Елена Лазарова е психолог към Комплексния онкологичен център-Русе. От лечебното заведение предоставиха интервю с нея, посветено на темата за психичното здраве, пандемията и онкозаболяванията.
-Защо е важно да се погрижим за психичното си здраве по време на пандемия с КОВИД – 19?
Грижата за психичното ни здраве следва да е ежедневна, така както се грижим за телесното ни здраве, тъй като те са неразривно свързани. В момента ситуацията в света е далеч от “нормалността”, с която сме свикнали. По тази причина тя представлява допълнителен стрес за нас и е особено важно да съхраним психиката си. Здравата психика мобилизира съпротивителните ни сили и повишава имунитета на организма, хармонизира емоционалното ни състояние и ни помага да взимаме правилни решения. С една дума, помага ни да се чувстваме добре!
Превенцията винаги е по-лесна от лечението. Затова призивът ми е да не се отлага преодоляването на проблеми, свързани с психичното здраве. Още днес можем да започнем да правим промени. Всеки ден, с малки стъпки. Грижата може да се изразява в по-здравословно хранене, включване на ежедневни двигателни упражнения, ограничаване на вредните навици; да се опитваме да трансформираме негативните мисли в реалистични или позитивни; да осъзнаваме, разбираме и овладяваме емоциите си.
– Как страхът от КОВИД – 19 влияе на психичното здраве на онкоболни пациенти?
Всяко човешко същество изпитва страх, притеснение и тревожност в ежедневието си. Страхът е естествена човешка реакция – безпокоим се за безопасността си, за здравето си, за близките си, за бъдещето си. Тревожното усещане се поражда от някаква конкретна ситуация и отминава след определено време. То се превръща в проблем, когато реакциите ни са преувеличени или се преживяват извън застрашаващата ситуация. Когато преувеличаваме опасността и подценяваме ресурсите си за справяне.
Пациентите с онкологични заболявания са по-чувствителни на стрес поради наличието на психична травма, която преживяват заради заболяването си. Към обичайните чувства на тъга, гняв, объркване и безпомощност, идващи с диагнозата, се прибавят и страх и тревога за бъдещето. При тях страхът от заразяване и тежко протичане на болестта е по-изострен. Негативните новини, които ни заливат от медиите, страшните прогнози за пандемията, объркващата и противоречащата си информация на различни специалисти за вируса създават една допълнителна несигурност и страх у тях.
– Какви психични заболявания може да отключи подобно състояние?
Според изследване на Оксфордския университет една пета от заразените с коронавирус развиват психично заболяване. Тревожност, депресия и безсъние са най-разпространените проблеми сред оздравелите от COVID-19. Неприятното в случая е, че ако на тези разстройства не се обърне внимание и не се потърси специализирана помощ, те могат да се задълбочат с времето и да станат хронични. Тогава и справянето с тях е по-трудно и бавно.
Добре е да сме запознати с факторите, които влияят на психичното ни здраве и да обръщаме навременно внимание на ранните предупредителни знаци. Когато забележим негативна промяна в мислите, емоциите, телесните си усещания или поведението, която продължава повече от две седмици, е редно да потърсим професионална помощ.
– Какви са последиците за психичното здраве на онкоболния след преминаването на КОВИД?
Преди дни проф. Вихра Миланова, психиатър в УМБАЛ „Александровска“ в интервю за БНТ отбеляза, че е нараснал броят на хората с тревожни разстройства, с депресии и с разстройства в съня. При пациентите с онкологична диагноза картината не е по-различна. През изминалата почти година наблюдавам увеличаване на оплаквания, свързани с депресивни и тревожни симптоми.
При излекуваните от COVID-19, които са били с продължителен престой в лечебно заведение или не са са имали достатъчна и адекватна помощ у дома, се наблюдават високи нива на посттравматичен стрес.
Тъй като всеки от нас има различен подход на справяне в трудни ситуации, при работата ми с пациенти, потърсили помощ, обсъждаме техните начини и избираме тези от тях, които са работещи и конструктивни. Целта е хората да усещат подкрепа, да им се вдъхне надежда, спокойствие, да се чувстват в безопасност, да им се помогне да се фокусират върху силните си страни и положителното в живота им.
– Какво трябва да направят тези пациенти, за да се предпазят от подобни тежки последици в психичното им здраве?
Трябва да се избягват или да се сведат до минимум вредните навици като тютюнопушене и употреба на алкохол, тъй като в дългосрочен план това може да влоши психическото и физическото благополучие. Необходимо е пациентите да си осигурят безопасни комуникационни канали за намаляване на самотата и психическата изолация. По възможност да си осигурят разходка сред природата. Добре е да се включи двигателна активност във формата, която здравословното състояние на човек позволява. Полезни са различни когнитивни упражнения, които подобряват мисленето, вниманието, паметта и концентрацията; релаксиращи упражнения и практики; четене на книги и списания; намаляване на времето, прекарано в гледане на телевизия, особено предавания и филми за кризи и катаклизми. Всички форми на изкуството влияят благотворно върху емоционалния ни свят.
Когато човек изпитва трудност в справяне с предизвикателствата на дадена ситуация, най-логичната стъпка е да се потърси професионална помощ. Достъпът до такава във връзка с психичното здраве на онкопациентите е улеснена със създаването на безплатни национални телефонни линии. Съществуват организации и асоциации, които са в помощ на онкопациентите – Българска асоциация по психоонкология, Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и други. Налице са национални и международни професионални антиракови сайтове, в които пациентите могат да намерят изчерпателна, научно базирана информация, която помага за превенцията и справянето с онкологичната диагноза.
– Какви са вашите лични съвети и насоки, как да се справим със стреса по време на пандемията?
Медиите изобилстват от съвети и препоръки за това как да се справим със стреса. Избирайте и се доверявайте на тези, които са в унисон с вашите вярвания и ценностна система. Задавайте си въпроси, търсете, чувствайте. Опитвайте нови неща.
Ето някои от утвърдените начини за справяне със стреса:
Въведете ред в ежедневието си и си определете цели и приоритети в краткосрочен и дългосрочен план. Изберете кое е важно за вас, кое трябва да бъде направено и кое може да бъде отложено; Осигурете си достатъчен сън, пълноценно хранене, пийте вода и други полезни напитки; Общувайте с хора, които ви дават приятно усещане, с които се усмихвате и се обогатявате взаимно; Ежедневно си осигурявайте време за релаксиращи дейности – дихателни упражнения, медитация, пълносъзнатост в ежедневието или т.нар майндфулнес (състояние, в което активно наблюдаваш преживяванията и мислите си без да ги оценяваш), разходка, четене на книги, гледане на филми, слушане на музика, рисуване; Включете ежедневна двигателна активност. Физическите упражнения, ходенето, спортът, танците ни помагат да редуцираме нивата на стрес и подобряват настроението ни; Осъзнайте върху какво имате контрол и върху какво не. Не се опитвайте да контролирате неконтролируемото;Търсете позитивното в ежедневието си; Правете добро, приемайте доброто и се усмихвайте; Практикувайте благодарност.
