Съдът остави без разглеждане жалбата за Летище-Русе

Административен съд- Русе остави без разглеждане жалбата, подадена от деветима русенци, с която се оспорва като незаконосъобразно решението на Общински съвет-Русе относно учредяване на безвъзмездно право на ползване на Летище Русе. Нито един от жалбоподателите не е посочил какъв е неговия пряк и личен интерес и как той непосредствено е засегнат. Прекратено е и производството по административното дело.

В жалбата се искаше от съда да отмени решението като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.  От своя страна Общинският съвет е изразил становище за недопустимост на жалбата, като се твърди липса на правен интерес. По делото е постъпила молба от „Еърпорт Русе“ ООД да бъде конституирано като заинтересована страна, както също е разгледан въпроса с недопустимостта на жалбата и се иска от съда делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес на „оспорващия“.

С определение съдът е указал всеки от жалбоподателите да ангажира доказателства относно наличието на правен интерес (пряк, личен и непосредствен) от обжалване на решението на ОбС-Русе. Със същото определение съдът е предупредил жалбоподателите, че при неизпълнение на указанието на съда жалбата ще бъде оставена без разглеждане, като производството ще бъде прекратено.

В указания срок е постъпила молба само от един от жалбоподателите в лично качество и в качеството на пълномощник на още двама души. В молбата на практика не са изложени нови факти и обстоятелства.

Останалите жалбоподатели не са представили доказателства нито в определения от съда срок, нито до момента на постановяване на настоящия съдебен акт.

Нито един от жалбоподателите, оспорили процесното решение на ОбС Русе, няма правен интерес от оспорването по предвидения ред.

Нито в сезиращата съда жалба, нито впоследствие в представената молба се съдържат доказателства за наличие на пряк, личен и непосредствен интерес за всеки от жалбоподателите, независимо от факта, че съдът с определение от 09.03.2023 г. е предоставил възможност за ангажиране на доказателства в тази насока. Нито един от жалбоподателите не е посочил какъв е неговия пряк и личен интерес и как той непосредствено е засегнат. Визират се бъдещи несигурни събития, като не се твърди, че някой от жалбоподателите има инвестиционни намерения във връзка с тези имоти, свързани с предоставяне на летищни услуги или по какъвто и да е друг начин.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

Ето и пълния текст:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 323    /30.03.2023 г.

Административен съд – Русе, четвърти състав, в закрито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: Диана Калоянова

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 97 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на  чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба рег. № ОбС-145/13.02.2023 г. (по деловодния регистър на Общински съвет Русе), подадена от следните лица:

1. Р.Е.С.,***.
2. А.А.А.,***.
3. В.Н.Н.,***.
4. Л.Х. ***.
5. М.В.Р.,***.
6. П.Д.Х.,***.
7. Х.Ц.Л.,***.
8. Ц. Д. Д., гр. Русе, ул. „И.“ № 2, ет. 8, ап. 24.
9. К.И.И.,***.

С жалбата се оспорва като незаконосъобразно Решение № 1172/ 24.01.2023 г. на Общински съвет (ОбС) Русе, обективирано в Протокол № 44/ 24.01.2023 г. относно учредяване на безвъзмездно право на ползване върху имот – частна общинска собственост (т. 1), като дружеството ползвател ще престира изрично посочени дейности (т. 2) и са уредени правните последици от неизпълнението на предвидените в т. 2 дейности (т. 3). Иска се от съда да отмени посоченото решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

ОбС Русе с придружително писмо вх. № 764/**.02.2023 г. е представил жалбата на лицата до съда и административната преписка, свързана с издаването на оспореното решение. В същото писмо е изразено становище за недопустимост на жалбата, като се твърди липса на правен интерес.

