, които не съдържаха никаква реална информация или ангажимент.
Питания без реален отговор
Относно забавянето на строителството ми бе отговорено витиевато, че „ще се удължи срокът“.
За възможните неустойки, които изпълнителят дължи за забавянето, отговорът бе: „анализира се дали има вина“.
За бъдещето на басейна – „има финансов анализ“, но не е посочен конкретен план.
За защитата на обществения интерес е отговорено общо, че „ще се предприемат мерки“, без да е ясно какви точно.
Това не е отчетност, а отбиване на номера, чист отказ от отговорност!
Забавянето без последствия
Проектът е в сериозно закъснение, към момента с над 240 дни. Всеки един от тези дни закъснение струва на русенци пари, време и възможности.
Междувременно бяха гласувани допълнителни 500 000 лева за това строителство, без да се дава яснота защо тази сума не е била включена в първоначалното планиране. Общият бюджет на проекта вече надхвърля 15 милиона лева.
Ако към момента Общината бе извършила необходимия контрол върху строителството, какви суми можеше да получи като неустойка от изпълнителя?
По стандартните договорни условия (примерно 0,1% неустойка на ден, до максимум 10%) щяхме да имаме в общинската каса:
0,1% от 14,8 млн. лв. = 14 800 лв./ден
За 240 дни → 3 552 000 лв.
При договорен максимум от 10% → 1 480 000 лв. неустойка, които Общината можеше да предяви.
Какво можеше да се направи с тези 1 480 000 лева?
Подкрепа за ученици: 200 деца от Русе можеха да участват в международни състезания с пълно финансиране (1 000 000 лв.)
Модерен приют за животни: сграда, оборудване, ветеринарна грижа за 2 години (300 000 лв.)
Детски площадки и спортни игрища в квартали с нужда (150 000 лв.)
Вместо това парите отново отиват при строителя, без никакъв видим контрол от страна на възложителя и без публичен отчет.
Какво ще направя оттук нататък?
Вече официално съм изискал цялата документация по обществената поръчка: проектна документация, договори, анекси, цялата комуникация между Общината и изпълнителя. След обстоен преглед, ако с колегите установим нередности или съмнения за злоупотреба, ще сезирам компетентните органи.
Мое задължение е да защитавам обществения интерес особено когато Общината не го прави!
Гражданите на Русе заслужават прозрачна отчетност, почтеност и действия. Басейнът не е само строителен обект, той е символ на това как се управляват публичните средства. Аз няма да позволя той да бъде поредната скъпоплатена провалена надежда.
Калин Иванов
Общински съветник, ПП–ДБ – Русе