Административният съд в Русе отмени заповедта на началника на Национален военен университет „Васил Левски“-Велико Търново за отнемане на образователно-научна степен „доктор“ в НВУ „Васил Левски“ на бившия министър на икономиката Даниела Везиева.
Везиева подаде жалба срещу това действие на ръководството на НВУ, което пък бе базирано на писмо от министъра на образованието във връзка с доклад на Комисията по академична етика. Според доклада Даниела Везиева е взаимствала чужд труд за дисертацията и работата й бе определена като „плагиатство“.
Съдът е определил жалбата като основателна, като се аргументира, че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Единствено министърът на образованието може да възложи проверка на сигнала за плагиатство и да удължи срока за произнасяне на Комисията по академична етика, а в случая тези заповеди са издадени от зам.-министъра на образованието и науката и не биха могли да породят правно действие.
Отделно срокът за произнасяне на Комисията по академична етика е удължен необосновано, предвид факта, че липсват данни за каквито и да е действия от нейна страна в рамките на първоначално определения срок. Точно обратното, едва в предпоследния ден преди изтичане на вече удължения срок – на 04.02.2022 г. комисията провежда първото си заседание, на което тепърва определя арбитри. Така докладът със становището на Комисията по академична етика след получаване на становищата на арбитрите е изготвен едва на 13.05.2022 г. – повече от два месеца след изтичане на срока (който е вече удължен), определен за работа на Комисията по академична етика по процесния сигнал.
В същото време арбитрите не трябва да нямат конфликт на интереси с лицето, посочено в сигнала, и да нямат конфликт на интереси с лице, подало сигнала. Точно обратното, проф. Н.С. изрично в даденото до Комисията по академична етика становище като арбитър по случая твърди: „…преди известно време призовах на сайта си www.nslatinski.org г-жа Д.В. да се откаже публично от образователната и научна степен „доктор“, с което да избегне много по-сериозни обществени, научни, етични и морални проблеми“. Посоченото изявление сочи на наличие на конфликт на интереси, което очевидно компрометира безпристрастността на този арбитър, а от там и обективността на решението на Комисията по академична етика.
Така съдът намира, че оспорената заповед на началника на НВУ „Васил Левски“ следва да бъде отменена като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на проверката по същество на сигнала за наличие на плагиатство в дисертационния труд на жалбоподателката.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд-Русе в 14-дневен срок от съобщаването му.
Ето и целия текст на решението:
Административен съд-Русе, V-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година, в състав: СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА при участието на секретаря Цветелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Върбанова адм.д. № 458 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ).
Образувано е по жалба на Д.Т.В. ***, срещу Заповед № РД-02-1114/23.09.2022 г. на Началника на Национален военен университет (НВУ) „Васил Левски“ гр. Велико Търново. С оспорената заповед за извършено закононарушение на изискванията на чл. 6, ал. 3 от ЗРАСРБ, във връзка с §1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ и във връзка с писмо рег.№ 0436-5/14.06.2022 г. на министъра на образованието и науката относно доклад на Комисията за академична етика, на основание чл. 55, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) е отнета придобитата от В. образователно-научна степен „доктор“ в НВУ „Васил Левски“, за защитен на 08.06.2018 г. дисертационен труд в професионално направление 9.1. „Национална сигурност“, на тема „Разработване на ефективни модели за изграждане на капацитет за социално предприемачество в България“ и е обявена за невалидна диплома рег.№ 01109/12.06.2018 г., издадена от НВУ „Васил Левски“. На основание чл. 36 от ЗРАСРБ е постановено всички лични права на В., произтичащи от образователно-научната степен „доктор“ да се смятат за отменени.
Жалбоподателката счита, че заповедта е издадена при липса на компетентност, при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Излага доводи, че началникът на НВУ „Васил Левски“ е следвало да се произнесе във връзка с изпратения му от министъра на образованието и науката доклад на Комисията по академична етика в срок до 17.07.2022 г., което той не е сторил, а до тази дата разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от ЗРАСРБ все още не е била приета и не е била действащо право, поради което същият не е разполагал с правомощие да постанови административен акт със съдържанието на процесния. Според жалбоподателката административното производство във връзка с подадения срещу нея сигнал е приключила преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от ЗРАСРБ. На следващо място в жалбата се твърди, че Комисията по академична етика, назначена от Министъра на образованието и науката, неправилно е определила арбитрите, които да извършат оценка на дисертационния труд на жалбоподателката за наличие на плагиатство. В заключение в жалбата се развиват и съображения за липса на плагиатство, като се посочва, че текстовете, които са използвани от жалбоподателката, са от нормативни актове и стратегии, които следва да бъдат цитирани точно без стилистична и граматическа корекция, като тези източници не се ползват със защита на авторски права. Използваните текстове от научния ръководител на дисертацията са част от процеса на обучение и също не могат да бъдат окачествени като плагиатство. Дисертационният труд на В. е бил подложен двукратно на оценка към момента на неговата защита, включително и по отношение наличието на плагиатство и към този момент такова не е открито.