По делото е постъпила молба вх. № 1137/20.03.2023 г., подадена от „Еърпорт Русе“ ООД, ЕИК 207**6344, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Будапеща“ № 68, ет. 1, представлявано от Г. Д. Н. – управител, с адрес за съобщения и призовки гр. Русе, ул. „Д.“ № **, чрез адвокат Д.М.. С молбата се иска дружеството да бъде конституирано като заинтересована страна по делото, като са посочени причините, които обуславят правния интерес на дружеството от участието му в делото. Подробно е разгледан въпроса с недопустимостта на жалбата, с която съдът е сезиран, като е цитирана практика на ВАС. Иска се от съда делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес на „оспорващия“ и да бъдат присъдени разноски. Приложен е Договор за правна защита и съдействие № 001681/17.02.2023 г. и адвокатско пълномощно.

От фактическа страна по делото се установява следното:

С Предложение № ОбС-71/14.01.2023 г. Кметът на Община Русе е сезирал ОбС Русе за вземане на решение относно учредяване на безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в с. Щръклево, Община Иваново, с идентификатор 84049.87.164 по КККР. В така представеното предложение подробно е описана ситуацията във връзка с Летище Щръклево и избора на летищен оператор. Посочени са ежегодните разходи, като е направен извод, че стопанисващото обекта общинско предприятие не реализира приходи. Посочен е броя частни полети, както следва: за 2020 г. – 94 бр.; за  20** г. – 111 бр. и за 2022 г. (до 30.11.2022 г.) – 71 бр. полети. Кметът е представил информация относно предоставени целеви държавни финансови средства във връзка с летището, както и относно необходимостта от конструктивното укрепване на летищната писта. Причините, поради които кметът предлага на общинските съветници от Русе да дадат съгласие за учредяване на безвъзмездно право на ползване на „Еърпорт Русе“ ООД върху посочения имот, могат да се обобщят по следния начин:

ü  Наличие на ежегодни разходи за поддръжка на летището.

ü  Липса на приходи от общинското предприятие, стопанисващо посочения имот.

ü  Малък брой частни полети за последните три години, при това тенденцията е намаляваща.

ü  Писмо № 04-62-14/16.11.20** г. на кмета на общината до министъра на икономиката относно необходимостта за отпускане на средства за привеждане на летището в експлоатационна годност.

ü  Отпускане на целево финансиране от държавата с ПМС от 22.12.20** г.

ü  Невъзможност за извършване на оценка за съответствието с режима на държавните помощи за отпуснатите целеви средства от държавата поради факта, че не е известен летищния оператор и липса на съдействие от Министерството на транспорта.

ü  Неприемане на предложението, което общината е изпратила до  Министерството на транспорта и с което се иска летището да се стопанисва от „Летище София“ ЕАД (държавно предприятие).

ü  Анализ на състоянието на самата писта на летището, който показва необходимостта от нейното конструктивно укрепване и ремонт, при което отпуснатите държавни средства са недостатъчни.

ü  Трайна тенденция в увеличаване на цените на строителните материали.

ü  Нормативна празнина в Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) по отношение на летищата – общинска собственост, поради което общината към настоящия момент не може да стопанисва летището.

ü  Инвестиционно намерение вх. № 30-13350-1/08.12.2022 г. от „Стройпроект“ ЕООД и „Щраплан“ ЕООД.

ü  Регистрация на „Еърпорт Русе“ ООД с участието на посочените две дружества.

ü  Вида на летището, което съгласно чл. 43, ал. 2, т. 4 от ЗГВ,  процесното летище е за обслужване на полети, различни от търговски въздушен транспорт, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5 700 кг срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане; ограничението за максимална излетна маса не се отнася за въртолети.

ü  Съгласувателните процедури по различни закони – ЗУТ, ЗООС, ЗОС и други нормативни актове.

ü  Изработване на необходимите документи съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗГВ, което изисква значителна инвестиция.

ü  Други.

В заключение е представен проект на решение, което да бъде гласувано от общинските съветници.

