Отворено писмо до кмета на Русе Пенчо Милков и председателя на Общински съвет-Русе Иво Пазарджиев изпрати творческият екип на Сдружение „Стенд Арт“ от Русе. Писмото е свързано с регламента за присъждане на награда „Русе“. Екипът бе сред номинираните, а след церемонията сдружението изразява притеснението си, че най-престижното отличие за 24 май губи своята ценност.
Ето и текстът на писмото:
Уважаеми господа,
Провокирани от проведената на 23 май 2022 г. церемония за връчване на „Награда Русе“ за изкуство, култура, образование и наука, на която присъствахме в качеството си на номинирани за творчески екип в област „Изкуство и култура“, споделяме своето искрено притеснение, че по ред причини, които ще изброим в това писмо, „Награда Русе“ рискува безвъзвратно да загуби своята значимост и символика на ценно и обществено престижно признание.
Мотивите ни да твърдим това са следните:
● На първо място, в голяма част от обособените категории за присъждане на „Награда Русе“ има по една-единствена номинирана личност/колектив. В съответните категории на практика липсва конкурентност и възможност за обоснован и аргументиран избор. Както е добре известно, моделът на
произвеждане на особената категория „номинирани – победители“ се повтаря и назад в годините. Този факт обаче е следствие от регламентирането на процедурата за номиниране на личности и колективи – според Наредба No 17 за символиката на Община Русе „предложения за „Награда Русе“ се внасят от
организации и институции, работещи в съответните области“. Стесняването на кръга инициатори за номиниране на личности и колективи, от една страна, ограничава значително постъпилите предложения, а от друга – създава предпоставки за междуинституционално лобиране, в което близките партньорски отношения с Община Русе може да се окажат водещи за определяне на победителя в съответната категория (ако изобщо е налице конкурентно предложение).
● На следващо място, видно от подготвените презентации за всеки от номинираните в различните категории, „мотивировката и аргументацията“ за мнозинството номинации са стъпили върху дългогодишния принос на кандидата в съответната област, а не върху неговите „заслуги за периода 10 май на предходната до 10 май на текущата година“, както изисква регламентът (правим логическото допускане, че изключение от това правило би следвало да се приема само в категориите за цялостен принос и дългогодишна дейност).
● Не на последно място, смятаме за порочно, цинично и неуважително към останалите номинирани „победителите“ (отново визираме малкото категории, в които има повече от една номинация) да са известени предварително за изхода от това „състезание“.
Предвид изтъкнатите по-горе факти и обстоятелства считаме, че е необходимо да се предприемат незабавни мерки за ревизиране на Наредба No 17. Като активни участници в обществения и културен живот на Община Русе споделяме своята визия за посоката, в която трябва да се предприемат такива промени:
● Разширяване възможностите за внасяне на предложения за личности и колективи, които да бъдат удостоени с „Награда Русе“. За целта може да се проучи опитът на други общини, учредили подобни награди. Практиката в Община Варна например е предложенията за творци и творчески колективи да
идват от „творчески съюзи и сдружения, организации, граждани“. Несъмнено включването под някаква форма на гражданите на Общината – дали с опция за директно внасяне на предложения, или чрез последвало гласуване, би означавало повече кандидатури, по-голямо разнообразие от постижения, които да бъдат признати и оценени, както и повишаване значимостта на наградите, тяхната
популярност, престиж и социално въздействие. Настоящата процедура предполага формиране на поне два пъти по-малко категории от установените 14.
● Разработване на механизъм, гарантиращ прилагането на принципа за оценка на заслугите на кандидата за съответната година вместо ежегодно репликиране на практиката за връчване на десетки награди за „цялостен принос“ (този акт сам по себе си обезсмисля ежегодния характер на наградата и демотивира младите и активни участници в културния живот).
● Повишаване прозрачността, гарантиране честността и обективността в процеса на номиниране и определяне носителите на „Награда Русе“. Подобни инициативи, целящи да утвърдят общовалидни ценности, давайки признание за значими за общността постижения, са последното място, на което е редно да се утаяват съмнения за сервилност, лобизъм и предопределен избор.
