По случай рождения ден на русенската библиотека „Любен Каравелов“ (11 февруари 1888 г.) във фоайето на ІІ етаж е подредена изложба „Русе и книгопечатането 1864 – 1944“.
Изложбата включва книги, печатани в Русе от 1864 г. до 1944 г., като се започне от създадената в края на 1864 г. печатница на Дунавската област и печатниците, открити след Освобождението: печатницата на Любен Каравелов, на в. „Славянин“, печатница „Роглев“, „Перец Йосиф Алкалай“, „Спиро Гулабчев“ и др.
За да се разкрие жанровото многообразие на издадените в Русе книги, те са подредени тематично в три хронологични поредици: от 1864 до 1878 г., от 1879 до 1900 г., от 1901 до 1944 г. По съдържание се разделят на: учебни – буквари, читанки, граматики, учебници по различни специалности; богослужебни; исторически; стопански; служебни – с разпоредби, устави; художествена литература – лирика, белетристика, драми, преводи.
Най-старата книга в изложбата е „Божественото и Священо Евангелие на Господа нашего Иисуса Христа“, издадено през 1865 г. от свещеника Ненчо Несторов – една от първите книги, отпечатани в Русе.
В експозицията могат да се видят и първият български „Учебник за земляделието“ от Цани Гинчев, издаден в Русе през 1871 г.; „Селскоступанска неорганическа и органическа химия“, издадена през 1871 г. от Димитър Енчев във връзка с въвеждането на химията като учебен предмет; второто издание на първата българска повест „Нещастна фамилия“ от Васил Друмев (1871); „Две сестри, Рада клюкарката или хлевоуста жена“ (1869), „Злочеста Кръстинка“ (1870), „Две сестри Добра и Грозданка“ (1873) от Илия Блъсков.
Русе е градът, където започва отпечатването на нотни текстове. В изложбата са представени издадените от учителя в Мъжката гимназия Атанас Паунов „Учебник по нотно пеене“(1890), нотните издания „Гроздоберски хора за пиано“ и „Двадесет български народни песни, хармонизирани в легк слог за пиано“; маршовете за пиано от Михаил Константинов „С крилата на орела Оп.7“ и „Към Македония Ор. 1“.
Сред историческите изследвания интерес представляват „Христо Ботйов. Опит за биография“ от Захари Стоянов, „Прочутия Филип Тотю войвода“ от Филип Симидов, „Черти от живота на Сава С. Раковски“, наредил Черньо Попов и „Сведения и записки за живота на Георги Сава Стойков Раковски“, наредил Иван Адженов. Всички те са издадени в края на ХІХ век.
Изложбата включва и издания на Русенската търговско-индустриална камара, както и други книги, свързани със стопанското и културно развитие на Русе в началото на ХХ век. Богата информация в тази област предоставят „Общобългарски периодичен индустриален занаятчийски алманах 1928 ̶ 1929 г.“ и „Общобългарски културно-просветен илюстрован исторически алманах 1940 г.“ под редакцията на Иван Коев; „Русенски областен алманах“ под редакцията на Веселин Димитров от 1942 г. Интересни са и албумът „Мобили. Евтини, модерни, практични“ и илюстрирания каталог „Производство на каучукови и месингови печати и клишета Б. Н. Малджиев“.
Художествената литература е представена с авторски произведения и преводи на Трифон Ц. Трифонов на Шекспир и Пушкин; „Нова утопия“ на Джером К. Джером, превод от руски на Петър Радев; „Съчинения“ на Иван Грозев, „Търкулнати годинки. Избрани стихотворения за деца“ от Елисавета Багряна; драмата „Подхлъзна се. Из съвременния ни живот“ от Ана Карима; творби на Лев Толстой, Майн Рид, Александър Дюма-син и други български и чуждестранни автори.