По делото е представен Акт за частна общинска собственост № 7448/24.06.2015 г., надлежно вписан в Агенцията по вписванията на 03.07.2015 г., в който е описан застроен ПИ с идентификатор 84049.87.164, заедно с подробно описание на сградите, разположени в имота (25 бр.).

Дружеството „Еърпорт Русе“ ООД, което е заявило своите инвестиционни намерения вх. № 30-13350-1/08.12.2022 г., е представило концепция за развитието на летището, която концепция включва три етапа на реализиране на проекта. Етапите най-общо включват следните ангажименти:

1. Първи етап – изготвяне на всички необходими документи за лицензиране на летището, включително различните видове планове; създаване на нова организация на въздушното движение, увеличаване броя на персонала и неговото обучение, квалификация и др. Ще се използва оразмерителен самолет ATR 72-600.
2. Втори етап – ремонт и реконструкция на пистата за излитане и кацане съгласно посочени международни стандарти; изграждането на хангари за техническото обслужване на самолети и др.
3. Трети етап – изграждане на нов, модерен пътнически терминал, нов перон с 4 стоянки за различни видове самолети; на самолетообслужваща сграда, и др.

В заключение, в концепцията е посочено, че целта на инвестиционното намерение е да се създаде модерно регионално летище в Русе, в съответствие с добрите практики на подобен тип летища, както и да се изгради адекватна инфраструктура за въздухоплавателните средства и предимствата в тази връзка се изразяват в повишаване на международния престиж на гр. Русе; подобряване на свързаността и транспорта; финансово-икономически ползи за общината и бизнеса в региона; възможност за кариерно развитие в различни професии.

Направеното предложение от кмета на Община Русе е дискутирано изключително активно в проведеното 44-то заседание на ОбС Русе, като накрая същото е гласувано при наличие на кворум – от 48 присъстващи (при общ брой общински съветници 51 човека), 47 са гласували „за“, 0 –„въздържал се“ и 1 „против“.

Обжалваното Решение № 1172 на ОС Русе има следното съдържание:

„На основание чл. **, ал. 2, във връзка с чл. **, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 39, ал. 2 и ал. 4 от ЗОС, във връзка с чл. 44, ал. 2 и ал. 4 от Наредба №1 за общинската собственост на Общински съвет – Русе, Общински съвет – Русе реши:

1. Дава съгласие за учредяване безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ имот с идентификатор 84049.87.164 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-7/06.03.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият със площ от 1 762 073 кв.м., с начин на трайно ползване: „за друг поземлен имот за движение и транспорт“, ведно с изградените в него 25 бр. сгради, подробно описани в АЧОС № 7448 от 24.06.2015 г., вписан под №31, том XXII, Н.Д.4271, вх. per. №8434/03.07.2015 г. по описа на Службата по вписвания – Русе, на „ЕЪРПОРТ РУСЕ“ ООД с ЕИК: 207**6344, за срок от 10 (десет) години, който имот, ведно с построените в него сгради да се използва като гражданско летище по смисъла на Закона за гражданското въздухоплаване.

2.Дружеството „ЕЪРПОРТ РУСЕ“ ООД се задължава със свои сили и средства да се снабди с удостоверение за експлоатационна годност на граждански летища по чл. 43, ал. 2, т. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) в срок до 12 месеца от сключване на договор и в срок от 24 месеца, считано от сключване на договор да извърши следните дейности:

Изработване на Генерален план за развитие на летището;

Изработване и съгласуване на специализиран Подробен устройствен план;

Текущ ремонт на съществуваща периметрова ограда и привеждането и в съответствие с изискванията за авиационна сигурност и безопасност;

Изграждане на система за видеонаблюдение;

Изработване на нов акт за основните технически и експлоатационни характеристики на Летище Русе;

Изработване на ръководство за управление и експлоатация на Летище Русе;

Изработване на ръководства за лицензионните дейности на бъдещия наземен оператор;

Изработване на Програма за сигурност на Летище Русе;

Текущ ремонт на Писта за излитане и кацане;

Текущ ремонт на пътнически терминал;

Текущ ремонт на перона пред сградата;

Текущ ремонт на писта за излитане и кацане;

Текущ ремонт на пътеката за ролиране;

Изработване на процедури за полети и организация на въздушното движение;

Закупуване на необходимата самолетообспужваща техника;

Почистване на зоните на летателната писта и зоните, свободни от препятствия.

