Русенецът Стоян Стоянов-Комитски изпрати до редакцията на Русе Медиа своята статия „Сензациите“ не са от вчера… или за „претоплените яхнии“ в историческата наука“, свързана с темата за Васил Левски и преминаването му през Дунава. Стоян Комитски има интерес към историческите проучвания за връзката на Левски и Русе и пожела да сподели своята гледна точка.
Повод за написването на настоящите редове е излязлата по БНР информация от 12 февруари 2023 г., публикувана в сайта на медията в 12:35 ч. под заглавие „Левски преминавал Дунава с документи на съименник от Елена“, където се казва: „Напоследък излизат интересни факти от османо-турските архиви или от нашите стари архиви за дейността на Левски. Част от тях са били представени на научната конференция, посветена на 150-тата годишнина от гибелта на Апостола, провела се на 6-ти февруари в София… Веселина Антонова, посочва документи на българската община в Русе още от преди Освобождението, че Васил Иванов Кунчев – Левски е преминавал неколкократно р. Дунав с документи на книжаря Васил Иванов от гр. Елена. Подобно на Матей Преображенски Дякона се е представял като книжар. И това не е случайно, защото е бил монах, имал е отношение към просвещението и образованието, бил е и учител…“
Това е така, но в информацията за това сензационно „ново-откритие“ на Веселина Антонова не е от вчера…
Още в далечната 1988 година експертката в Държавен архив – Русе Искра Пенчева за първи път проучва и прави задълбочен анализ Регистъра на т. нар. „тескерета“ в Русенската Църковно-народна община. По проблема тя публикува три основни статии, както следва: Пенчева, Искра. Главният книжар. Новооткрити документи за пребиваването на Левски в Русе. – Във: в. „Дунавска правда“, брой: 93, Русе, 12 май, 1988 г.; Пенчева, Искра. Отново за Левски и Русе. Новооткрити документи от фонда на Русенската черковна община. – Във: в. „Дунавска правда“, брой: 225, Русе, 15 ноември, 1988 г.; Пенчева, Искра. Тайният канал на Левски. Във: в. „Възход“, брой: 251, Разград, 27 декември 1988 г. [Из фондовете на Русенския държавен архив – следи от преминаването на Апостола през Русе.]. В тях Пенчева проследява много обстойно движението на по-известни представители на нашата културно-просветна, духовна, икономическа и политическа общности. Сред тях тя засяга и личността на Васил Иванов – за който се предполага, че е Васил Левски. (По вписването на имената: Васил Иванов и Василаки Иванов, Искра Пенчева „засича“ следните дати на придвижванията им: 2 септември 1867 г. – Васил Иванов, Кратово, сърбиян, пътува за Гюргево, поръчител: Велико Николов; 28 октомври 1867 г. – Васил Иванов от Орхане, пътува за града си, поръчител: Тончо; 19 октомври 1868 г. – Васил Иванов от Кърчова, пътува за Неболу, поръчител: Тончо; 4 ноември 1868 г. – Васил Иванов от Кърчова кааза, пътува за града си, поръчител: Минчо Стойков; 28 август 1869 г. – Васил Иванов от Елена, пътува за Гюргево, поръчител: Никола Живков; 10 септември 1869 г. – Васил Иванов от Елена, пътува за Гюргево, поръчител: Никола Живков; 20 септември 1869 г. – Василаки Иванов от Елена, пътува за Оряхово, поръчител: Христо Г. Данов; 19 октомври 1869 г. – Васил Иванов от Кършова, пътува за града си, поръчител: Стефан Иванов; 21 ноември 1869 г. – Василаки Иванов от Елена, пътува за Гюргево, поръчител: Матю Грънчаров; 1 декември 1869 г. – Васил Иванов от Елена, пътува за Оряхово, поръчител: Никола Живков; 25 юни 1870 г. – Василаки Иванов от Елена, пътува за Елена, поръчител: Матю Грънчаров.)
