Ронда е малко градче в испанската провинция Андалусия, което е истинска перла, скрита в планината Сиера Бермеха. Разсечено на две от дълбокия каньон Ел Тахо, то грабва туристите с красотата на природата и запазеното през вековете историческо наследство. Пътят до Ронда е предизвикателство с изкачването по острите планински завои, където имаш чувството, че докосваш облаците. Но веднъж озовал се в сърцето на града, единственото, което има значение, е предусещането за едно незабравимо преживяване.
Най-нетърпеливите се отправят първо към уникалния мост, който свързва старата и новата част на града. Пуенте Нуево е построен през 18 век, като изграждането му е продължило 42 години. Той е истински шедьовър на строителството – висок е 98 метра и е направен от каменни блокове,които са взети от дъното на дефилето Ел Тахо. Всъщност това, което се вижда днес, е вторият проект за Пуенте Нуево. В първия си вариант мостът е бил направен за осем месеца във вид на дъга с диаметър 35 метра. Той е просъществувал едва 6 години – конструкцията му неочаквано се е срутила, погубвайки 50 души. Така се налага строителството му да започне отново, този път за доста по-дълъг период от време. Под моста, като част от цялостния проект, са направени и помещения, които през годините са се използвали за различни цели.
По време на Гражданската война тук се е намирал затвор със стаи за мъчения, като заловените противници са били хвърляни от прозорците на дъното на дефилето. Като изключим този мрачен аспект от историята на моста, той е синоним на красота и величествена природа. От неговите тераси има ефектен изглед към къщите, надвиснали над ръба на скалата. А панорамата наоколо е невероятна..
От Пуенте Нуево някак естествено туристите се отправят към стария град с тесни калдъръмени улички и симпатични площади, където могат да се видят различни дворци. Сред тях е Паласио де Мондрагон, който е построен през 1314 г. за резиденция на великия мавритански владетел Абб ел Малик, син на краля на Мароко. Дворецът е изграден в типичния арабски стил, като най-впечатляващата му част са водните градини, разположени на самия край на скалата. Той се отличава с оригинален вътрешен двор с ниски тройни арки и красива облицовка в стил мудехар. Днес част от двореца е превърната в музей на Ронда, където са направени възстановки на най-древната част от историята на града. Чрез восъчни фигури са представени старите занаяти, развивани някога тук – грънчарство, обработка на метали, тъкачество.
В старата част на Ронда впечатлява още църквата Санта Мария ла Майор, построена върху джамия, ренесансовата сграда на кметството и църквата „Сан Себастиян“, която е в комплекс с минаре от епохата на Насридската династия.
От другата странa на Пуенте Нуeво се намира новият град, където е и известната бикоборска арена Пласа де Торос, построена в неокласически стил в края на 18 век. Ронда е известен като люлката на съвременната корида, защото именно тук легендарният тореадор Педро Ромеро налага новият стил в бикоборството, в който тореадорът се изправя срещу бика не на кон, а стъпил на земята. В чест на Педро Ромеро пред Пласа де Торос се издига и негова статуя, а подвизите на испанския тореадор вдъхновяват Хемингуей да нарече на негово име героя си от романа „Фиеста”. В непосредствена близост до арената се намира и музеят Мусео Таурино, където може да се види забележителна колекция от плащове на тореадори. В новата част на Ронда се издига и църквата „Нуестра Сеньора де ла Мерсед”, построена през 16 век заедно с манастир на Ордена на кармелитките. Оттук тръгват празничните религиозни шествия, в които поклонници носят статуя на Девата, а жените в рокли за фламенко пеят и танцуват. Църквата е най-известна със свещената реликва, която се пази от векове – лявата длан на светицата Тереза Авилска.
Тесни улички отвеждат и към Пласа дел Сокоро – един от най-популярните площади в Ронда, където се намират многобройните кафенета и ресторанти. Специално място има едноименната църква, която е построена през 16 век като болница за бедни, а през 18 век се превръща в католически храм, какъвто е и до днес.
Ронда е известна още като един от пуеблос бланкос – белите градове в планинската част на Андалусия. Те носят особено очарование с белите си варосани къщи, с изумителните си природни пейзажи и с неподправената си горда осанка и остават завинаги в сърцето на хората, които се докоснат дори за кратко до тях.
