Общински съветници от различни политически групи са внесли предложение за удостояването на спринтьорката Анелия Нунева със званието „Почетен гражданин на Русе“. Докладната, подготвена от Иво Пазарджиев от Патриотите-ВМРО и председател на Общинския съвет, Елисавета Досева от „БСП за България“ и председател на комисията по младежта и спорта, Евгени Игнатов от ГЕРБ, Деян Недков от СДС, Мирослав Славчев от „Атака“ и Айдоан Джелил – общински съветник от ДПС, ще се гледа на септемврийската сесия.
„Русе е известен като градът на първите неща и тук несъмнено са родени големи таланти, хора с отличия, постижения в различни области и най-важното – хора, които мотивират и вдъхновяват останалите. Безспорно такава личност е и Анелия Нунева. Познаваме талантливата Анелия Нунева като най-добрата спринтьорка на България, прославила страната ни далече зад пределите й.
Неслучайно през 80-те до началото на 90-те години на ХХ век много световни медии я наричаха „бялата негърка“. Това прозвище й го дават феновете, защото единствено русокосото момиче от България е успявало да притесни тъмнокожите „светкавици“ в световния спринт на 100 и 200 метра при жените.
И досега нейният национален рекорд в дългия спринт на 200 метра не е подобрен. В кариерата си Нунева има участие в два финала на 100 метра на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. и в Барселона през 1992 г. Анелия Нунева има и още един неподобрен рекорд – на 60 м в зала. Носителка е на общо 8 медала от световни и европейски първенства на открито и в зала. Шампионка е в митичната зала „Медисън Скуеър Гардън“ в американската дисциплина 55 ярда.
Днес Анелия Нунева е един от инициаторите на възобновения турнир „Младост“. Също така е и спортен директор и председател на организационния комитет на международното състезание „Пробег на свободния дух Русе – Гюргево“, се казва в мотивите на предложението.
Приложена е и кратка биография на Анелия Нунева
Анелия Нунева е родена на 30 юни 1962 г. в град Бяла (Област Русе), България. Нейният баща Дулчо Нунев, е бивш треньор по футбол на местния отбор „Бенковски“. Въпреки това родителите наблягат на обучението й, за тях това е основен приоритет. Те не приемат възможността Анелия да учи в друг град или да развива кариера там. Това е и причината тя да изгуби 5-6 години от професионалната си подготовка. Във времето се е налагало Анелия да пътува често от Бяла до Русе, за да може да провежда тренировки с първия си треньор Любен Стойков.
Като ученичка в СПУ „Панайот Волов“, Бяла, е освободена от часовете по физическо възпитание и спорт поради изкривяване на гръбначния стълб. Занимава се с различни видове спорт, но само на училищно ниво. Започва да тренира лека атлетика професионално на доста късен етап, когато е на 18 години. Няколко месеца след началото на кариерата си поставя и първите си национални рекорди. До 1987 г. защитава цветовете на „Локомотив“ Русе, а след това за „Левски“.
Големите успехи на Анелия Нунева са:
- Сребърни медали на 60 м – през 1984 г. от Европейското първенство на закрито в Гьотеборг, през 1987 г. в зала на Световното първенство в Индианаполис (САЩ) и на първенство в зала в Лиевен, Франция (1987); през 1986 г. на Европейското първенство в Щутгард – на 100 метра и 4 х 100 м.
- Бронзов медал с щафетата 4 х 100 м през 1994 г. на Европейското първенство в Хелзинки
- Анелия става шампион в „Медисън Скуеър Гардън“ на 55 ярда. Тогава има предложение да остане в САЩ и да се състезава за местен клуб, но отказва.
- Анелия Нунева има неподобрен републикански рекорд на 200 м – 22,01 сек от 1987г.
Участие в Олимпиади:
През 1984 г. Анелия Нунева участва в турнира „Дружба“ в Москва, който заменя бойкотираната Олимпиада в Лос Анджелис. Печели един златен и два сребърни медала, както и печели всички държавни отличия, които се полагат на шампиони от Олимпиада. След години обаче не признават постиженията на медалистите, когато се определят олимпийските премии.
Нунева участва във финала на две Олимпиади на 100 метра: в Сеул’88 остава осма след контузия, а в Барселона’92 е шеста.
За летните Олимпийски игри през 1988 г. в Сеул се подготвя в Япония, на 100 м постига времена в рамките на 10,6 – 10, 7 секунди. В сериите, четвъртфиналите и полуфиналите бяга като на шега, нарочно спира в последните метри, за да се пази за финала. В първа осминафинална серия тя побеждава с 11,09 сек. Отново печели в четвъртия четвъртфинал с 10,96 сек. и то над Гуен Торънс (САЩ) и Грейс Джексън (Ямайка). В първия полуфинал е втора с 11,00 сек., само на 1 стотна от секундата след Евелин Ашфорд (САЩ). Началото на финала на 100 м се повтаря заради фалстарт. Анелия стартира след първите четири, редом с фаворитката Флорънс Грифит-Джойнър. Тя успява да се измъкне напред и оспорва Грифит-Джойнър до около седемдесет метра, когато внезапно се превива поради скъсване на мускулни влакна. Прикляка заради високата скорост и финишира на последно място с 11,49 сек., ранена и почти на един крак. След това специалистите измерват, че ако не се е случила контузията, времето й е щяло да бъде от порядъка на 10,62 сек., т.е. сигурен сребърен медал.
Нунева отново стига до Олимпийския финал на 100 м през 1992 г. в Барселона, като финишира на шесто място с 11,09 сек.