Искането е за отмяна на оспорената заповед, както и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък. В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие.
Ответникът – Началникът на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и представено писмено становище, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна, излагайки аргументи за законосъобразност на заповедта. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
От НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново на жалбоподателката Д.Т.В. е присъдена образователна и научна степен „доктор“ по научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство (национална сигурност)“ за защитен на 08.06.2018 г. дисертационен труд на тема „Разработване на ефективни модели за изграждане на капацитет за социално предприемачество в България“.
На 24.11.2021 г. до Министъра на образованието и науката е депозиран сигнал вх.№ 94-5440/24.11.2021 г. от проф. д.н., инж., полк. (о.з.) С.Д.С. (л. 28-30), според който дисертационният труд на г-жа Д.Т.В. на тема „Разработване на ефективни модели за изграждане на капацитет за социално предприемачество в България“, при обем от 180 страници, съдържа преписани от други автори и източници 171 страници или 95%, както следва: 1. 125 страници от Дисертация на Доктор на науките В.К.Т. в П.Н. 3.4. Социални дейности в Бургаски свободен университет – дата на защита: 17.01.2018 г.; 2. 36 страници от http://sesba-project.eu/bg/research-bg; http://esc.bg>analiz_socialno-predpriatie_podpisan; Платформа социалната икономика в България – http://wp.flgr.bg>wp-content>uploads>2016/05; 3. 5 страници от проф.д-р Л.Д. – Анализ на тема „Социалното предприятие и социалното предприемачество“ – София, 2013 г.; 4. 5 страници от Платформа за развитие на социалната икономика в България.
На основание чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията във връзка с чл. 30, ал. 4, 5, 6 и 10 от ЗРАСРБ Министърът на образованието и науката е възложил със Заповед № РД09-1092/19.05.2021 г. (л. 103) на проф. Г.П.Т., заместник-министър на образованието и науката да подписва заповедите за: извършване на проверка относно допустимостта на подадените сигнали за нарушения на провежданите процедури за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности; определяне на състава на комисията, която ще извършва тази проверка, както и да възлага на Комисията по академична етика извършването на проверка по същество на сигнала, в случаите, в които е изразено становище за допустимост на сигнала, както и да удължава срока за работа на Комисията по академична етика, в случай на необходимост.
Въз основа на това оправомощаване, със Заповед № РД09-4663/26.11.2021 г. (л. 31-32), Заместник-министърът на образованието и науката е наредил да се извърши проверка по допустимостта на сигнала, подаден от проф. С., от комисия в състав Р.Л. и Д.А. – служители в Дирекция „Висше образование“. Резултатите от проверката на комисията са отразени в протокол № 96 от 03.12.2021 г. (л. 33-34), в който е прието, че сигналът е подаден от заинтересовано лице по смисъла на §1, т. 21 от ДР на ЗРАСРБ, съдържа името, адреса и подписа на подателя, описание на нарушенията и посочване на доказателствата, които го подкрепят. В протокола е посочено също така, че съгласно §4в от ДР на ЗРАСРБ сигнали за наличието на плагиатство и/или недостоверност на представените научни данни по отношение на приключили процедури за придобиване на научни звания и за заемане на академични длъжности по реда на ЗРАСРБ, както и да придобиване на научни степени и научни звания по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания се разглеждат и проверяват от Комисията по академична етика по реда на чл. 30, ал. 5-12 от ЗРАСРБ. В заключение е прието, че сигнала отговаря на условията за допустимост, съгласно чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от ЗРАСРБ.
