Първият български мост над река Дунав навършва днес 65 години. Строителството на съоръжението между Русе и Гюргево започва през 1952 г. и две години и половина по-късно, в рекордно кратък срок, е готов за експлоатация. Лентата е прерязана на 20 юни 1954 г. от тогавашните първи мъже на двете страни Вълко Червенков и Георге Георгиу Деж. На празника се стичат много хора, включително и онези, които са участвали в строежа.
Решението за изграждането на моста е взето след среща със Сталин през 1950 г., който е категоричен, че трябва да има подобно съоръжение при Русе. Управляващите у нас приемат условията на съветското правителство и възлага строителството на т.нар. обект 889, което стартира през 1952 г., на Министерството на пътните съобщения на Съветския съюз.
„Тук пристигат множество съветски специалисти, над 300 души, с над 200 вагона инструменти необходими, от цялата страна се стичат работници, защото тук няма толкова много и качествени специалисти. Те се обучават по време на самото строителство, почти до края на строителството на моста. Строят се жилища за съветските специалисти“, разказва уредникът в Регионалния исторически музей в Русе Владислав Атанасов.
На обекта работят и ученици. Архивите пазят спомените на Слава Русева, споделени преди 5 години по повод 60-годишнината на Дунав мост. Тя е само на 16, когато в техникума набират желаещи за строежа.
Слава и нейни съученици се записват и така на три пъти по два месеца, по време на летните ваканции, момичето работи на моста. „Бяхме страшно влюбени в работата си, много романтично гледахме на всичко, имаше огромен ентусиазъм“, разказва тя.
Работата на обекта е денонощна и се заплаща, като възнаграждението е било доста над средното за Русе. Всеки ден автобус обикаля различните квартали, за да събере хората и да ги откара на моста. Жени почти няма – Слава и още 3-4 момичета са единствените, а ръководители на различните групи са съветски специалисти. Русенката е назначена заради образованието си в подстанцията, където се работи на три смени. Най-големия ужас изживява, когато става авария. „Беше към 2 и половина през нощта, аз бях съвсем сама в подстанцията. Изведнъж става късо съединение и целият обект угасва, всичко и в тъмнина. Ние не бяхме тренирали, ако стане това, какво да правим. Аз само знаех, че обектът не бива да остава повече от 5 минути без електричество, защото бяха почнали да работят т.нар.кесони, където ще бъдат устоите на моста в реката. Това представлява един конус, като дъното на конуса е горе, а конусът се забива в реката, изпомпва се водата и целият този конус се обгражда плътно със стена от метал. Тогава слизаха работниците, които работеха в този пресечен конус, под налягане. И целият ужас беше за тези хора, защото, ако спре токът, не може компресорите да работят и те умираха“, спомня си доц.Русева.
Мостът се изгражда едновременно от българска и румънска страна по проект на специалисти от Ленинград, а средната му част се повдига, за да минават кораби при нужда.
„За първи път в България се прави кесонно строителство, т.е. в специални съоръжения се прокопават основите на моста до твърд варовик, работи се под вода, със специални устройства. Докарват се по това време невиждани съоръжения, многотонни плаващи кранове, огромни конструкции , които са сглобявани предварително някъде в Унгария и Чехословакия“, разказва още Владислав Атанасов.
Строителството не минава без инциденти. Но тъй като обектът е секретен, информацията за тях се пази в тайна. „Аз съм чувала за някои неща, но вие разбирате ли, тогава такива работи не се говореха. При трудоваците ми се струва че има един или двама, които са се удавили в Дунава“, спомня си доц.Русева.
Самото строителство е част от архитектурна система, която специалистите наричат неокласицизъм от Сталински тип. Друг любопитен момент е факта, че на високите 21 метрови колонади в началото на моста били предвидени скулптури с орлови глави, които е трябвало да играят и ролята на преливници. Те обаче така и не са поставени.
Съоръжението е открито официално на 20 юни 1954 г., като става най-големият комбиниран мост за автомобили и влакове в Европа по онова време.
Коментари