Ето какво четем в тях:
„В документите на Държавният архив – Русе, и то на лично място – на първия лист в една папка на Русенската църковна община, най-после се откри, според мен, конкретно доказателство, че Левски е бил в нашия град. Нещо повече – бил е два пъти: на 26/27 август и на 19 септември 1869 година.
Това историческо събитие е станало по време, когато „главният книжар” Левски е трябвало да премине Дунава, за да присъства на Учредителното събрание на Българското книжовно дружество в Букурещ, където под № 42 е подписал документа като член-учредител. Второто му посещение е свързано със свиканото от него събрание в Галац на 25 септември, където е трябвало „да даде отчет за народното мнение на простия и умния народ в българско”, т.е. да обясни на представителите „вън” и „вътре” в страната какво е положението на поробеното му отечество.
Твърдението на някой наши историци, че Левски е използвал за прикритие пред властите членството си в Книжовното дружество, се доказва от намерения документ, където Апостолът е представен като „един от онези, които разправят повън книги” от книжарницата на Христо Г. Данов и сие. Името му е онова, с което за първи път го запознава неговият съратник Христо Иванов–Големия – Васил Иванов.
Във втория документ той вече е Василаки Иванов от Елена. Но и този път човекът, чрез когото си вади документи за път, е представителят на Дановата книжарница в Русчук – Никола Живков, брат на Вела Благоева, и Георги Атанасов, учителят, който се опитва заедно с Левски да създаде по това време комитет в Русчук. На 13/25 декември същата година от Гюргево Св. Сапунов, турски шпионин, съобщава с писмо в Цариград, че Г. Атанасов (Живков) е правил опити да създаде комитети в Русе, Търново, Габрово, Трявна, Тулча и Плевен, а някой си Левски (Дякона) е един от „революционерите началници и най-дръзновения”. Дали Левски не се е подвизавал под името на Живков? Едно е ясно – че името на Васил Иванов все още не е било компрометирано пред турските власти, т.е. след случая с палтото в Сопот, Дяконът – Левски все още не е бил идентифициран като Васил Иванов, което му е дало смелост да използва това име при преминаването на Дунава първия път.
Ето и съдържанието на самите документи: „Господин Маринчо, приносящий настоящото ми (писмо), именуван (Васил Иванов) (добавено после), е един от тези, които ни разправят по вън книги, та за сега, като го поиска работата ни да иде във Влашко, Джурджево, ще Ви молим да сторите добре, да му дадете нужиото поручителство да си извади билет или, ако е нужда, пашапорт. Аз съм поручител и отговорния за него. Ваш Никола Атанасов Живков за Хр. Г. Данов и сие, Русе, 1869 г., 27 август“.
А ето и вторият документ: „Да се подпише тескерето на Василаки Иванов от Елена за Оряхово под мое поръчителство“. Вторият документ е без обръщение, подписан е „Хр. Г. Данов и сие“ и е с печат на книжарницата от клона в Русе. Интересна е грешката, която е допуснал Никола Живков при думата „мое“ – излязло е „За Оряхово под мой“, и името Василаки е било първоначално Василя. Дали тескерето не е било на името му? След случая в Сопот, Левски е трябвало да бъде по-предпазлив, затова е променил името си, но не съвсем, тъй като вече са го срещали в Русе като Васил Иванов само преди десетина дни. Може би бележката, която този път е без обръщение и подпис, е само едно напомняне на Марин Тифчев от кого е и за кого става въпрос, а тескерето наистина да е било извадено под името на Живков. То може да е било на името на Георги Живков и затова през декември турският шпионин е мислел, че Живков се нарича лицето, обходило градовете с цел създаване на комитети, а това да е бил самият Левски. Може и Левски да не е посмял лично да се яви в общината, за което тук той не е „приносящий”, а трябва само да му се подпише тескерето за Оряхово, тъй като е трябвало да замине за Бекет, което и прави.”
