Беленчани с любов към традициите показват част от колекциите си народни носии от цяла България в Арт център Бяла. Даниела Ангелова представя част от своите македонски носии, а Велико Тодоров участва с тракийски носии. Това е началото на една инициатива на Община Бяла да се подкрепят родолюбиви изяви на местни хора, като в бъдеще се обмисля да се обособи и отделна зала в Арт центъра за по-големи експозиции.
„Много съм доволен, че тук на първо ниво в нашата галерия, освен известите вече восъчни фигури, успяваме благодарение на едни изключително родолюбиви местни хора, които пазят традициите в тия трудни времена. Както се казва, с нашите баби заминава част от историята, част от фолклора, от носиите. Идеята е да гостуват в нашия Арт център, за да могат млади и не толкова млади хора да виждат какви изключително красиви народни носии са носили старите българи“, споделя кметът на Бяла Димитър Славов.
Даниела Ангелова събира носии от две години и има около 60 експоната от цяла България. Решава да покаже част от своите македонски носии за първи път пред публика. „В последно време хората все повече се обръщат към корените си, трудностите ги карат още повече да се опитват да съхранят автентичността, историята си, традициите си. И аз не правя изключение. Това е може би първото нещо, което ме накара да колекционирам народни носии. Когато облякох първата си носия се почувствах красива по толкова различен начин, че не бих могла да го опиша с думи. И така – носия след носия“, казва беленчанката. В продължение на 10 години се занимава и с народни танци и това също е предизвикало интереса й – обличала е много сценични костюми и в един момент усеща желание да се докосне и до автентична носия.
Даниела има една-единствена носия, запазена от баба й по майчина линия, която е от Ломския край и има голяма сантиментална стойност. Най-любимата й носия е от Карнобатския край с нейното лазарско забраждане, а от македонските носии най-много харесва тази от Дебърско поле.
Велико Тодоров е колекционер от около 20 години, като започва с носии от Беленския район, след което продължава с Русенско, Добруджа, Тракия, Капанския край, като в същото време чете много по темата. „Носиите ми са едно хоби. Не мога да кажа колко са – може 50-60-100. От една носия може да имаш пълен комплект, от другата имаш сукман и престилка, а пък трябва и риза. Докато я оформиш, е по-трудно, защото ние дебнем в интернет пазарът каквото предложи. Най-добре познавам беленските носии. Тук в изложбата е показан класическият й вид – много старинен тип носия, пещемалена носия, престилчена носия, може би е на 150 години. Това е най-старият тип носия, за мен е най-красивият класически тип чернобял“, разказва Велико Тодоров.
Той е израснал в село Горна Студена и казва, че фолклорът и народната музика са му в кръвта. Играл е народни танци като ученик, бил е свидетел на народните хора, които са се извивали в селата. Казва, че иска да съхрани този дух и затова събира и носии. „Не е лесно да ги съхраним, да ги запазим. Заемат много място, а и става като болест – вземаш едно, после вземаш друго, вземаш трето, трябва да съхраниш, да ги сложиш някъде. Много пъти съм правил изложби. Моите носии са пътували до Истанбул, до Испания. Давам на деца, които пътуват, да ги представят, облечени в автентична носия. Най-добрият вариант е с живи манекени. Съвсем по друг начин стои носията на един млад човек. Тези носии са шити в млади години, с много орнаменти, не са всекидневни или работни носии, обличани са само по празник“, казва още Велико Тодоров.
Носиите ще бъдат на вниманието на посетителите на Арт център Бяла до края на месеца.