Семейство изтъкнати кардиолози избра Русе и УМБАЛ „Медика“, за да помага на пациентите със сърдечна заболявания. Д-р Даниела Панайотова е прекрасен диагностик, а проф.Пламен Панайотов е сред най-добрите кардиохирурзи у нас. Двамата харесват много екипа, с който работят, самия град Русе и особено дунавската риба. Допадат им културните традиции, тъй като могат да се откъснат от работната среда с театър, опера, концерт.
Семейството споделя защо са дошли в Русе, какви възможности дават новите технологии методи, защо пациентите не трябва да се страхуват и как да се грижат за сърцето си. /Цялото интервю вижте във видеото/.
Д-р Даниела Панайотова: За мен много важно беше, че ние познаваме ръководството на болницата от доста време и знаем начина, по който те ръководят една болница. Впечатли ме и това, че купуват апаратура, с която може да се работи. Комбинацията от двете за мен е изключително важна, защото човек, за да прави добра медицина ,е важно да бъде опитен, също така е важно да разполага със съответните средства, с които може да направи добрата диагностика. И когато това се съчетава, мисля, че резултатите са добри.
Проф.Пламен Панайотов: Ние познаваме от много години колегите, които работят в кардиологията, работим с тях, имаме общи пациенти. Идваме на място, където вярваме, че ще ни приемат добре, и където можем да помогнем, защото добрата колаборация между кардиолозите инвазивните и кардиохирурзите е жизненоважна. Това е единственият начин, да се постигнат добри резултати, защото тези специалности не се борят една с друга, а се допълват. И ненавсякъде това допълване го има, докато в „Медика“ го има и това е много важно.
Тук пациентите могат да получат всичко това, което биха получили в една добра европейска кардиохирургия. При това битовите условия за пациентите са много добри. Затова много ми се иска хората в Русе да повярват в това, защото ние го наблюдавахме във Варна, наблюдаваме го и тук. Говорим с пациентите, гледат ни с недоверие, казват – ще питаме и в София. Имаме прекрасни колеги в София, но същото лечение и хирургия ще го получат и в Русе, защото това е реалността.
Д-р Даниела Панайотова: Нормално е човек да го е страх. И на зъболекар пак го е страх. Трябва да се мисли освен за страха, който е негативната страна, и за позитивната страна. Това, че заболяването е диагностицирано навреме и може да бъде лекувано навреме, макар и с операция, което не е най-лекото лечение, но е лекуване навреме. Защото в противен случай, това заболяване, което си съществува, може да стигне до фаза, в която вече и операцията не може да помогне. Опитвам се да убедя пациентите, че има и положителна страна.
Проф.Пламен Панайотов: Няма хирургия, която да не носи рискове. Въпросът е, че рискът е в пъти по-нисък, когато се оперира навреме. Една операция навреме дава възможност за по-малък достъп, по-щадящ разрез, по-бързо възстановяване. Направена вече в пожарни условия, когато се чудим дали ще успеем да спасим пациента, резултатите са много по-лоши и рискът е много по-висок. За тези два месеца, които сме тук, виждам такива пациенти, които за съжаление с години наред са се страхували, не са отишли за операция и са докарани до състояние, където вече операцията става, но те вече имат проблеми с белите дробове, с бъбреците, с нещо друго, защото са чакали, а всички тези органи са пряко свързани с работата на сърцето.
С новите технологии, каквато е безшевната клапа и други биологични клапи, възрастта много отдавна вече не е лимитиращ фактор. Докато преди 30 години казвахме – той е на 70 години, да го оставим да си доживее, сега не е така. Да, увеличава се оперативният риск за пациент на 75 или 80 години, но не е причина да не бъде опериран. Затова също си има по-щадящи методики като безшевни клапи, като хирургия на работещо сърце, минимална инвазивна хирургия и т.н.
Д-р Даниела Панайотова: Според някои проучвания рискът от сърдечни заболявания започва в 40-годишната възраст, а понякога и много по-ниско. За съжаление вече виждаме, че има вече и мъже под 40-годишна възраст, които имат патология на коронарните съдове, което в миналото беше почти казуистика. Т.е. рисковата възраст се сваля все по-ниско. Има фактори, които не са за пренебрегване като високо кръвно, като повишената кръвна захар, като високият холестерол, мастите в кръвта, които биха могли да бъдат контролирани по-рано. Затова има рискови фактори, които са комплексни. Ако човек има само един рисков фактор, подходът е един. Ако има повече от два или три, тогава е друг. Би трябвало да се подхожда съм всеки пациент различно според неговите характеристики.
Физическата активност трябва да доставя удоволствие. Всеки трябва да направи своята двигателна програма така, защото тогава ще я следва, а иначе ще се чувства зле от нея. Хубаво е да нямаме обездвижване, но и да нямаме натоварване.
Най-правилният хранителен режим е да бъде умерен, а не да се следва модата.Нещата трябва да бъдат балансирани. Трябва да се комбинират мазнини, въглехидрати и белтъци в добро съотношение, и най-вече храненията да не бъдат наведнъж много, може да има чести хранения по малко и балансирано. Простата захар би трябвало да се избягва, независимо какъв е нашият навик, би трябвало да се набляга повече на зеленчуци, плодове, чисти протеини. Храненето е една цяла наука. Неслучайно в последно време все повече се развива специалността, насочена единствено към храненето. Всеки човек има отделен тип обмяна и балансът трябва да различен при различните хора, като въпросът е да няма преяждане.