„Всички дати, които сочим, както и имената на споменатите дейци са по документи, съхранявани в Русе (ДА – Русе, ф. 44К, оп. 1, а.е. 20, л. 40, л. 52а; ДА – Русе, ф. 44К, оп. 1, а.е. 30, л. 35, л. 37а; ДА – Русе, ф. 44К, оп. 1, а.е. 47, л. 44а, л.28а, л. 79а, л. 84а, л. 89а, л. 90, л.110.). Предстои ни осмислянето им, пресяването на подвеждащите от находките, което ще стане в най-близко бъдеще.”.
След промените през 1990 г. Искра Пенчева създава и страница в Интернет: http://levski.8k.com/ (Страницата към настоящия момент: 12.02.2023 г./16.05 ч. е частично поддържана. В настоящата публикация ползвам текстовете, цитирани в статията ми в броя на в. „Утро“ от 18 февруари 2008 г. под заглавие: „Създаден зад граница сайт сочи русенските следи на Васил Левски“ [и подзаглавие: „Спорът за посещенията на Апостола води началото си от страниците на „Дунавска правда“.] и в първото издание книгата „Васил Левски и Русе“ от 2014 г., както и предварително, копирани от същия Интернет ресурс и непубликувани текстове от архива ми. – бел С. К.) където публикува проучванията си по темата… Ето кратка извадка по разглеждания въпрос с важни уточнения и от там:
„На 27.08.1869 г. Левски идва в Русе, след което с паспорт, издаден от Никола Живков, на името на Васил Иванов, Книгопродавец, зет на Кършовски, заминава за Букурещ през Гюргево. Той пътува с кон (атлия) и среща жената на Васил Иванов в Гюргево, която е пътувала за Букурещ. Интересно е, че писмата на Тодор Ковачев до Хитов от преди 10 септември 1869 г., в които става въпрос за преминаването на Левски в Румъния, не са получени от Хитов, но са достигнали до нас. Какъв е бил пътят им, могат, ако желаят, да кажат българските историци. Но те упорито твърдят, че няма сведения, че Левски е бил в Русе. Защо ли? А в спомените на Сава Кършовски, братът на Иван Кършовски от Елена, намираме данни за арестуването на зет му Васил Иванов от Беброво, когото затворили вместо Левски през 1870 г. и го разкарвали няколко месеца из затворите на Видин и Русчук. Явно писмата до Хитов са хванати и турските власти са разбрали за пътуването на Левски под името Васил Иванов. На 9 юни 1871 г. Левски и Кънчев посещават Елена, където се срещат със Сава Кършовски и сестра му, която била женена за Васил Иванов, търговец. Иванов бил арестуван, когато бил по търговия с книжарски стоки във Враца, подозирайки го, че е Левски. Изпратен във Видин, след това във Русе, той бил освободен, след като Мидхат паша получил уверения от Търново, Елена и от Стоил Попов и Иван Чорапчиев, които дали гаранция, че Узунов не е комита. В Турну Левски взема от Данаил Попов „лозинка“ за Букурещ където на 25 февруари се среща с Георги Живков, „един като него търговец от страната на няколко търговци,“ с когото Левски заедно ще обикаля страната, за да провери готовността на хората за въстание през пролетта и се разнесат позиви, печатани от Касабов и Райнов в Букурещ. Тези сведения дава Тодор Ковачев в писмо. Срещата между Георги Живков и Левски наистина се осъществява на 25 февруари. Живков, в качеството си на член на ЦК на ТЦБК в България и негов председател в Търново и Русе приема съвместната работа с Левски, който му се доверява и му поверява направата на печата на БРЦК в Българско. Живков изпълнява мисията си и обикаля страната, прави и печата и го дава на Каравелов, който обаче го задържа и ползува без знанието на Левски, оставяйки впечатлението, че Живков не го е направил. Левски поръчва втори път печата на Данаил Попов, Попов пише на Кършовски, който отговаря, че са пратили печата на Каравелов още навремето. Наистина Каравелов подпечатва с него позивите, печатани в печатницата му, през март 1871 г. Левски го получава едва на 30 юли 1871 г., след като Попов го дава на Общи на 8 юли.”