Със Заповед № РД09-4870/06.12.2021 г. на заместник-министъра на образованието и науката, изменена със Заповед № РД09-25/06.01.2022 г. (л. 35-36) е възложено на Комисията по академична етика да извърши проверка по същество на сигнала, подаден от проф. С., относно твърденията за извършено плагиатство от жалбоподателката Д.В. в дисертационния й труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“. Проверката следвало да се извърши при условията и реда на чл. 30, ал. 7-12 от ЗРАСРБ, т.е. чрез определяне на арбитри, и в 30-дневен срок (удължен с още 30 дни) комисията следва да се произнесе с доклад, подписан от нейните членове.
На свое заседание от 04.02.2022 г. Комисията по академична етика при МОН в състав проф. В.Д. – председател и членове проф. В.Г., проф. Р.Р., проф. Ц.С. и проф. И.Д.Ц. е определила четирима арбитри – проф. П.А., проф. Н.С., доц. Х.Д. и доц. В.Л. (л. 37-38 от преписката). Арбитрите са изразили писмено становището си както следва:
– В Становище вх. № 0436-5/16.03.2022 г. (л. 39-45) доцент доктор инженер Х.А.Д. е дал заключение, че сравняването на дисертационния труд на В. и автореферата към него с останалите материали показва значително по обем (86,6%) плагиатство – копиране от оригиналните източници без стилистична или граматическа преработка на последните. Подобни резултати (47% и 98% подобия и сходство) е показала и платформата “OURIGINAL”. В най-голям обем са копираните текстове от дисертационния труд на един от научните ръководители на докторанта – чл.кор. проф. д. ик. и д. н. инж. В.К.Т. – 112 страници (69,6%), без да е посочено като цитиране или позоваване.
– В становище вх.№ 94-5441/23.02.2022 г. (л.47-49) проф. Н.С. посочва, че „на практика абсолютно всичко (подчертавам – практически всичко!), което се съдържа в дисертационния труд и автореферата на г.жа Д.В. е било копи-пейстнато в особено големи размери от добре известни, лесно достъпни документи (стратегии, платформи, анализи, планове) или от работи, публикувани преди това от други автори или от цели екипи от автори, без указание никъде, по никакъв начин, че съдържанието е свързано някак с г-жа Д.В.“. Основаната част – 125 страници са преписани пряко от дисертационния труд на В.Т..
– В становище вх.№ 94-1047/29.003.2022 г. (л. 50-51) доц. В.Л. е посочил, че не смята за необходими да представя таблична или друга форма със сравнения на текстовете или с посочените в сигнала страници на съвпадащи текстове поради факта, че сравнителният анализ установява цитираната тъждественост. На база на получените от Л. материали и направените фактически констатации арбитърът установява и потвърждава съвпаденията, посочени в сигнала на проф. С., касаещи основни тези на автора без възможност те да бъдат квалифицирани като „несъществен елемент и засягащи второстепенни елементи на творбата като цяло“. В становището се посочва също така, че доколкото отношенията „научен ръководител – докторант“ са от неформален характер, липсва информация доколко страната, основен източник на съвпадение/плагиатство (в конкретния случай научният ръководител Т.) не е поощрила подобни деяния.
– В становище вх.№ 94-1047/02.03.2022 г. (л. 53-64) професор доктор П.А. А. е направил подробен анализ на дисертационния труд на жалбоподателката (страница по страница), резултатите от който са отразени в табличен вид, след който е направен извод, че „практически няма страници на дисертацията , представена от Д.В., в които да липсва преписване от публикациите, които са разгледани тук“ (в становището – бел. моя). Заключението, което дава арбитърът е, че представената от Д.В. за собствен труд дисертация, е съвкупност от създадени и публикувани от други научни резултати без адекватно позоваване или цитиране. Липсват основания, за да се твърди, че В. демонстрира необходимите способности за самостоятелни научни изследвания, в резултат на които може да се достига до оригинал принос в науката. Д.В. е преписала в представената от нея дисертация 70% от страниците, само от дисертацията на своя научен ръководител В.Т..