Надяваме се посочените от нас предложения и аргументи да бъдат взети предвид, дебатирани и, в крайна сметка, да доведат до подобряване на нормативния и фактически регламент в процеса на определяне на най-заслужилите русенци в областта на изкуството, културата, образованието и науката.
С уважение,
Творческия екип на Сдружение „Стенд Арт“
Уважаеми господа,
Провокирани от проведената на 23 май 2022 г. церемония за връчване на „Награда Русе“ за изкуство, култура, образование и наука, на която присъствахме в качеството си на номинирани за творчески екип в област „Изкуство и култура“, споделяме своето искрено притеснение, че по ред причини, които ще изброим в това писмо, „Награда Русе“ рискува безвъзвратно да загуби своята значимост и символика на ценно и обществено престижно признание.
Мотивите ни да твърдим това са следните:
● На първо място, в голяма част от обособените категории за присъждане на „Награда Русе“ има по една-единствена номинирана личност/колектив. В съответните категории на практика липсва конкурентност и възможност за обоснован и аргументиран избор. Както е добре известно, моделът на
произвеждане на особената категория „номинирани – победители“ се повтаря и назад в годините. Този факт обаче е следствие от регламентирането на процедурата за номиниране на личности и колективи – според Наредба No 17 за символиката на Община Русе „предложения за „Награда Русе“ се внасят от
организации и институции, работещи в съответните области“. Стесняването на кръга инициатори за номиниране на личности и колективи, от една страна, ограничава значително постъпилите предложения, а от друга – създава предпоставки за междуинституционално лобиране, в което близките партньорски отношения с Община Русе може да се окажат водещи за определяне на победителя в съответната категория (ако изобщо е налице конкурентно предложение).
● На следващо място, видно от подготвените презентации за всеки от номинираните в различните категории, „мотивировката и аргументацията“ за мнозинството номинации са стъпили върху дългогодишния принос на кандидата в съответната област, а не върху неговите „заслуги за периода 10 май на предходната до 10 май на текущата година“, както изисква регламентът (правим логическото допускане, че изключение от това правило би следвало да се приема само в категориите за цялостен принос и дългогодишна дейност).
● Не на последно място, смятаме за порочно, цинично и неуважително към останалите номинирани „победителите“ (отново визираме малкото категории, в които има повече от една номинация) да са известени предварително за изхода от това „състезание“.
Предвид изтъкнатите по-горе факти и обстоятелства считаме, че е необходимо да се предприемат незабавни мерки за ревизиране на Наредба No 17. Като активни участници в обществения и културен живот на Община Русе споделяме своята визия за посоката, в която трябва да се предприемат такива промени:
● Разширяване възможностите за внасяне на предложения за личности и колективи, които да бъдат удостоени с „Награда Русе“. За целта може да се проучи опитът на други общини, учредили подобни награди. Практиката в Община Варна например е предложенията за творци и творчески колективи да
идват от „творчески съюзи и сдружения, организации, граждани“. Несъмнено включването под някаква форма на гражданите на Общината – дали с опция за директно внасяне на предложения, или чрез последвало гласуване, би означавало повече кандидатури, по-голямо разнообразие от постижения, които да бъдат признати и оценени, както и повишаване значимостта на наградите, тяхната
популярност, престиж и социално въздействие. Настоящата процедура предполага формиране на поне два пъти по-малко категории от установените 14.
● Разработване на механизъм, гарантиращ прилагането на принципа за оценка на заслугите на кандидата за съответната година вместо ежегодно репликиране на практиката за връчване на десетки награди за „цялостен принос“ (този акт сам по себе си обезсмисля ежегодния характер на наградата и демотивира младите и активни участници в културния живот).
● Повишаване прозрачността, гарантиране честността и обективността в процеса на номиниране и определяне носителите на „Награда Русе“. Подобни инициативи, целящи да утвърдят общовалидни ценности, давайки признание за значими за общността постижения, са последното място, на което е редно да се утаяват съмнения за сервилност, лобизъм и предопределен избор.
Надяваме се посочените от нас предложения и аргументи да бъдат взети предвид, дебатирани и, в крайна сметка, да доведат до подобряване на нормативния и фактически регламент в процеса на определяне на най-заслужилите русенци в областта на изкуството, културата, образованието и науката.
С уважение,
Творческия екип на Сдружение „Стенд Арт“