3.При неизпълнение на която и да е от дейностите по т.2 в определените срокове, договорът за учредяване на право на ползване се прекратява, без Община Русе да дължи предизвестие, като всички извършени подобрения остават в нейна собственост без същата да дължи обезщетение.

4. Настоящото Решение отменя т. 4 от Решение № 1331, прието с Протокол №48/26.03,2015 г. на Общински съвет – Русе.

Решението подлежи на оспорване чрез Общински съвет – Русе пред Административен съд – Русе в 14-дневен срок от оповестяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Иво Пазарджиев)“

С Определение от 09.03.2023 г. съдът е указал всеки от жалбоподателите в 7-дневен срок от връчване на съобщението да ангажира доказателства относно наличието на правен интерес (пряк, личен и непосредствен) от обжалване на Решение № 1172/24.01.2023 г. на Общински съвет Русе, обективирано в Протокол № 44/24.01.2023 г. Със същото определение съдът е предупредил жалбоподателите, че при неизпълнение на указанието на съда в посочения срок и/или в цялост, на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата ще бъде оставена без разглеждане, като производството по адм. д. № 97/2023 г. ще бъде прекратено.

В указания срок е постъпила молба вх. № 1148/20.03.2023 г. от Р.С. в лично качество и в качеството на пълномощник на Л.Х.Х. и М.В.Р.. По същество в молбата се поддържат доводите, изложени във връзка с допустимостта още в самата жалба и се представя отново същото съдържание със съображения относно незаконосъобразност от процесуално и материално естество на оспореното решение. На практика не са изложени нови факти и обстоятелства.

Останалите жалбоподатели не са представили доказателства нито в определения от съда срок, нито до момента на постановяване на настоящия съдебен акт.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, макар и подадена в срок, е недопустима за разглеждане поради липса на правен интерес за жалбоподателите по следните причини:

Няма спор, че обжалваното Решение № 1172/24.01.2023 г. на Общински съвет Русе, обективирано в Протокол № 44/24.01.2023 г. е административен акт, който може да бъде обжалван от лица, чийто правен интерес е засегнат или застрашен. Кръгът лица, които имат право на обжалване е определен от вида на акта, който се обжалва, както и от ограничения, въведени по нормативен ред.

Видно от съдържанието на обжалваното решение, същото е прието „ На основание чл. **, ал. 2, във връзка с чл. **, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 39, ал. 2 и ал. 4 от ЗОС, във връзка с чл. 44, ал. 2 и ал. 4 от Наредба №1 за общинската собственост на Общински съвет – Русе, Общински съвет – Русе…“

Съгласно чл. **, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Според чл. **, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства;

Според чл. 39, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) Срокът на правото на ползване се определя от общинския съвет и не може да бъде по-дълъг от 10 години, освен когато в закон е предвидено друго като посочената разпоредба е във връзка с ал. 1 – Право на ползване върху имоти и вещи – частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. В разпоредбата на ал. 4 е предвидено, че Безвъзмездно право на ползване се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците.

Направена е връзка с Наредба № 1 за общинската собственост, приета от ОбС Русе на основание чл. **, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Нормите на чл. 44, ал. 2 и ал. 4 от тази наредба на практика преповтарят съдържанието на чл. 39, ал. 2 и ал. 4 от ЗОС.

