Шампионката Стойка Петрова: Боксът не е уличен бой, а интелигентен спорт

Носителката на европейската титла обича да разпуска сред природата и да лови риба /цялото интервю – във видеото/

Само преди броени дни българският химн прозвуча на Европейското първенство по бокс за жени в София. Залата стана на крака в чест на новата шампионка на Стария континент Стойка Петрова. Възпитаничката на Боксов клуб „Русе“ се завърна триумфално на ринга, след дълго отсъствие заради контузия, и показа, че мечтите се сбъдват с труд , упоритост и любов.

Родената в Добрич Стойка Петрова влиза за първи път в боксова зала, когато е едва 13-годишна. Разказва, че е станало съвсем случайно. „Обичах като дете да играя футбол и момчета, с които играех футбол, се записаха всички на бокс. Аз останах сама, нямаше как да играя футбол сама , с тях в залата да ги погледам, пък после да опитам. И така до ден днешен, вече 19 години животът ми преминава в боксовата зала“, споделя Стойка.

Стойка е и първата жена в историята на българския бокс, участвала на Олимпийски игри в Лондон през 2012 г. Сериозна контузия преди няколко години я вади от състезания. Решава обаче да опита силите си на Европейското първенство в София, където триумфира с титлата на Стария континент. „Исках да покажа наистина един красив бокс, за да се види, че боксът не е някакъв уличен бой, както някои хора смятат, а е един много интелигентен спорт, и не може всеки един да го практикува, ако няма тия часове наред тренировки зад гърба си“, категорична е шампионката.

Зад успехите й на ринга се крият много труд и лишения. Но боксьорката не съжалява за избора си, защото няма нищо по-прекрасно да изправиш цяла зала на крака, за да слуша българския химн.

Тя получава огромна подкрепа от приятелите, семейството и най-вече от любимия си мъж, който я изненада с предложение за брак по време на награждаването на Европейското първенство.

Сега, след европейската титла, възнамерява са си вземе малко заслужена почивка и да се отдаде на разходки сред природата, морето и любимия си риболов. За съжаление няма много свободно време, тъй като е постоянно в залата – когато не тренира, помага в работата с младите състезателки. Желанието й е, след като приключи състезателната си дейност, да се посвети на треньорската професия.

Exit mobile version