Родена в София, бивша състезателка по водна топка, на 12 години открива театралната сцена. И от тогава тя е нейният живот и призвание. В трупата на Русенския театър е от пролетта на тази година, когато печели кастинг.
В „Русе говори за Театъра“ ви представяме Виктория Владова.
„Когато бях на 12 години, тренирах водна топка и бях доста спортна натура. Но поради физическите различия с другите момичета, които вече имаха развити мускули и тела, а аз още не бях пораснала, треньорите решиха да ме освободят от отбора на „Славия“, си спомня Виктория. „Това беше труден момент за мен, чувствах се загубена и изолирана. Майка ми се притесни и предложи да се запиша на актьорско майсторство, за да се отпусна и „отворя“ и така започна моето пътешествие в света на театъра“, допълва младата актриса.
Според записването, което прави майка и, Виктория Владова трябва да бъде в школата на Башар Рахал. Отивайки в сградата, Вики отваря грешната врата и попада при Димитър Касабов
„До тогава не бях гледала никога театър. Гледам на сцената как се превъплъщават в различни образи деца на по 12,13 и 14 години. Това е някакъв друг живот, който не бях виждала. Гледах ги с отворена уста и направо се влюбих в театъра завинаги. От тогава, каквото и да сме говорили у нас, дали това е нещото за моето бъдеще, никога не съм се разубеждавала. И това четири години преди да дойде време да кандидатствам в академията“, разказва Виктория Владова.
Ролята на „Сфумато“ и проф. Маргарита Младенова
Започва да ходи всяка вечер в Театрална работилница „Сфумато“, когато има представление. Знае, че ще кандидатства или при Стефан Данаилов, или при Пенко Господинов. Но съдбата не и позволява да опита при Мастъра, а се налага след години проф. Маргарита Младенова да вземе клас в НАТФИЗ. Това и го казва актьорът Георги Алексиев, с когото се познават от деца.
„Всичко това ми го казва в 12:00 часа посред нощ, разхождаме се и аз излизам на бул. „България“ в София и започвам да крещя. И си казах, сега само остава тя да ме вземе, защото бях влюбена в „Сфумато“, разказва Вики Владова. „Това беше нещото, което за пръв път в живота толкова силно пожелах и то се случи. Даже при завършването на НАТФИЗ бях втора по успех“, си спомня тя.
Периодът НАТФИЗ
„Влизайки в академията си дадох сметка за думите на Димитър Касабов от школата, който ни казваше: „Аз искам да ви правя не актьори, а хора!“ Много специфичен начин на преподаване имаше. Работехме през всякакви упражнения. Правихме изпит – поезия, изпит – монолози, изпит – проза, изпит – диалози. Само етюдите пропусках и никога до сега не съм правила етюди, нито в школата, нито при проф. Младенова. Но пък знам за какво става въпрос“, връща лентата назад Виктория.
Обича разнообразието, странностите и предизвикателствата. Първи и втори курс ги изкарва трудно, защото се определя като „мъжко момиче“ и е трудно да покаже женственост.
За този период разказва, че „бях по-тежка, някак си по-тромава, така говорех, така се изразявах. Даже имах проблеми с докосването. А това не е нормално за актриса. Проф. Младенова ми даде шансове за роли първите две години, в които показвах женственост и дори сексуалност. А това беше огромен шанс за мен. Успях да изляза от себе си и да влизам в роли много далечни от мен. Но тогава не си давах сметка за това, просто работех“.
В НАТФИЗ попада в истинска среда, за сметка на гимназията където е била сред „онзи тип деца на богати родители, на които всичко им бе дадено. Като станахме тийнейджъри започнаха да си правят устни, гърди, момчетата станаха „батки“, носеха си електрошокове. И някак си не се вписвах тази среда. По ирония, петима от моето училище продължиха после в НАТФИЗ“, допълва Вики Владова.
Професионална сцена и други ангажименти
За първи път стъпва на професионална сцена преди средата на втори курс. Проф. Маргарита Младенова режисира в „Сфумато“ спектакъла „Мислещите тръстики“. Създадено по поезията на Миряна Башева като музикално-поетичен спектакъл. „След „тръстиките“ направихме в „Сфумато“ Бекет – „Светлочерно“. Любопитното беше, че публиката беше на сцената и не само на сцената, а ние играехме между тях, над тях, зад тях. Това беше събитие за хора, които са втори курс.
„Така е, ако мислиш, че е така“ от Луиджи Пирандело и е едната дипломна работа, а другата е „Месец на село“ на Тургенев. „На мен обикновено ми дават абсурдни роли, така се случва. Винаги с някакъв лек комедиен, или фарсов характер. Никога не е било по възраст или по визия. Както ми каза веднъж проф. Младенова: „Виктория, ти си един женски Бекетов клоун!“
Извън театъра работи към радио „Алма Матер“ при Данчо Георгиев и прави подкаст. В радиото има рубрика за актьори и режисьори, които да разкажат за творческия си път, за спектаклите, в които участват и така се сприятелява с повечето от гостите, които кани.
След НАТФИЗ се опитва да бъде независима актриса в продължение на една година. Бори се, но не успява и кандидатства за кастинга в ДТ „Сава Огнянов“. По чудо в една година имало четири. За театрите във Варна, Русе, Стара Загора и Габрово. Отишла в Габрово и във Варна, където я взели, но се обадили после, че е станала грешка.
Вече в Русе.
„Когато работихме с Богдан Петканин тук в Русе „Гераците“, много се радвам, че имах шанса за ролята на Божаница. Толкова спокойно се работи с него, а и това е първият мъж режисьор с когото работя. Но си знаех като прочетох текста в коя роля ще ме сложи и така се оказа“, разказва Виктория.
Сега предизвикателството се нарича „Арабска нощ“ с режисьор Бюрхан Керим и признава, че няма нищо общо с това, което е правила до тук като роли. „За първи път ролята се доближава толкова до мене. Моята героиня Фатима има график на живеене, много е действена, подредена е. Този неин първи план много го разбирам“, споделя младата актриса.
Премиерата на „Арабска нощ“ е планирана за 16 януари 2026 година, от 19:00ч., на Голяма сцена в театъра. И ще издадем една малка тайна в аванс: Публиката ще бъде на сцената както и актьорите.
Билети онлайн: www.entase.bg/dtruse
Билетна каса: 082/830 168
Работно време от 10:00 до 14:00ч. и от 14:30 до 18:00ч.
