Георги Алексиев е на 23 години. Печели кастинг за актьори и вече е в трупата на Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. Предстои му първа професионална изява на голяма сцена в ролята на Марго в спектакъла „Последният етаж“ от Хосе Варлета, който се играе за първи път у нас. Режисьор е Николай Младенов. В останалите роли са Албена Михова, Даниел Пеев, Ясена Господинова и Тодор Лазаров.
Георги е роден във Варна, живял е в Търговище и от 8 годишен се премества в София.
Началото, театърът и влечението към сцената.
В родния Търговище театралната сцена не е била толкова близка и за този вид изяви го запалва киното. „Когато се преместихме в големия град покрай приятели, които ходеха в школа по актьорско майсторство чувах: „Ей този преподавател е много е готин! Ей, преподавателя е много добър“ и от любопитство отидох на школа, разказва Георги.
Завършва средното си образование в езикова гимназия с преподаване на немски, продължава да ходи на „актьорско“ и майка му го подкрепя в начинанието да кандидатства в Академията за театрално и филмово изкуство.
През годините се занимава с различни спортове: плуване, бокс, конна езда, футбол. Обича да разпуска с приятели, но истинските ги брои на едната си ръка. Когато е сам жонглира с огън, приемайки го като вид медитация и овладяване на стихията на огъня.
Студентските години и спектаклите по време на следването.
„В НАТФИЗ влязох от първия път през 2021 година. Завършвах 12 клас и усещах, че актьорската професия е нещото което мога да правя, пък и имах една много голяма любов, която влезе в НАТФИЗ и айде!“, споделя младият актьор.
Там попада в класа на проф. Пламен Марков. „Най-хубавите и най-лошите ми моменти до сега са били там“, признава си Георги.
Докато е в НАТФИЗ участва в три представления – „Престъпление и наказание“ от Достоевски с режисьор Калин Ангелов. „През октомври без теб“ по Константин Илиев, постановка на проф. Пламен Марков и режисьор Елица Йовчева. И „Колко е важно да бъдеш сериозен“ с режисьор Стайко Мурджев. Участва и в едно „независимо представление“ на театър „Конфликт“. „Беше интересно, защото го правихме извън тази строго театрална среда“, казва Алексиев.
Кастингът, Русе и първи досег с трупата.
„В Русе попаднах след обявения кастинг от Драматичен театър „Сава Огнянов“. У нас кастинг за актьори в театър си е направо събитие. Русе винаги ми е бил в радара като град с изключително богата култура и събития. Място, което е създавало трендове в културния живот у нас“, разказва Георги.
„Когато разбрах че съм приет, бях по средата на едно събрание на класовете в НАТФИЗ и виждам звъни ми Боян Иванов. Нещо ми притупа отвътре“.
Развълнувал се, но пък си дава сметка, че има много актьори които не практикуват след завършването. В същото време има голямо желание да си намериш това място, където да си практикуваш професията.
„В един момент си казах, то сега започва по-трудното, сега започва работата. Радвай се! Постарал си се! Ама сега трябва да се доказваш!“, коментира младият актьор.
„В театъра съм добре. Колегите ме приеха много човешки. Това е едно от основните неща за мен, защото театърът се прави от хора и ако ти не се разбираш с тези хора, процесът е много мъчен. Аз не издържам да се случват мъчно нещата“, споделя Алексиев.
Първият му досег с трупата е през юни, по времето на конкурса за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“. Тогава работи с румънския режисьор Тудор Антофие и с актьорите Мариана Крумова, Венци Петков и с Виктория Владова, която също е нова в театъра. „Ти играеш за партньора и по този начин и двамата изпъквате“, казва Георги.
Предизвикателствата от тук нататък.
„Усещам си напрежението, но пък от друга страна – първо професионално представление, трябва да покажа, че Русенският театър не е направил лош избор. Докато бях в София не можах да се отпусна, но тук се случи някаква магия. Процесът започна да тече и започна да става истинско и леко забавно с един приятен испански привкус“, признава той.
И продължава: „Може да звучи клиширано, но мечтая да изиграя Хамлет, защото въпросът „Да бъдеш или да не бъдеш?“, като вникнеш дълбоко в него, винаги ме е занимавал. Не си слагам типаж – драматичен актьор или романтик или комедиен артист“.
За професията осъзнава, че „Един актьор трябва да се разчупва и да търси себе си във все по-далечни неща, защото само така става по-добър! Ако правя само едни и същи неща, то и на мен ще спре да ми е интересно. Всеки път градя нещо все ново и ново и не обичам да стъпвам на вече готови неща. Всеки път започвам от нулата. Много режисьори в началото като ме видят си мислят, че са направили грешка, защото с всяка една роля аз се уча.
В сряда, на премиерата на „Последният етаж“ няма да има грешка. Обещавам!“