Д.В., на основание чл. 30, ал. 11 от ЗРАСРБ, е била уведомена на 08.04.2022 г. по имейл за сигнала срещу нея и становищата на арбитрите (л. 52), като й е даден срок до 15.04.2022 г. (7 дни) да представи своето становище по случая. Такова е депозирано до министъра на образованието и науката с вх.№ 94-1047/15.04.2022 г. (л. 65-71). В становището си В. твърди, че по отношение на нея е неприложима разпоредбата на § 4в от ЗРАСРБ, доколкото тя не е придобила научна степен „доктор по…“, а образователно научна степен „доктор“. Отделно от това възразява срещу така определените арбитри и в частност срещу проф. Н.С., за който посочва, че има най-много медийни изяви срещу нея по казуса, много преди Комисията по академична етика да го определи за арбитър и по този начин счита, че е налице конфликт на интереси. В. сочи, че разглеждането на сигнала по същество е недопустимо. Проф. С. е бил част от процедурата по придобиване от жалбоподателката на образователно научна степен „доктор“ и в качеството си на член на комисията от оценяващи е могъл да изложи своите съображения за некоректно цитиране на текстове между В. и научния й ръководител, както и да изложи съмненията си за плагиатство.
След получаване на всички становища, едва на 13.05.2022 г., Комисията по академична етика към Министъра на образованието и науката е съставила доклад вх. № 18-267/13.05.2022 г. (л.72-75), в който, въз основа на категоричните мнения на арбитрите, че в дисертационния труд и автореферата на Д.В. е налице плагиатство в големи размери, Комисията е приела, че в процедурата за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ г-жа Д.В. е осъществила плагиатство по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ. В доклада е вписано, че на основание доклада на Комисията по академична етика, министърът на образованието и науката следва да запознае ръководството на НВУ „Васил Левски“ с резултата от извършената проверка, като ректорът следва да упражни предоставените в ЗРАСРБ правомощия за отнемане на научната степен и в срок от 60 дни да уведоми МОН за предприетите действия.
С писмо изх. № 0436-5/14.06.2022 г. (л. 77-78) министърът на образованието и науката е уведомил началника на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново, че Комисията по академична етика при условията и по реда на чл. 30, ал. 8-12 във връзка с § 4в от ДР ва ЗРАСРБ е извършила проверка по сигнал, съдържащ твърдения за плагиатство от страна на Д.Т.В. в дисертационния й труд за придобиване на образователната и научна степен „доктор“, професионално направление 9.1. „Национална сигурност“ на тема „Разработване на ефективни модели за изграждане на капацитет за социално предприемачество в България“. Комисията по академична етика е определила четирима арбитри на основание чл. 30, ал. 8 от ЗРАСРБ, които арбитри са потвърдили наличието на плагиатство в дисертационния труд. С оглед съставения от Комисията по академична етика доклад по чл. 30, ал. 9 от ЗРАСРБ, според който в дисертационния си труд В. е осъществила плагиатство по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ, е указано на началника на НВУ „Васил Левски“ да упражни правомощията си да отнемане на научната степен на Д.В. като уведоми МОН за предприетите действия.
Въз основа на полученото писмо от министъра на образованието и науката, отразяващо констатацията на Комисията по академична етика за доказано плагиатство в дисертацията на жалбоподателката, ответникът – Началника на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново е издал обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № РД-02-1114/23.09.2022 г., с която за извършено закононарушение на изискванията на чл. 6, ал. 3 от ЗРАСРБ, във връзка с §1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ и във връзка с писмо рег.№ 0436-5/14.06.2022 г. на министъра на образованието и науката относно доклад на Комисията за академична етика, на основание чл. 55, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) е отнета придобитата от В. образователно-научна степен „доктор“ в НВУ „Васил Левски“, за защитен на 08.06.2018 г. дисертационен труд в професионално направление 9.1. „Национална сигурност“, на тема „Разработване на ефективни модели за изграждане на капацитет за социално предприемачество в България“ и е обявена за невалидна диплома рег.№ 01109/12.06.2018 г., издадена от НВУ „Васил Левски“. На основание чл. 36 от ЗРАСРБ е постановено всички лични права на В., произтичащи от образователно-научната степен „доктор“ да се смятат за отменени.
Заповедта е изпратена на Д.В. по електронна поща на e-mail danielavezieva@gmail.com на 26.09.2022 г. като на същия ден й е изпратена и по пощата и е получена от жалбоподателката на 30.09.2022 г. (л. 10-12). Жалбата срещу заповедта на началника на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново е подадена от В. чрез органа издал заповедта до Административен съд – Велико Търново на 04.10.2022 г. (л. 3 от адм.д.№ 649/2022 г. по описа на АдмС – Велико Търново). С определение № 459/12.10.2022 г., постановено по адм.д.№ 649/2022 г. по описа на АдмС – Велико Търново съдът е прекратил образуваното пред него съдебно производство по жалбата на Д.В. и е изпратил делото по подсъдност на настоящия съд.
