Дона Вълова е родена в Габрово и завършва НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Първият ѝ сериозен досег с театъра е в „Братя Карамазови“ на режисьора Деян Пройковски, поставен в Народния театър „Иван Вазов“. Идва в Русе веднага след COVID пандемията и се зареждат участия в „Големанов“, „Радован“, „Балкански синдром“, „Лилиом“ и „Крали Марко – последната балканска легенда“. Признава, че „Изчезващи“ за нея е било уникално театрално преживяване.
Червената шапчица
„Не искам да прозвучи клиширано, но от много малка си знаех, че ще се занимавам с това. Още в детската градина ме бяха записали на „актьорско“. Играх Червената шапчица и бях научила текстовете на всички други деца. И оттогава не се сещам да съм имала някакви други намерения“, разказва Дона Вълова. Баба ѝ я води в Габрово на всички извънкласни форми, свързани с изкуство, танци и пеене в градчето. Дядо ѝ дава сериозен тласък към театъра и сцената. „Спомням си, след вечеря не пропускаше да ме накара да рецитирам стихотворения. Знам, не знам, импровизирах, приемаше го емоционално и всеки път имаше сълзи в очите му“, спомня си актрисата.
„Ясно ми е положението!“
В училището с изучаване на английски Дона не пропуска участие в пиеса. „Имахме учителка от Флорида и винаги ми даваше главните роли, при това на английски. Но към 11-12 клас не ми се стоеше в Габрово и често пътувах с влака до София“, разказва Дона. Там си купува ученически билети и гледа театър. Освен това се включва в обществения живот на балканското градче, но трупа и отсъствия в училище. „Директорката знаеше, че аз участвам във всичко възможно в светския живот на Габрово и всеки път беше благосклонна и вместо наказания ми казваше „Ясно ми е положението, ти ще влезеш в НАТФИЗ, давай!“
Академията
„Влязох абсолютно неподготвена“, признава Дона. „Бях такава – или ще стане, или няма да стане! В Габрово по това време имаше една школа и отидох доста неподготвена на изпитите, но според мен това доста ми помогна в импровизацията.“ Влиза обаче от първия път. При това в класа на Мастъра – Стефан Данаилов. „Да ти преподава Стефан Данаилов беше уникално! Най-хубавото, което съм научила от него е, че преди да си актьор, трябва да си добър човек. И е много важно да уважаваш чистача, сценичния работник и целия останал персонал в театъра. Винаги ми е правило впечатление как Мастъра се държи с всеки един човек“, спомня си Дона Вълова. Театърът – това са група от хора, които правят изкуство, не са само актьорите.
Две забавни истории
История първа: „Влязох в НАТФИЗ, говорейки много меко, но си мислех, че говоря много добре. На втори кръг бях си избрала стихотворение, което е и песен на Емил Димитров. Започвам да рецитирам „Каква невеста си била ти, мамо…“ и Стефан Данаилов ме пита: „Това не беше ли песен?“ и аз запявам. Накрая чувам: „Абе, мойто момиче ти пееш по-добре, отколкото говориш“. Но пък имах голямо чувство за самоирония.“
История втора: „Във втори курс реших да се омъжа. Мастъра бе поканен на сватбата, защото за мен беше важно всяко едно мое гадже да се запознава с него и той да го оцени. Младоженецът беше музикант. Стефан Данаилов много обичаше да помага, на всичките си студенти. Мина сватбата и се събираме у тях да репетираме /а това се случваше често/ и ме пита: „Абе, ти омъжи ли се и имаш ли тиган?“ Казвам му „Не, Мастър, още нямам!“ И тогава пред всички ми даде 500 евро, за да си купя тиган. След тази случка, цялата група реши да се жени. И все ни питаше: Имате ли пари за храна, имате ли пари за море и все ни даваше….“
Финал
За Дона, актьорът започва да се изгражда едва, след като завърши академията. „Там си в един балон, учат те на разни неща, но те коренно се променят, след като завършиш“, коментира младата актриса. „В момента винаги съм красивото момиче, което съблазнява, но искам да изиграя обратното. Много искам да изиграя нещо крайно“, признава Дона.
Дона Вълова може да гледате тази вечер, 27 септември, от 19.00 часа в постановката „Изчезващи“ по Елизе Вилк в театъра. Заповядайте!