Най-интересно обаче на страницата се оказа нейното тематично съдържание, където има раздел: „Левски и Русе” с подзаглавия: „Дякон Игнатий и русенските пътеки” и „Левски в Русе на път за Румъния”. Ето каква информация по темата откриваме там:
„На връщане от втората си обиколката из България, на 28 август 1869 г. Левски се отбива Русе, където се среща с Никола Живков и други дейци, посветени в делото. Той трябва да присъствува на учредителното събрание на Българското книжовно дружество в Браила и използува това, като се представя за пътуващ книжар под името Васил Иванов – което е и името на Васил Узунов от Беброво, който наистина е бил търговец на книги по това време. Какво се случва между 25 и 27 август в Русе? Ако вярваме на документите от Общината (Русенската църковно-народна община – бел. моя – С. К.), Левски се е срещал с някой общинари и е донесъл от Търново книги.“
В едно от заключенията в проучванията си Искра Пенчева характеризирайки Андоничка Кършовска – сестрата на Сава Кършовски, добавя още щрихи за подменената самоличност на Васил Иванов Узунов от Беброво с тази на Васил Иванов Кунчев от Карлово или за „двойниците“ на Левски:
„Сестрата Андоничка е женена за Васил Иванов Узунов от Беброво, книгопродавец, самоличността на когото Левски използва за преминаването си през Русе на 27 август 1869 г. В книгата „Апостолите на свободата в Елена“ Сава Кършовски дава в подробности данни за арестуването на зет му Васил Иванов от Беброво, когото затворили вместо Левски през 1870 г. и го разкарвали няколко месеца из затворите на Видин и Русчук. Явно писмата до Хитов са хванати и турските власти са разбрали за пътуването на Левски под името Васил Иванов. През 1871 г. Левски и Кънчев посещават Елена, където се срещат със Сава Кършовски и сестра му, за да благодарят и се извинят на мъжа ѝ за ареста. Изпратен във Видин, след това във Русе, той бил освободен, след като Мидхат паша получил уверения от Търново, Елена и от Стоил Попов и Иван Чорапчиев, които дали гаранция, че Узунов не е комита.“
През 2019 г. и проф. Пламен Павлов в статията си: „Възрожденските потайности на еленските родове“, споменава за Андоничка Кършовска, като посочва, че „…се жени за Васил Иванов Узунов от Беброво“ и подчертава за него: „Освен че първите му две имена съвпадат с онези на Левски, между него и Апостола е имало физиономична прилика. Левски използва неговите документи при преминаването си в Русе от Гюргево през лятото на 1869 г.“
Своите документални проучвания с анализ и коментар Искра Пенчева старателно обобщава и подготвя за публикуване още през 1989 г. в „Известия на Държавните архиви” – София, под редакцията на проф. Крумка Шарова, но работата ѝ среща бюрократични затруднения, предизвикани от завистта на непочтенни и жадни за власт и издигане в научните среди кариеристи, внушили си, че Левски, историята и епохата на Възраждането са техен монопол, а колежката им Пенчева – с душевно разстройство…
Освен съпричастността да не унива и да продължи проучванията си, която ѝ засвидетелства проф. Кр. Шарова (самата тя – неспособна да се справи с бюрократичната машина), единствено покойния вече акад. Николай Хайтов я подкрепя и насърчава в проучванията, като ѝ посочва, че те са доста изчерпателни и интересни, и работата над тях си заслужава труда…
