Текстът на химна „Върви, народе възродени“ се ражда преди 128 години в Русе. По това време авторът му Стоян Михайловски е бил учител по френски език в някогашната Мъжка гимназия, днес СУ „Христо Ботев“. Юрист по образование, първоначално той идва в Русе като служител в Апелативния съд в града.
„Една година по-късно се жени за русенка и публикува своите сатири в различни списания и вестници, което в края на краищата го довежда до факта, че е уволнен от съдебна служба и е принуден да си изкарва прехраната като учител в русенската Мъжка гимназия“, припомня уредникът в Регионалния исторически музей Ренета Рошкева.
Между учебните часове той продължава да пише в различни жанрове и на 15 май 1892 г. се раждат 14-те куплета на стихотворението „Кирил и Методий“. То е било замислено като проект за всеучилищна песен.
„Както разказват в спомените си някои негови близки, за една нощ става това. Същата година към текста на Михайловски е написана музика от учителя в Мъжката гимназия Атанас Паунов, който е музикален деец в града с име и уважаван музикален деец. Но явно неговата музика не е достатъчно възторжена, не е достатъчно талантлива, за да стане стихотворението още тогава химн на братята Кирил и Методий“, казва още Ренета Рошкева.
Девет години по-късно Панайот Пипков чува стиховете и създава музиката, която превръща „Върви, народе възродени“ в национален химн на българската просвета.
А Русе почита Стоян Михайловски с паметна плоча, поставена на ул. „Константин Димчев“6 на фасадата на блока, построен на мястото на къщата, където е живял.