При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Варна, Пети състав, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице – адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед е валиден административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 35, ал. 5 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, съгласно която в компетентността на ректора на висшето училище е отнемането на придобитата по реда на този закон научна степен, с която е свързано нарушението в хипотезата на доказано по законоустановения ред плагиатство.
Заповедта е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, включително фактическите и правните основания за издаването й. От фактическа страна административният орган се е позовал на полученото от министъра на образованието и науката писмо, съдържащо констатациите на Комисията по академична етика, а от правна страна заповедта се основана на чл. 35, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ и чл. 6, ал. 3 във връзка с §1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ. Доказването на наличието на фактическите основания, респективно на съответствието им с правните основания е въпрос на материалната законосъобразност на административния акт.
Административното производство е инициирано по сигнал за наличие на плагиатство в научния труд на Д.В. при придобиване на научна степен „доктор“.
Съгласно § 4в от ДР на ЗРАСРБ, в редакцията на нормата, действала към датата на подавате на сигнала – 24.11.2021 г. (ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.) сигнали за наличието на плагиатство и/или недостоверност на представените научни данни по отношение на приключили процедури по придобиване на научни звания и за заемане на академични длъжности по реда на този закон, както и за придобиване на научни степени и научни звания по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания се разглеждат и проверяват от Комисията по академична етика по реда на чл. 30, ал. 5 – 12 от този закон. Нормата препраща към реда за установяване на плагиатство при откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности. Производството може да се охарактеризира като двуетапно. В първия етап се извършва установяване (доказване) наличието на плагиатство, а във втория етап се издава административния акт по чл. 35 от ЗРАСРБ. Особеността на това двуетапно производство се състои в това, че двата етапа протичат пред различни административни органи. В първия етап водещ административен орган е министърът на образованието и науката, предвид регламентираните му правомощия по чл. 30, ал. 4 от ЗРАСРБ да издава заповед за извършване на проверка, която включва: 1. проверка относно допустимостта на сигнала в съответствие с изискванията по ал. 2 и 3; и 2. проверка по същество на сигнала относно спазване изискванията на този закон, правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища и научните организации, включително и за наличието на плагиатство в представения в съответната процедура дисертационен труд и/или публикации, недостоверност на представените научни данни и/или конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този закон. Видно е, че в този етап могат да се разграничат също две фази – проверка по допустимост и проверка по същество на сигнала.
Според реда, регламентиран в чл. 30, ал. 5-12 от ЗРАСРБ, към който препраща §4в от ДР на ЗРАСРБ, в редакцията на нормите преди изменението с ДВ, бр. 56 от 19.07.2022 г., проверката по ал. 4, т. 1 се извършва от комисия, която включва задължително правоспособен юрист и експерт, отговарящ за дейността на висшите училища и научните организации. В 7-дневен срок от назначаването на комисията същата се произнася с мотивирано становище относно допустимостта на сигнала. Когато тази комисията изрази становище, че сигналът е допустим, министърът на образованието и науката в тридневен срок от получаване на становището възлага на Комисията по академична етика да извърши проверката по ал. 4, т. 2. В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 проверката се извършва от Комисията по академична етика по ред, определен в правилника за прилагане на закона. В случаите по ал. 2, т. 3 и 4 (какъвто е настоящия случай за наличие на плагиатство в дисертационен труд) в 10-дневен срок Комисията по академична етика определя за конкретната процедура не по-малко от трима арбитри, които са хабилитирани лица от регистъра по чл. 2а, които: 1. имат научни степени или са хабилитирани лица в същата специалност или професионално направление; 2. не са участвали в съответната процедура в друго качество; 3. нямат конфликт на интереси с лицето, посочено в сигнала по ал. 2; 4. нямат конфликт на интереси с лице, подало сигнала по ал. 2. Комисията по академична етика се произнася в срок до 30 дни с доклад до министъра на образованието и науката относно наличието или липсата на нарушения по ал. 2, т. 1 – 4. Докладът при нарушения по ал. 2, т. 3 и 4 се изготвя въз основа на становищата на всеки един от арбитрите. В случаите на необходимост министърът на образованието и науката със заповед може да удължи срока по ал. 9, но за не повече от 30 дни. Преди да се произнесе в случаите по ал. 2, т. 2, 3 и 4, Комисията по академична етика дава възможност на кандидата, представил оценявания труд, предмет на проверката, съответно на лицето, посочено в сигнала за наличие на конфликт на интереси, да изрази своето становище. При проверката се проверява цялата процедура, независимо от посоченото в сигнала. Членовете на Комисията по академична етика обсъждат приложените към сигнала по ал. 2 доказателства, както и всички доказателства, представени от лицата по ал. 11. Проверката завършва с доклада по ал. 9, който съдържа и констатации за редовността на всеки отделен етап на процедурата.
