Проф.д.н.инж.Красимир Ениманев е възпитаник на Математическа гимназия „Баба Тонка“- Русе. Завършил е Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София – строителен инженер с пълна проектантска правоспособност, и Икономическия университет във Варна.
Полковник от резерва – академичен военен курс
Ръководител катедра в Русенския университет „Ангел Кънчев“.
Преподава в Техническия университет – София, във ВСУ „Черноризец Храбър“Варна,
Написани и публикувани над 200 научни статии, доклади, учебници и др.
Професор – „Общо инженерство”, професор –„ Администрация и управление”, доктор на науките. Академик – АИР (Академия за иновации и развитие) – гр.София.
Председател на Регионалния обществен съвет „Приятели на Русия“. Председател на Русенската стопанска камара.
-Проф. Ениманев, какъв е Вашият анализ за изминалата година и какво според Вас ще донесе Новата 2022 година?
-В малко по-позитивен тон да го кажа – Новата 2022 година би ни донесла повече вяра в нас, вероятен финал на пандемичната изолация и ускорена икономическата активност на бизнеса. Успехът зависи единствено от нас и избраните от нас управляващи.
Много е важна енергийната осигуреност на региона, както и развитието на транспортната инфраструктура, което виждаме, че се разбира от новото правителство и се започна работа в тази посока.
Общинските ръководства в региона имат рядката възможност за ускорено изграждане на индустриални паркове и създаване на нови работни места.
-На 1 януари 2022 г. се навършват 15 години от присъединяването ни към Европейския съюз. Какво се промени за България?
–След 15 години в ЕС, в България и Румъния хората живеят по-добре, като обръщат повече внимание на някои битови подобрения: по-голямата свобода за пътуване, учение и работа в страните от ЕС; по-доброто снабдяване на местните магазини с местни и вносни стоки; построени обекти с еврофинансиране. Това са по-лесно видими ефекти на повърхността. Те са верни, но не са най-важните, защото не ни дават пълната картина за резултатите от нашето членство в ЕС.
Тръби се непрекъснато, че още по-големи придобивки ще получат страните от Западните Балкани, които напират за присъединяване към ЕС. Особено големи са обещанията за предстоящо благоденствие за народите на Северна Македония и Албания, ако България снеме своето „вето“ пред техните кандидатури и специално пред кандидатурата на Северна Македония. Същите обещания слушахме и ние преди присъединяването ни през 2007 г.
България беше и остава най-бедната страна в ЕС. Нарасна социално-икономическата дистанция между нас и страните от Централна и Източна Европа, с част от които преди 32 години бяхме на сходно стартово равнище. Ако по средните показатели по БВП на човек от населението имаме леко придвижване напред, то се дължи на спадане на средното европейско равнище, поради приемане на нови членки с по-ниско равнище на развитие и с кризата през 2008-2009 г. и продължаващата след това икономическа стагнация в ЕС (около 0,4-0,6% средногодишно), при хилав растеж у нас (между 1,0 и 1,5%). Премълчава се че, като най-изостанала страна в ЕС, се нуждаем от ускорен догонващ растеж на БВП поне около 8-9% средногодишно в продължение на няколко десетилетия. А имаме няколко пъти по-нисък средногодишен растеж през изминалите 30 години.
Ако в равносметката включим и трудно поддаващите се на количествена оценка изгоди (свободни туристически пътувания, учение, работа, по-добро битово снабдяване, ускорено изграждане на инфраструктурни обекти, финансови трансфери от работещи в чужбина роднини и др.) и загуби (тотално разрушен производствен потенциал на средно развита промишлено-аграрна икономика; разрушен експортен потенциал и загубени разработени външни пазари; пропилян огромен човешки капитал (около 1 млн. кадри с висше и средно специално и хуманитарно образование); започнало в големи мащаби преди 32 години, продължаващо и сега огромно демографско ограбване (изтичане на мозъци и на генетичен потенциал за 1,0-1,5 млн. души), в преобладаващата си част млади хора, които ще раждат деца в чужди страни, голямата част от които никога няма да се завърнат в България и с това ще изострят още повече мащабната демографска криза у нас и т.н., сме на още по-голям минус. Изравняването тук между ползи и загуби от присъединяването към ЕС и сътрудничеството с други международни институции, се отлага за още по-далечното бъдеще. Ако изобщо някога се случи!
