Седмото издание на научната конференция Русенски интервенционални дни, организирана от Лечебни заведения МЕДИКА, Русенски университет „Ангел Кънчев“ и Българското дружество по интервенционална кардиология, приключи с нови, споделени знания, обменен практически опит и стратегически партньорства.
В 3-те дни на форума над 300 участници в 3 лекционни зали обсъдиха 50 научни презентации и наблюдаваха 5 случая на живо.
Как се избира най-подходящото лечение при сложни и рискови пациенти? Кога ендоваскуларната процедура е по-добрият избор и кога трябва да се предпочете открита операция? Как образната диагностика помага за планирането на интервенцията и какво е необходимо, за да може една високотехнологична процедура да бъде извършена бързо, безопасно и с максимален шанс за добър резултат?
Тези въпроси бяха водещи за интервенционалните кардиолози и кардиохирурзи, които обсъждаха възможностите на съвременната ендоваскуларна медицина, правилния подбор на пациентите и индивидуалното планиране на лечението. Осем световноизвестни кардиолози от Европа и САЩ споделиха практическия си опит, актуалните международни препоръки и тенденциите в интервенционалната кардиология.
Още в началото на организирания форум проф. д-р Добрин Василев, дм, постави акцент върху новостите в интервенционалната кардиология през 2026 г. Комплексните коронарни заболявания, хроничните тотални оклузии, съвременните стандарти и подводните камъни при прилагането на редица ендоваскуларни процедури, както и подходите при високорискови пациенти предизвикаха интерес и ползотворни дискусии.
Особено внимание беше отделено на значението на неинвазивната и инвазивната образна диагностика при предварителното планиране на лечението. Съвременните образни изследвания вече са основа за избора на най-подходящия подход: ендоваскуларна процедура, хибридно лечение или открита операция, както и за прецизното планиране на самата интервенция. Именно връзката между диагностиката, анализа на конкретния случай и избора на лечебна стратегия беше сред темите, свързващи различните медицински направления – съдова хирургия, неврология и неврохирургия.
Важна част от програмата бяха демонстрациите на живо от ангиозалите на МЕДИКА, чрез които участниците проследиха в реално време работата на интервенционалните кардиолози и съдовите хирурзи при сложни клинични случаи. Подбраните пациенти с комплексни лезии дадоха възможност да бъдат обсъдени различни варианти за лечение и вземане на решения. Експертизата на екипите на МЕДИКА получи висока оценка и адмирации от българските и чуждестранните участници.
В сесията на съдовите хирурзи освен случая на живо бяха обсъдени съдовите достъпи, комплексни ендоваскуларни случаи, поведението при руптура на абдоминална аортна аневризма и други. Дискусиите показаха значението на комбинираните и хибридни методи, които при определени пациенти водят до по-добър резултат и ограничават риска от усложнения.
Във фокуса на невролозите и неврохирурзите беше лечението на исхемичния инсулт, актуалните препоръки на Европейската организация по инсулт (ESO) и конкретни клинични случаи. Специалистите бяха категорични, че ендоваскуларното лечение дава шанс за ефективно лечение на пациенти с остър исхемичен инсулт, а развитието на образната диагностика разширява възможностите за правилен подбор. В тази връзка бе споделен опитът на Stroke центъра на МЕДИКА – от ранното разпознаване и образната диагностика до тромболизата, механичната тромбектомия и последващото възстановяване.
Специалната сесия на професионалистите по здравни грижи подчерта ключовата роля на медицинските сестри и лекарските асистенти в подготовката на пациента за ендоваскуларни интервенции, провеждането им и наблюдението на състоянието в постпроцедурния период, реакцията при спешни ситуации и последващите грижи – дейности, които изискват професионална подготовка, бърза реакция и непрекъснато развитие.
Съвременните минимално инвазивни подходи намират все по-широко приложение в медицината, така че Русенски интервенционални дни се превръщат във все по-значима платформа за обмен на знания, практически опит и добри медицински практики. За МЕДИКА това означава не само научен обмен, а реални възможности за по-щадящо, по-прецизно и ефективно лечение на пациентите.