В тази връзка ще споменем, че относно началната събирателска работа за издирване и опазване на документите на и за Васил Левски и революционното движение у нас, през 2000 г. Крумка Шарова прави обстойна характеристика „за досегашните издания на и за Васил Левски и особеностите на новото издание“ и констатира: „Архивите на институции и лица извън революционното движение имат косвено, в някои случаи и директно значение за това движение, неговите организации, дейци, история. В някои от тези архивни фондове, като например в този на Евл. и Хр. Георгиеви и на Н. Геров, в архива на Българското книжовно дружество, на някои митрополии, в лични фондове, намираме сведения за Левски и, разбира се, много повече за революционното движение. Любопитни и ценни сведения неочаквано могат да се открият в книгите на общините, в които са регистрирани разрешенията за пътувания от един до друг град в България или за Влашко и други страни. Така например, във фонда на Русенската община за 1869-1870 г. бяха намерени сведения за пътувания на В. Иванов, Г. Живков, Н. Живков, Д. Хр. Попов и други, които улесняват уточняването на някои датировки и други факти из дейността на Левски и други дейци.“
Забележете, тук задължително повтаряме и подчертаваме тази малка, но ключова част от нейна констатация, касаеща фонда на Русенската община за периода 1869-1870 г., която своего рода „реабилитира“ труда на Искра Пенчева: „Така например, във фонда на Русенската община за 1869-1870 г. бяха намерени сведения за пътувания на В. Иванов, Г. Живков, Н. Живков, Д. Хр. Попов и други, които улесняват уточняването на някои датировки и други факти из дейността на Левски и други дейци.“
Щастливи сме, че въпреки всички перипетии, „вдъхновена“ от проф. Крумка Шарова – Искра Пенчева успя да „обнародва” в Интернет-пространството своите изводи и заключения от работата си над връзката на Васил Левски с град Русе и документалните свидетелства за нея. Задача на научните работници и специалисти е сверяването на тези документи с работата на Искра Пенчева и тяхната професионална оценка на труда ѝ – равен на откритие с неоценима за Русе и русенци стойност, а и не само за тях…
За засегнатата от Искра Пенчева на няколко пъти по-горе тема (в края на 80-те години на ХХ в.) със съвпадащите първи две имена на Васил Иванов Кунчев – Левски от Карлово и Васил Иванов Узунов от с. Беброво, пише още през 1957 г. и Михаил Ананиев в статията си „Двойникът на Левски“, публикувана във в. „Литературен фронт“ (Ананиев, Михаил. Двойникът на Левски. – Във: в. „Литературен фронт“ [Орган на Съюза на българските писатели]. Година: XIII, брой: 48, София, 28 ноември 1957 г., с. 5.) в още по далечната 1957 година.:
„ДВОЙНИКЪТ НА ЛЕВСКИ“
„Благодарение издайничеството на турския шпионин Иван х. Цочев от Сопот през лятото на 1869 г. турската полиция в Карлово узнава, че бившият Дякон Игнатий, карловецът Васил Иванов, е човекът, който обикаля селата и „поучава раята да се бунтува против султана“. След тези разкрития били изпратени секретни нареждания да се издири и залови опасният бунтар. В турските разпореждания се съобщавало името на Левски и се давало описание на външността му.
Еленският родолюбец Сава Кършовски, съвременник и сподвижник на Левски в комитетските дела, имал роднина – мъж на сестра му Андоничка – на име Васил Иванов. Той не само че носел първите две имена на Левски, но и много му приличал външно. Бил роден в с. Беброво, Еленско и се занимавал с търговия, прекупувал и препродавал различни стоки из градовете и селата на Дунавския вилает.
Та този Васил Иванов през 1870 г. бил по свои търговски работи из вилаета. Когото минал през Враца, турските власти го заподозрели по външната му прилика, че е опасният комита, и му поискали тескерето. По това време еленският зет и търговец се подписвал само с първите си две имена Васил Иванов без фамилното име Узунов. Това именно „убедило“ турците, че са заловили търсения бивш дякон, и го затворили. Напразно заподозреният се стремял да докаже, че е станала някаква грешка, че той не е Васил Иванов от Карлово, а Васил Иванов с фамилно име Узунов от с. Беброво, Еленско. От Враца изпратили „бунтовника“ във Видин, а от там с параход го отвели в Русе. Там Узунов бил отново разпитван и тъй като не му повярвали, решили да го съдят.
