Тодор Лазаров е един от младите актьори в трупата на ДТ „Сава Огнянов“. Завършва НАТФИЗ през 2021 година и идва в Русе след кастинг, обявен от театъра. Играе в „Балкански синдром“, „Лилиом – легенда за любовта“, „Изчезващи“, „Крали Марко – последната балканска легенда“. Като малък е искал да бъде рейнджър, полицай, боклукчия, космонавт, супер герой и таен агент. Затова става актьор, за да може да бъде всичко.
Толкова добре лъжеш
„Една вечер пътувахме в колата за дипломирането на сестра ми в Будапеща. Пътят бе дълъг и си разказвахме истории“, спомня си Тодор Лазаров. „По едно време приятелката на баща ми казва: „Тодоре, ти толкова добре лъжеш, защо не започнеш да изкарваш пари от това?“. Капка романтика внася и една падаща звезда, докато в колата, някъде на път в Унгария, се произнасят тези думи.
И тази история не минава без любов. „После се срещнах и запознах с едно момиче във Варна. Тук трябва да кажа, че съм роден в Русе, но израснах във Варна. Ходихме в една театрална школа, после във втора школа и взе, че ми хареса да играя, както и представленията“, разказва Тодор. За да оправдае себе си и бъдещите си действия, той си харесва една мисъл на Антъни Хопкинс: „ Най-добрите от нас се развиват късно. В училище бях идиот. Необщителен тип – другите деца изобщо не ме интересуваха. В днешно време това го наричат нарушение на вниманието. А аз просто бях глупав. Именно затова и станах актьор.“
Русе, Варна, морето и театъра
Преди да съобщи на своите родители, че в 11-и клас започва усилено да се занимава с театър, те му поставят цел – воден мениджмънт в Холандия, или капитан на кораб у нас. Предпоставки за това има. Цели 17 години Тодор Лазаров се занимава със спортно ветроходство.
Първи сблъсък със сцената: „Когато завършвах 4-и клас в Русе, на тържеството в края на годината не успях да имитирам Станислав Христосков, разплаках се и отидох при мама“, си спомня Тодор. „Но после израснах. Във Варна първата ми театрална школа ръководеше Даниела Викторова, но там отидох заради онова момиче. После при Вальо Митев, за малко и в театрална школа „Дедал“.
Академията
„За да съм честен, театърът го заобичах чак, когато влязох в НАТФИЗ“, споделя Тодор. Иска „Драма“, но го приемат в „Кукли“. Не съжалява, защото изгражда приятелства, които пази и поддържа до ден днешен. „И се научих на работа, мога да „бачкам“ яко и не ми е проблем – методично, бавно и постоянно.“
В „Куклите“ му преподават доц. Майя Енчева и проф. Боньо Лунгов. „И си беше казарма. Всяка сутрин от 9.00, а си тръгвахме в 23.00 часа. Но се събирахме към 7.00 и оставахме понякога и до 2.00 часа посред нощ. Даже сме и спали в Академията. Когато се прибирах, карах колело до Студентски град и на другия ден отново“, си припомня студентските години Лазаров.
Метаморфозата
„Когато стигнах до едно ниво с куклите, разбрах, че не ми стига развитие. Правехме един конкретен откъс „морско дъно“ по 8 часа на ден и аз с един чадър репетираме. На второ време отварям, на четвърто затварям и усетих, че не съм вече за тук. А и винаги ме е влечало словото и киното“, признава младият актьор. Взема решение точно преди изпитите за втори курс, сбогува се с куклите и попада в класа на проф. Пламен Марков.
Студентски живот, студентски лудории. „Правим етюд, който се казва „Где мои деньги?“, като не сме с кукли, а е жив план. Всички са облечени в черни костюми, а аз съм в бял. Етюдът е как едни мъже стоят, пушат пури и само казват „Где мои деньги?“, „Где мои деньги?“ и най-накрая се разбира, че играят Монополи. Професорът си тръгва и ние оставаме с костюми“, смее се Тодор.
Излизат на ул. „Раковска“ и решават да продължат етюда. Той върви с бял куфар в ръка, а вътре има половин килограм брашно, увито в стреч фолио. Сцепват пакета с нож по средата. Идват другите с черните костюми и точно когато Тодор пресича,, започва сценичен бой. Събарят го на земята уж без да искат, и от там се разпилява брашното. Всички спират изумени и не могат да разберат какво се случва в 22.00 часа по средата на ул. „Раковска“.
Или, или…
„Много се двоумих между Русе и Варна. На морето са ми старите познанства, старият начин на живот, което ще ме дърпа назад“, споделя Тодор Лазаров. Но избира Русе и ДТ „Сава Огнянов“. „Благодарен съм, че съм тук. И имам шанс за развитие. Предимство е да получавам главни роли. Осъзнавам, че е отговорност и това ме зарежда“, категоричен е младият актьор.
И завършва: „Отпускането при актьорите произлиза от това, че стигаш до някакво ниво. Получаваш одобрение и си доволен от това, което е най-опасното. Очаквам „Куцльото от забутания остров“ под режисурата на Пламен Марков. Роля, която ми предстои и много искам да изиграя.“
