Историята на медицината в Русе, съхранена в апаратура, вещи и документи, разказва най-новата изложба на Регионалния исторически музей. Всички експонати са дарени от жители на града, чийто живот е свързан професионално с русенската болница. Идеята е да бъде направен цял музей, посветен на здравеопазването в Русе.
Сред най-старите експонати е книгата за заплати в болницата. Тя е от 1894 г. и в нея стои подписът на първия старши лекар, впоследствие и управител, д-р Стоян Радославов.
„Изключителна личност, известен дарител, приятел на Алеко Константинов, с когото 1893 г. посещават Чикаго. Той е прототип на доктора от пътеписа „До Чикаго и назад“. Същевременно виждаме чантата, лекарската чанта и слушалката на първата жена-лекар Венета Камбурова. Малцина от русенци знаят, че в периода на войните 1912-1916 г. тя е единственият лекар в града. Изключително много допринася за това да се развива медицината по това време и същевременно да утвърждава позицията на жените лекари“, разказва уредникът в музейния отдел „Нова и най-нова история“ Владислав Атанасов.
Голяма част от материалите са запазени благодарение на Маргарита Йолова, която е един от основните дарители.
„Аз завеждах архива на болницата от 1972 г. и когато постъпих за първи път, видях едни ведомости, които са още от турско робство, с восъчния печат, и научих, че са единствени в града, няма други такива. И започнах да събирам постепенно различни документи и вещи – като лекарската чанта на д-р Венета Камбурова. Записала съм си и различни истории. Например първата онкохирургия е била в Музея на транспорта, старата жп гара. Там долу е била операционната и когато са правили упойки, на марлички сестрата капва етер. Като се размърда пациентът, пак капва и по този начин са работили. После вече са направили скеле от тел и марля, а след това вече е маската“, обяснява Маргарита Йолова.
Д-р Никола Събев пък е дарил уред за преглед на дебелото черво, който е създаден от баща му, също лекар.
„Това е първият български ректоскоп, за съжаление единствен, който беше изработен от моя баща в отговор на едно малко предизвикателство. През 60-те години русенската болница се сдоби с един ректороманоскоп , производство на тогавашната ГДР, който според лекарите имаше едно несъвършенство – не можеше да бъде изцяло стерилизиран, включително и дръжката. И по проект на моя баща д-р Емил Събев, гастроентеролог, беше изработен този ректостоп в тогавашния завод „Найден Киров“. Той можеше да се разглобява целият и дръжката също можеше да се стерилириза, а покритието му е от хром и вече 50 години не е мръднало“, връща се назад д-р Събев.
Сред интересните експонати в изложбата са и някогашните отличия за най-добра медицинска сестра – златна касинка и касинка с червена лента, въведени като система за добра работа от първата заслужила главна сестра в болницата Лиляна Райчева. Любопитни са и бележки от полицейския участък, с който даден човек се насочва към болницата за изследване за венерически болести. „Свидетелство за бедност“ пък, датиращо от 1941 г., е осигурявало безплатно лечение на болни, които са били в затруднено финансово положение.