По делото е представен Акт за частна общинска собственост № 7448/24.06.2015 г., надлежно вписан в Агенцията по вписванията на 03.07.2015 г., в който е описан застроен ПИ с идентификатор 84049.87.164, заедно с подробно описание на сградите, разположени в имота (25 бр.). По тази причина, не е спорно между страните, че с обжалваното решение се извършва разпореждане с частна общинска собственост. Съгласно чл. 8, ал. 11 от ЗОС Актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, освен в случаите по Закона концесиите.

При така изложените факти и обстоятелства съдът достига до извод, че обжалваният акт – решение, е от вида актове, за които общинския съвет има правомощия да приема. Решението се отнася до разпореждане с общинска собственост (законът не определя нейния вид – частна или публична), като това решение в конкретния случай може да се обжалва единствено и само по реда, предвиден в чл. 45 от ЗМСМА.

Разпоредбата на чл. 45 от ЗМСМА въвежда правен интерес за лимитиран кръг лица, които имат право да обжалват тези актове. Актовете на общинския съвет могат да се обжалват по съдебен ред от областният управител или от кмета на общината. В конкретния случай областният управител нито е върнал решението за ново обсъждане, нито е оспорил същото по съдебен ред. Кметът на общината не би имал правен интерес от съдебно оспорване, тъй като той е  вносителят на предложението за приемане на това решение. Като частен случай на право на оспорване на решението, прието по този ред, може да се определи правото на протест от страна на прокуратурата, която съгласно чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 2 от АПК предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Според чл. 149, ал. 4 от АПК това право на прокурора е ограничено със срок – Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. Решението е прието от ОбС Русе на 24.01.2023 г., но протест от прокурор не е постъпил.

При така изложените доводи следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 45 от ЗМСМА е специална спрямо общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 от АПК, която определя субектите, имащи право на оспорване – Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

В този смисъл за жалбоподателите Рени Е.С., Л.Х.Х. и М.В.Р. не е налице твърдяните в молба вх. , ал. № 1148/20.03.2023 г. нарушения на права, предвидени в чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА. Също така нито един от жалбоподателите, оспорили процесното решение на ОбС Русе, няма правен интерес от оспорването по предвидения ред – този в чл. 45 от ЗМСМА.

В жалбата до съда се сочи, че правния интерес от обжалване на процесното решение се съдържа в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно който Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон, като е направена връзка с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК. Съдът вече посочи, че последната цитирана норма е неприложима в конкретния случай за жалбоподатели – физически и/или юридически лица по причина, че са налице законодателни ограничения, които не могат да бъдат преодоляни.

Дори да се приеме, че жалбоподателите имат право на обжалване във връзка с чл. 120, ал. 2 от Конституцията, то трябва да са засегнати техни права и интереси. Конституционният съд се е произнесъл със свое Решение № **/26.10.1995 г. по к.д. № 18/1995 г., в което е посочил, че „Административният акт „засяга“ по смисъла на чл.120, ал.2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Практически това „засягане“ се обективира в нарушаване на правна норма от по-висок ранг, която обжалваният административен акт нарушава. Същевременно това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени.“

Правният интерес от обжалването предпоставя предотвратяване на неблагоприятните правни последици. Наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на административен акт (независимо дали той е индивидуален, общ или нормативен) оказващ влияние върху правната сфера на оспорващото лице, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването, за която съда следи служебно. Посочените три характеристики винаги следва да са налице кумулативно. Пряк интерес означава, че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани една щета или ще се предотврати настъпване на такава от изпълнението на административния акт. Интересът на следващо място следва да е личен, т.е. защитата да има за цел охраняване на свои (лични) субективни права, свободи и законни интереси на субекта. Правният интерес ще е непосредствен когато административният акт засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за адресата на акта, или създава права на трето лице, които увреждат правата и интересите на конкретния жалбоподател. Наличието на правен интерес трябва да съществува както към момента на подаване на жалбата, така и през цялото време на движение на съдебното производство по разглеждане на жалбата. Интересът не може да е хипотетичен, нито предполагаем, нито предпоставен от други (чужди) интереси. Съгласно чл. 159, т. 4 от АПК Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването.

