Русенската художничка Еслица Попова представя своя проект „Смелостта на зайците“. Експозицията ще бъде открита на 12 декември от 18 ч в Художествената галерия в Русе. Изложбата се реализира с любезното на Арена Медиа за постпродукцията на филма и на сина на авторката Иво Ненов за някои от макетите.
Ето какво разказва самата Еслица Попова за проекта си:
„Когато започна войната в Украйна започнах да сгъвам тези незначителни хартийки. Слушах и сгъвах. Стана тик. Докато слушам ужасии да сгъвам.
Мислех, че вече няма граници. Че светът се отваря за култура и четмо. За чувства и задълбочени изследвания. За несъстоятелни/некомерсиални занимания и спорт.
Наивна съм била. Мислех, че сгъването ще спре заедно с войната. Вече стана цяла изложба, а продължавам да сгъвам. Да мина на по-големи формати?
Като за Раковска и Шипка 6? Или да стана инфлуенсърка?
Ако сгъваме всички непрекъснато, няма да правим друго. Полезно за планетата.
Да сгънем всички хартии, всички стари вестници, покани, афиши, рисунки, етюди. Аз сгъвам А4, защото това имам под ръка, но може да се сгъва всичко сгъваемо.
Препоръчвам:
1. На всички войници да се раздадат листи А4, да сгъват по сто заека на ден. Да видим – ще имат ли време да се бият.
2. На генерали, политици, философи и писатели – по 200 заека. На някои философи – може и други фигури – цветя, бомбоубежища, палми, сгради.
3. Другите да си гледат мирната работа – копаене, учене, преподаване, мислене, рисуване, нищоправене и т.н.
Моята история със зайците не върви, защото войните продължават. Стават повече. Свирепостта нараства ли? Или винаги я има, просто понякога избухва?
Сгъването беше нещо като отшелничество от жеста и цвета, съпричастност към мравчените повторяеми и скучни жестове на войника, отказ от хумора, играта, любовта, отказ от всичко, което си струва. Сгъваш, докато глупостта спре. Обаче не работи. Войната продължава. Човеците не поумняха.
Вече три години сгъвам – писна ми! Спирам! Може пък и те да спрат?“.
