На 29 ноември се навършват 90 години от рождението на една от легендите на Русе – джазмена Петър Петров-Парчето. Датата е повод отново да си спомним за известния кларинетист, саксофонист, основател на Джаз срещата в Русе, който завинаги си остава жив в сърцата на публиката. Текстът, който е използван, е на Албена Безовска от БНР.
Силна персона, ярка характерност, постоянно автентичен и от време на време необикновен, Петър Петров-Парчето докосна орисите на няколко генерации музиканти. Петър Петров го назоваха единствено в публични случаи. Бате Петьо или Петьо Парчето – по този начин го познаваха, по този начин участва и през днешния ден в диалозите на своите сътрудници и другари.
С алена фланела на голо той пореше града, размахвайки сърцето си. Обикновено се връщаше от утринното си плуване и беше изпълнен със забележителна енергия. Джазът бе неговата буря, тъй като най-естествено показваше необяздения му дух – думи на Иглика Пеева, част от есе, включено в книгата „ Петър Петров-Парчето – Свободният полет на духа “. В нея е оповестено и изявление на Радио България от 2006 година
Получил класическо обучение в България, специализирал в чужбина, той работи като кларинетист в Русенската филхармония от 1957 година до пенсионирането си. През 1959 година събира първия си джаз оркестър, а по-късно основава джаз квартет „ Петрови “. В тази групировка всички имат идентични фамилни имена – Петър Петров (саксофони), Петър Петров-Петуха (тромпет), Златко Петров (пиано), Илко Петров (барабани). След това е водач на оркестър „ Русе “, който има дейна концертна активност. Петър Петров е взел участие на влиятелни конгреси в Мексико, Русия, Полша, Унгария, Индия, Италия и други страни.
В родния си град неуморно свири в просветителни стратегии, представяни в учебни заведения, индустриални предприятия… В тях се изявява и като кларинетист, и като саксофонист, и като преподавател. Музикантите го почитаха поради неразривната му връзка със сцената, ентусиазма на уредник и съвсем фанатичната поддръжка, която оказваше на българските реализатори. Правеше го с забавните стратегии, които оферираше учреденият от него „ Джаз клуб “ към „ Клуба на културните дейци “ в Русе. Както и с годишния джаз фестивал, основан през 1977 година
Казваше, че най-малко четири поколения момчета и девойки са намерили своя път, с помощта на тези конгреси. С горделивост загатваше имената на известни реализатори, които русенската аудитория е приветствала първоначално на тяхната кариера – Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Камелия Тодорова, Антони Дончев, синът му Борис Петров и други Последното издание на фестивала, което той провежда, беше през ноември 2012 година Отиде си два месеца по-късно – на 25 януари 2013 година Ето и фрагмент от изявление за Радио България (запис от 2006 г.):
„Най-важното за мен е делникът, което ще рече непрекъсната концертна активност. От една страна това поддържа музикантите в добра форма, от друга – интереса на публиката. Ние сме безпределно признателни на общината в Русе, която, без значение от финансовите усложнения, ни оказва помощ да поддържаме постоянна концертна активност в клуба и да организираме фестивала. „ Джаз клубът “ е основан преди повече от три десетилетия. Той е средище, огнище, което пръска светлина и нематериалност. Там идват писатели, поети, интелектуалци. Постоянно каним млади български реализатори – солисти от Биг бенда на БНР. Първите участници в афиша на Джаз клуба и във фестивала са към този момент пенсионери. Няколко поколения откриха своя път, откриха насладата, удовлетворението и удоволствието от музиката. Но наред със сцената, доста е значимо образованието. Това постоянно съм казвал и на сина си Борис, и на всички млади реализатори – изкуството стартира там, където свършва съвършеното асимилиране на занаята. Детска музикална школа, музикално учебно заведение, музикална академия – това е пътят… А по-късно, в случай че те е целунал Господ, ще имаш шанс да направиш нещо. Макар че в музиката от дълго време всичко е казано“.
Снимките са от последния Джаз фестивал в Русе през 2012 г., който се оказа последен за големия джазмен.