Едва след завършването на тази първия етап в цялост (и в двете фази – проверка на сигнала по допустимост и по същество) с доклада на Комисията по академична етика, производството се „прехвърля“ пред друг административен орган – ръководителя на съответния университет или научна организация, който единствен разполага с правомощие при установено плагиатство да освободи от академична длъжност лицето, уличено в плагиатство и да му отнеме придобитата научна степен, съобразно разпоредбите на чл. 35 от ЗРАСРБ.
В настоящия случай съдът констатира, че при издаването на обжалваната заповед са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи самостоятелно основание за нейната отмяна. Тези нарушения касаят първия етап от административното производство, развил се пред министъра на образованието и науката.
В първата фаза от първия етап на административното производство(по допустимостта на сигнала) се е произнесла двучленна комисия, назначена на основание чл. 30, ал. 4 т. 1 от ЗРАСРБ от Заместник-министъра на образованието и науката, на когото тези правомощия били делегирани от ресорния министър със Заповед № РД09-1092/19.05.2021 година. След преценка за допустимост на сигнала, съгласно чл. 30, ал. 6 от ЗРАСРБ заместник-министърът е възложил на Комисията по академична етика да извърши проверката по ал. 4, т. 2 от ЗРАСРБ.
Съдът намира, че в конкретния случай заместник-министъра на образованието и науката не разполага с надлежно предоставено му правомощие да разпореди извършването на проверките по чл. 30, ал. 4, т.1 и т. 2 от ЗРАСРБ. Според приложената заповед № РД09-1092/19.05.2021 г. на министъра на образованието и науката на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) е възложено на заместник-министър проф. Г.П.Т. да подписва заповеди за: извършване на проверка относно допустимостта на подадените сигнали за нарушения на провежданите процедури за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности; определяне на състава на комисията, която ще извършва тази проверка, както и да възлага на Комисията по академична етика извършването на проверка по същество на сигнала, в случаите, в които е изразено становище за допустимост на сигнала, както и да удължава срока за работа на Комисията по академична етика, в случай на необходимост, т.е. делегирани са й правомощия по чл. 30, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 10 от ЗРАСРБ (на това основание е и издадена заповедта. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗА, със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции. Това е възможно според цитираната обща уредба само когато органът, в случая министърът на образованието и науката, има законова възможност да делегира своите правомощия. Такава възможност според чл. 30 от ЗРАСРБ министърът на образованието и науката няма предоставена по закон. Съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗРАСРБ министърът на образованието и науката издава заповед за извършване на проверка както по допустимост на сигнала, така и по същество. По същия начин в чл. 30, ал. 6 от ЗРАСРБ е предвидено, че когато комисията по ал. 5 (по допустимостта) изрази становище, че сигналът е допустим, министърът на образованието и науката в тридневен срок от получаване на становището възлага на Комисията по академична етика да извърши проверката по ал. 4, т. 2, както и съгласно чл. 30, ал. 10 от ЗРАСРБ в случаите на необходимост министърът на образованието и науката със заповед може да удължи срока по ал. 9, но за не повече от 30 дни. Всички изброени правомощия са предоставени по закон единствено на министъра на образованието и науката, без да му е дадена от закона възможност да ги делегира на друг орган, включително и на заместник-министър. При това положение заповедите в процесното административно производство за възлагане извършването на проверка по допустимостта на сигнала от проф. С. и назначаването на комисия, която да се произнесе по допустимостта, както възлагането на проверката по същество, включително и за удължаване на срока за произнасяне на Комисията по академична етика, издадени от заместник-министъра на образованието и науката са постановени при липса на компетентност, поради което и не биха могли да породят правно действие. Така отпочнатия първи етап от административното производство по издаване на оспорената заповед и конституирането на комисията, която да се произнесе по допустимостта на сигнала, са в резултат от акт на некомпетентен орган, поради което и тази част от производството е опорочена и води до незаконосъобразност на цялото последвало административно производство и в крайна сметка на издадената от началника на НВУ „Васил Левски“ заповед, предмет на настоящото съдебно оспорване.