Докато го разкарвали из вилаета, арестуваният успял да извести близките си в Елена за сполетялата го беда. По същото време в гр. Елена се получило официално запитване от полицията в Русе до местния мюдюрин дали наистина познава търговец на име Васил Иванов Узунов. Благодарение загрижеността на Сава Кършовски – заможен и уважаван в града човек, както и на стремежа на местния мюдюрин да докаже, че „комити и бунтовници в Елена няма“, Васил Иванов Узунов бил освободен. За него гарантирали, че не е от Карлово, че не се казва Кунчев и че не се занимава с комитски работи, Иван Чорапчиев и Стоил Попов от Русе. Писмото на тези градски първенци било изпратено на търновския паша, от своя страна той го препратил в Русе на Мидхат паша. След няколко дни Узунов бил освободен и се прибрал у дома си.
По-късно той се включил в народното дело – станал активен член на революционния комитет в Елена и изпълнявал длъжността куриер.“
Същата теза за съвпадението на двете имена (лично и бащино) и за почти всичко гореупоменато в две сходни проучвания споделя и Веселина Антонова, но чак през 2017 г. (Антонова, Веселина. Бил ли е Левски в Русе през есента на 1869 година? – Във: в. „Утро“, брой: 160 (8068), Русе, 14 юли, 2017 г., с. 5; Антонова, Веселина. Една хипотеза за пътувания на Васил Левски до Русе през есента на 1869 г. – В: сп. „Исторически преглед“, кн. 3 – 4, София, 2017 г., с. 5 – 24.)
С цел да бъдем максимално точни и коректни, по-долу публикуваме наблюденията й: „Бил ли е Левски в Русе през есента на 1869 година?“
„Съхраняваните в Държавен архив-Русе регистри на издадени от Русенската възрожденска община разрешителни за пътувания на българи съдържат неизвестни сведения за предполагаеми две кратки пребивавания на Левски в Русе. Двете регистрационни книги са за периода 1868-1874 г., прошнуровани и подписани от председателя на общината протосингел Нил Изворов и съдържат хиляди имена.
Ще обърнем внимание на датата 10 септември 1869 г., когато са регистрирани 13 лица, получили документ за пътуване. Сред тях разчитаме познати имена, на които в този ден са издадени тескерета за пътуване до Гюргево: под № 3330 е регистриран Георги А. Живков от Търново, поръчител му е Атанас Гървалов, № 3332 – Яким Попов от квартал Варош, № 3336 – Ради Иванов от махала Чукур чифлик, под № 3339 е отбелязано името – Васил Иванов от Елена, поръчител е Никола А. Живков. И месец по-късно, на 19 октомври, отново е вписан Васил Иванов от с. Пърчовци, днес присъединено към Елена.
Веднага възниква въпросът кой е Васил Иванов от Елена?
Дали това действително е Левски, който се е осмелил да се регистрира със собственото си име, или е случайно съвпадение на имена? Дали Левски два пъти е посещавал Русе? С каква цел поема риска да премине Дунава при Русе, с кого се среща и прочее?
Косвено основание да приемем, че регистрираното на 10 септември 1869 г. лице действително е Левски, откриваме в спомените на Сава Кършовски от Елена. През 1880 г. Кършовски издава първата мемоарна книга след Освобождението, посветена на Апостола, със заглавие „Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена“. Тиражът бързо е изчерпан и към момента не е открит нито един екземпляр. През 1902 г. следва второ издание, но със заглавие „Апостолите на свободата в Елена“. В малката книжка се съдържа важна информация от първо лице по интересуващия ни въпроса – кой е Васил Иванов, получил на 10 септември 1869 г. в Русе тескере за пътуване до Гюргево?
Кратките си мемоарни бележки Кършовски посвещава на гостуването в дома му в Елена на Левски и Кънчев през есента на 1871 г., по време на обиколката им с цел основаване на революционни комитети.
Изненадващо за домакина Апостола поискал да се срещне със зет му Васил Иванов Узунов, който по едно странно съвпадение на собственото и бащиното си име Васил Иванов и голямата му прилика с Левски пострадал вместо търсения под дърво и камък враг №1 на Османската империя през 1870 г.: „…Где и как хванаха зетя ти? – [попита Левски]. Миналата година той като книгопродавец отишъл във Враца – [отговаря домакинът]. Тамкашните турски власти го заподозрели, поискали му пътното тескере и като прочели името му, тогава той се подписваше само Васил Иванов, без фамилното Узунов, предположили, че си ти, арестували го, оковали го, въпреки неговите молби и протести, и го откарали във Видин.