Нито в сезиращата съда жалба, нито впоследствие в представената молба от С., Х. и Р. се съдържат доказателства за наличие на пряк, личен и непосредствен интерес за всеки от жалбоподателите, независимо от факта, че съдът с Определение от 09.03.2023 г. е предоставил възможност за ангажиране на доказателства в тази насока. Нито един от жалбоподателите не е посочил какъв е неговия пряк и личен интерес и как той непосредствено е засегнат. В жалбата е посочено, че „С оспореното решение, върху имоти общинска собственост се учредява безвъзмездно право на ползване за един значителен период от време, а именно 10 години, с което се създават пречки имотите, представляващи в своята съвкупност „Летище Русе“ да бъдат предмет на концесионни процедури с цел осъществяване на дейност по предоставяне на летищни услуги.“ В случая липсва дори намек за някакъв интерес, визират се бъдещи несигурни събития, като не се твърди, че някой от жалбоподателите има инвестиционни намерения във връзка с тези имоти, свързани с предоставяне на летищни услуги ии по какъвто и да е друг начин.

В изразеното в жалбата твърдение, че „Безвъзмездния характер на учреденото право на ползване при липса на ясни критерии за това, както и факта на непрозрачното вземане на решението без същото да бъде предварително широко разгласено, подложено на експертно и публично обсъждане,пораждат основателни съмнения за вероятно увреждане на публичния интерес,а оттам и на частния на всички граждани на град Русе.“ Както вече беше посочено, интересът трябва да е личен, т.е. личен за всеки от деветимата жалбоподатели поотделно, като никой от тях не може да защитава частния интерес на всеки гражданин на град Русе или общо на всички граждани на града.  Отделно от това така заявения интерес е хипотетичен – твърди се вероятно увреждане, но не се сочи в какво се изразява то и въобще не е посочено конкретно увреждане, което ще настъпи от изпълнение на решението.

В частта (т. 2) от жалбата на последно място, но вероятно не по значение, е посочено, че „Считаме, че имаме легитимен правен интерес от законосъобразното управление и разпореждане с общинско имущество, както и от функционирането на Летище Русе като такова за задоволяване нуждите на русенци от вътрешни и международни пътнически и товарни полети, с цел подобряване на възможностите и качеството на придвижване и разширяване възможностите пред бизнеса.“ И в това съображение относно наличие на правен интерес се предявяват за защита чужди интереси, т.е. тези на „русенци“ и на „бизнеса“, като вече многократно беше посочено защо това е недопустимо.

В представената молба вх. № 1148/20.03.2023 г. от Р.С. в лично качество и в качеството на пълномощник на Л.Х.Х. и М.В.Р. е посочено, че правния интерес на тези трима жалбоподатели е засегнат поради нарушаване на правата им, които са предвидени в ЗМСМА и в Правилника за организацията и дейността на ОбС Русе. Съдът вече изясни защо тези права в конкретния случай не обуславят правен интерес за обжалване. Всички останали разсъждения в молбата са свързани с процесуалната и материалната законосъобразност на административния акт, които не следва да бъдат обсъждани от съда поради липса на правен интерес за жалбоподателите.

С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд София-Русе, четвърти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на

1. Р.Е.С.,***.
2. А.А.А.,***.
3. В.Н.Н.,***.
4. Л.Х. ***.
5. М.В.Р.,***.
6. П.Д.Х.,***.
7. Х.Ц.Л.,***.
8. Ц. Д. Д., гр. Русе, ул. „И.“ № *, ет. *, ап. **.
9. К.И.И.,***.

срещу Решение № 1172/24.01.2023 г. на Общински съвет Русе, обективирано в Протокол № 44/24.01.2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 97/2023 г. на Административен съд  – Русе.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.