Изложеното налага извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила със самото стартиране на производството, рефлектиращи върху законосъобразността на крайния административен акт. Това налага неговата отмяна.
Освен това, съдът намира за нужно да посочи, че в коментирания първи етап от административното производство се констатират и други нарушения на процесуалните правила, които съдът счита също за съществени. Така например, съгласно чл. 30, ал. 9 от ЗРАСРБ Комисията по академична етика се произнася в срок до 30 дни с доклад до министъра на образованието и науката относно наличието или липсата на нарушения по ал. 2, т. 1 – 4. Докладът при нарушения по ал. 2, т. 3 и 4 се изготвя въз основа на становищата на всеки един от арбитрите. По силата на ал. 10 от чл. 30 на ЗРАСРБ, в случаите на необходимост министърът на образованието и науката със заповед може да удължи срока по ал. 9, но за не повече от 30 дни.
В настоящия случай проверката по същество е възложена на Комисията по академична етика със Заповед № РД09-4870/06.12.2021 г. (л. 35), като с точка ІІІ от тази заповед е разпоредено в 30-дневен срок от назначаването на комисията същата да се произнесе с доклад, подписан от нейните членове. Доколкото Комисията по академична етика е постоянно действащ орган, чийто състав е определен със Заповед № РД09-1150/01.06.2021 г. на министъра на образованието и науката, изменена със Заповед № РД 09-1459/14.07.2021 г. и Заповед № РД 09-3578/19.10.2021 г. (видно от сайта на МОН), очевидно определеният със Заповед № РД09-4870/06.12.2021 г. 30-дневен срок започва да тече не от назначаването на комисията, а от датата на възлагане на проверката, т.е. от 06.12.2021 г., при което изтича на 05.12.2021 г. След изтичането му – на 06.01.2022 г. е издадена Заповед № РД09-25/06.01.2022 г., с която срокът е удължен с 30 дни. Като основание за удължаването е посочена разпоредбата на чл. 30, ал. 10 от ЗРАСРБ, но без да се сочат каквито и да е факти, обосноваващи „случай на необходимост“ по смисъла на тази разпоредба. Така срокът за произнасяне на Комисията по академична етика е удължен необосновано, предвид факта, че липсват данни за каквито и да е действия от нейна страна в рамките на първоначално определения срок. Точно обратното, едва в предпоследния ден преди изтичане на вече удължения срок – на 04.02.2022 г. комисията провежда първото си заседание, на което тепърва определя арбитри по реда на чл. 30, ал. 8 от ЗРАСРБ. Така докладът със становището на Комисията по академична етика след получаване на становищата на арбитрите е изготвен едва на 13.05.2022 г. – повече от два месеца след изтичане на срока (който е вече удължен), определен за работа на Комисията по академична етика по процесния сигнал. Съдебната практика приема, че обичайно сроковете, определени за произнасяне на даден орган имат инструктивен характер, освен ако нормативно не е определено друго. В случая съдът намира, че въз основа на начина, по който е дефиниран срока по чл. 30, ал. 9 и ал. 10 от ЗРАСРБ, може да се заключи, че не се касае за инструктивен срок, а правомощието на Комисията по академична етика да се произнесе с доклад по съществото на даден сигнал е нормативно ограничено във времето да максимум 60 дни, след което Комисията вече не разполага с това правомощие. Този извод съдът прави въз основа на граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 30, ал. 10 от ЗРАСРБ, според която срокът не може да бъде удължаван с повече от 30 дни, т.е. максималния възможен срок, в който Комисията по академична етика би могла да упражни правомощията си по чл. 30, ал. 7-12 от ЗРАСРБ е 60 дни от момента на възлагане на проверката. В случая този срок не е спазен въобще, като комисията е започнала работата си едва в самия край на този срок и практически е упражнила правомощията си изцяло извън срока.
