Реплика на ритон от сребърното Боровско съкровище вече краси центъра на Борово. Монументът е изработен и дарен от екип на Русенския университет с оборудване по проекта „Русенски изследователски университет“. Той бе открит официално този следобед, като лентата прерязаха кметът на Община Борово Валентин Панайотов, почетният ректор на Русенския университет акад.Христо Белоев и етнографът от Регионалния исторически музей Искра Тодорова.
Събитието бе част от празниците на Борово, а сред официалните гости бяха народният представител от ГЕРБ Теменужка Петкова, проф. Иван Белоев от Русенския университет, чийто екип е направил репликата, областният координатор на ГЕРБ Димо Тонев и др.
В приветствието си кметът на Община Борово Валентин Панайотов определи откриването на монумента като важен ден за града и посочи, че целта е историята на Боровското съкровище да бъде по-добре позната на жителите и посетителите.
„Днес поводът за нашето събиране тук е не за да открием паметник, а за да се сетим кои сме ние, да възродим позабравящата се наша боровска и национална история“, посочи той.
По думите му монументът не е просто паметник на едно археологическо откритие, а знак към бъдещите поколения.
„То е паметник на историята, на времето, което оставило своите следи тук, на поколенията преди нас и на паметта, която ние имаме отговорността да съхраним. Днес даваме на тази история образ. Това не е опит да променяме историята.
Това е опит да я направим близка и разбираема от днешния човек. Защото когато историята има образ, тя се помни. Когато я разкажем на децата си, тя продължава да живее. И когато поставим такъв знак в центъра на своя град, ние казваме нещо много важно. Ние помним откъде идваме. Борово не е само нашия дом днес. Борово е място с минало, което заслужава да бъде познавано и показвано. И вярвам, че този монумент ще бъде не само част от празничния облик на града, но и място, пред което ще се спират нашите деца, нашите гости и всички, които искат да научат повече за историята на Борово.
Това е нашия дълг към бъдещите поколения. Да не оставяме миналото да бъде забравено. Да го пазим, да го разказваме, да го изучаваме. И да го превръщаме в онова, за което самочувствието на един град, което гледа напред. Днес не просто откриваме паметника. Днес оставяме следа. Следа, която казва, че Борово има история, че Борово има памет. Благодаря на всички, които допринесоха тази идея да стане реалност.“, заяви Панайотов.
Монументът е реализиран от екип на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Той представлява увеличена многократно реплика на един от елементите на Боровското съкровище – ритон с женска глава, лъвско тяло и крила. За изработването му е създаден 3D модел на оригиналния предмет, който след това е увеличен в необходимия мащаб разказа акад.Христо Белоев.
Той припомни, че Боровското съкровище е част от тракийското и българското културно наследство, а чрез монумента един от неговите елементи вече може да бъде видян и в центъра на Борово.
Председателят на НЧ „Искра 1898“ Мариана Минева припомни историята на Боровското сребърно съкровище, открито случайно през 1974 г. в землището на Борово, в местността Сиври тепе, известна като Беленския хълм. При оран трактор изважда на повърхността древните предмети.
Съкровището датира от IV век пр.н.е. и включва пет сребърни съда, сред които ритони, каликс и купа. Предметите са украсени с изображения и орнаменти, характерни за тракийското изкуство. Върху съдовете има надписи, свързвани с одриския цар Котис I.
В края на церемонията децата на Борово участваха в символичното отбелязване на събитието. В небето бяха пуснати 42 гълъба по повод обявяването на Борово за град и 52 гълъба – по повод 52 години от откриването на Боровското съкровище.