След няколко време откарали го в Русчук. Там го подложили на ново разследване и предали на съд“.
Семейството научава за случилото се от еленския мидюрин, който събира подробни сведения за В. И. Узунов, роден в голямото и богато село, от-стоящо на 13 км от Елена – Беброво. Сава Кършовски полага много усилия да поправи грешката, успява да убеди чорбаджиите да подпишат мазма (протокол), че зет му не е замесен в бунтовническите работи. За да го освободят от русенския затвор за него гарантират Иван Чорапчиев и Стоил Попов. Левски изразява пред сестрата на домакина Андоничка Василева Узунова съжалението си, че „…случаят не ми благоприятствува да се срещна, запозная и видя със съпруга ви, който толкова пострада заради мен“.
Срещата с Андроничка завършва с внимателно взиране в семейните фотографии в търсене на прилика между Апостола и книжаря.
Известно е, че братя Кършовски са стари познайници на Левски – Иван и Кънчо участват в четата на Панайот Хитов, Иван е писар на четата, а Левски е знаменосец. По-малкият брат Сава разказа за случайна среща в Румъния в началото на септември 1869 г., когато пътували фамилно от Гюргево с трена за Букурещ, слезли „на Калугърене на Хотела“, където Левски „пристигнал с червен ат“.
„Възможно е с тях да е пътувал и Васил Иванов Узунов и тогава Левски да е преценил, че би могъл да използва неговата самоличност.
След срещата с братя Кършовски Левски продължава пътя си и през Гюргево пристига в Русе. Това пътуване най-вероятно е свързано с идеята на Левски да свиква в края на септември събрание в Галац, като използва учредяването на 25 септември Българското книжовно дружество, за да се срещне с привърженици от вътрешността на страната.“
Само година след тези публикации – през 2018 г. Веселина Антонова се появява със съобщение в медиите под заглавие: „Непубликувани досега документи от русенския архив доказват, че Левски е пътувал за Румъния през Русе“. БНТ подчертава, че: „Това показва изследване на историка Веселина Антонова. Апостолът е ползвал името „Васил Иванов от град Елена“, който бил реална личност и негов двойник. Спомени на съратници на Левски доказват, че той е гостувал заедно с Ангел Кънчев в град Елена, където се е видял с председателя на местния революционен комитет Сава Кършовски и се поинтересувал как е зет му. Той се казвал Васил Иванов Узунов и много приличал на Левски. Препитавал се като книжар в градчето, но това съвпадение му причинило поредица от неприятности с турските власти. Веселина Антонова – историк: „Във Врачанско някъде го арестуват, точно с подозрение, че е възможно това да е Васил Иванов Кунчев. След като той изтърпява една година в затвора във Видин, после в Русе, с много усилия семейството успява да освободи Васил Иванов Узунов и да докаже, че той няма нищо общо с Левски“. Има данни, че, когато книжарят от Елена бил освободен и оневинен, той и Апостола най-после са се видели и запознали лично. Веселина Антонова – историк: „В началото на септември 1869 има една среща случайна и на семейството на Кършовски с Левски в Румъния и тогава, най-вероятно поради очевидната прилика помежду им, визуална, Левски решава да използва същото име и да премине границата по този начин.“ Името „Васил Иванов от Елена“ се появява по-късно през септември и октомври 1869 година в граничните дневници. Предполага се, че това е Левски, който точно по това време вършил важна работа в Румъния. Основното доказателство, което подкрепя тази теза, е регистърът за задгранични пътувания, в който записвали данните от личните документи или т.нар. „тескерета“ на пътуващите заедно с имената на техните поръчители.
Това са фактите! Оставяме читателите сами да преценят претоплят ли се сензационно вехтите яхнии в историческата наука и да се поднасят на нова сметка като първооткрития.