На следващо място Комисията по академична етика е определила четиримата арбитри, позовавайки се на изискванията по отношение на тях на чл. 30, ал. 8 от ЗРАСРБ – да имат научни степени или са хабилитирани лица в същата специалност или професионално направление; да не са участвали в съответната процедура в друго качество; да нямат конфликт на интереси с лицето, посочено в сигнала и да нямат конфликт на интереси с лице, подало сигнала. От данните по делото и от регистъра по чл. 2а от ЗРАСРБ (регистър на академичния състав в Република България), който е публичен на страницата на МОН,, се установява изпълнението на първото от четирите изисквания за избраните арбитри. По отношение на останалите три изисквания – да не са участвали в съответната процедура в друго качество и да нямат конфликт на интереси с лицето, посочено в сигнала и с подателя на сигнала, по делото липсват каквито и да е данни да са изпълнени. Точно обратното, проф. Н.С. изрично в даденото до Комисията по академична етика становище като арбитър по случая твърди: „…преди известно време призовах на сайта си www.nslatinski.org г-жа Д.В. да се откаже публично от образователната и научна степен „доктор“, с което да избегне много по-сериозни обществени, научни, етични и морални проблеми“. Посоченото изявление сочи на наличие на конфликт на интереси, което очевидно компрометира безпристрастността на този арбитър, а от там и обективността на решението на Комисията по академична етика, взето въз основа на становищата на арбитрите, включително и на арбитъра проф. С..
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателката, свързани с обстоятелството, че правното основание, на което й се отнема образователната и научна степен „доктор“ – нормата на чл. 35, ал. 5 от ЗРАСРБ, е нова (ДВ, бр. 56 от 19.07.2022 г.) и е влязла в сила едва 23.07. 2022 г., поради което е неприложима по отношение на конкретния случай, по който производството е образувано по сигнал от 24.11.2021 г., т.е. преди приемането на посочената разпоредба и според В. е приключило с мълчалив отказ на началника на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново поради непроизнасянето му в срок от един месец от получаване на писмо № 0436-5/14.06.2022 г. на министъра на образованието и науката.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от ЗРАСРБ, макар да е в сила от 23.07.2022 г. е действаща към датата на постановяване на оспорвания акта, като в ЗРАСРБ, както и в ЗИД на Закона за висшето образование (ДВ, бр. 56 от 19.07.2022 г.) липсва разпоредба, указваща, че неприключилите процедури по чл. 30 и 35 от ЗРАСРБ, приключват по досегашен ред. Дори и нормата на чл. 35, ал. 5 от ЗРАСРБ да беше приета много по-късно след приключване на проверката от Комисията по академична етика (година две след това), щом комисията е установила по надлежен ред наличието на плагиатство, то от датата на влизане в сила на норма със съдържанието на чл. 35, ал. 5 от ЗРАСРБ ще възникне основание за отнемане на придобитата научна степен от лице, уличено в плагиатство, но незаемащо академична длъжност.
На следващо мястоq видно от текста на новоприетите ал. 4 и ал. 5 на чл. 35 от ЗРАСРБq единствено в нормата на чл. 35, ал. 4 от ЗРАСРБ е предвиден едномесечен срок, в който ректорът на висшето училище или ръководителят на научната организация е длъжен да прекрати трудовото правоотношение за заеманата академична длъжност и да отнеме придобитата научна степен. Когато се касае само за отнемане на придобита научна степен, каквато е хипотезата на чл. 35, ал. 5 ат ЗРАСРБ, такъв срок не е предвиден.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че оспорената заповед № РД -02-1114/23.09.2022 г. на началника на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново следва да бъде отменена като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на проверката по същество на сигнала за наличие на плагиатство в дисертационния труд на жалбоподателката Д.В..
При този изход на делото и предвид направеното своевременно искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева и за държавна такса – 10 лв. Не следва да бъдат присъждани претендираните от жалбоподателя разноски за транспортни разходи и нощувка на адвоката пълномощник предвид нормата на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК. Под „разноски“ в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. В случая такива разноски могат да се присъдят само за адвокатско възнаграждение. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и пр., както и всички последващи приключилото производство плащания, не представляват такива разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, Административен съд Русе V състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Т.В. ***, Заповед № РД-02-1114/23.09.2022 г. на Началника на Национален военен университет „Васил Левски“ гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА Националния военен университет „Васил Левски“ гр. Велико Търново да заплати на Д.Т.В. ***, ЕТН **********, сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Русе в 14-дневен срок от съобщаването му.