Музейни специалисти от Русе извършиха теренните изследвания на първомартенската обредност в Русенско, свързани с устойчиви практики и съвременни тенденции в отбелязването на празника Баба Марта. Проведени бяха поредица от интервюта с майстори на мартеници, бивши учители в детски градини, читалищни работници, самодейци, художествени ръководители и жени, превъплътили се в образа на Баба Марта, които споделиха знания, умения, опит, спомени и емоции от досега си с още живата традиция на пожелания, правене и подаряване на мартеници.
Проучването бе извършено на територията на градовете Русе, Борово и Тутракан и селата Писанец, Ряхово, Ново село, Средна кула и обхвана периода от началото на 40-те до края на80-те години. Хора на различни възрасти и с разностранни професии разказаха как са посрещали Баба Марта като деца, а след това вече и като родители и работещи хора, какви са специалните обреди, които се извършвали в семейството, как са изглеждали мартениците през годините, откъде са се купували или как са се изработвали, какви са сценариите за празничния ден, как се облича Баба Марта и какви са нейните пожелания.
Освен интервюта, в музея са получени и дарения от мартеници и картички, които вече са описани и подготвени за изложба, която ще се открие в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей на 1-и март. Паралелно с това се изготвя тече и процес на дигитализация и изготвянето на дигитален каталог на мартениците, който ще бъде качен на сайта на русенския музей, а показаните в него образци ще бъдат широко достъпни и за последващи научни проучвания. Ще бъде заснет и видео продукт, онагледяващ техниките за създаване на мартеници.
Мартеницата и първомартенската обредност са вписани в представителната листа за нематериално културно наследство на човечеството към ЮНЕСКО. В научните разработки до този момент, погледът е насочен единствено към традиционните форми, докато съвременни модели – продукт на градската култура, не са обект на интерес. Целта на специалистите от русенския музей да съхранят паметта за развилите се през ХХ в. традиционни културни модели, свързани с първомартенските празнични практики.
Дейностите по проучването на мартенската обредност са част от проект „Мартеници и съвременни първомартенски практики – дигитализация и споделяне“, който русенският музей ще успее да реализира с помощта на Програма „Културно наследство“ на Национален фонд „Култура“. Ръководител на проекта е етнографът на музея Искра Тодорова, а консултант е проф. д-р Николай Ненов. Екипът включва още музейните специалисти Десислава Тихолова, д-р Стефана Йорова, Силвия Трифонова-Костадинова и Биляна Тодорова.
Ма