Обещаваха ни, че след присъединяването, под натиска на ЕС ще се повиши ефикасността на българската администрация, ще се ограничи престъпността и корупцията, ще се изготвят по-ефикасни закони и по-строго ще се прилагат. С други думи, очаквахме у нас да се прилагат европейските норми за ред и законност. Очаквахме у нас да има по-лоялна конкуренция и други нормални пазарни порядки под влиянието на европейските институции. И това да спомогне за повишаване конкурентоспособността на нашата икономика и на българските фирми. Оказа се, че според класификацията на Световния икономически форум в Женева нашите фирми са между най-слабо конкурентоспособните не само в Европа, но и в света.
След 15 години в ЕС, страната ни продължава да е с най-нисък БВП на човек от населението между страните членки, с най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност, най-голяма бедност и растяща социална поляризация. И най-лоши икономически, технико-икономически, финансови, социални, екологични, демографски, корупционни, институционални, съдебни, здравословни, санитарно-хигиенни и други показатели, присъединявала се до сега към общността. По всички негативни показатели сме в челото на европейските и световните класации. По всички позитивни показатели сме в опашката на тези класации. ЕС, разбира се, не е главният, нито пък единственият виновник за това. Но той не ни помогна, както се обещаваше, да се придвижим по-бързо напред.
Корените на тази изостаналост са далече назад в нашата история. Един от големите проблеми на България е, че не се оправдаха очакванията ни за по-бързо, по-ефикасно и по-благотворно въздействие на ЕС за повишаване на ефикасността и цивилизоваността на нашето общество и на икономиката. По много от изброените признаци и показатели сме същите или почти същите, каквито бяхме преди присъединяването към ЕС или преди 50 години. В най-добрите случаи подобренията са нищожни, едва забележими. Това може да се дължи както на недостатъчното положително въздействие на уж модерните закони и правила на ЕС, или на трудната ни възприемчивост за новостите.
Оказа се, че по-бързо и по-лесно възприемаме дефектите на западните общества и на пазарното стопанство в областта на престъпността и особено на организираната престъпност, корупцията, деструктивното лобиране, проституцията, търговията с оръжие, наркотици и жива плът, отстъпления от наши благородни семейни, добросъседски и междуличностни отношения и ценности, от грижи за децата и възрастните, за хората с увреждания, рязко е влошена битовата сигурност. Хора с различна сексуална ориентация редовно ни демонстрират натрапчиво своите сексуални отклонения и ни приканват да ги последваме. Отказа ни да го сторим обявяват за нарушение на човешките им права. Узаконяват се еднополовите бракове и осиновяването на деца от тях. Грижите за безпризорните животни у нас често пъти са по-големи, отколкото за хората. Съдилищата понякога осъждат на реално изтърпяване на присъда за убийство или малтретиране на животно, но често пъти само условно за същото престъпление спрямо човек. Материалното богатство и парите станаха по-привлекателна ценност от добрия морал, почтеността, нравствеността, честността, взаимното уважение, готовността за взаимна помощ.
През последните години ние сме били винаги в групата на няколкото най-слабо развити и най-бедни страни в Европа. Там сме и сега. Има обаче доказателства някои от някогашните ни съседи по изостаналост в Източна и Югоизточна Европа да дръпват по-бързо от нас и да увеличават постепенно социално-икономическата си дистанция пред нас. Това е основание за сериозна тревога за нашето общество. Струва си да се замислим как се развиваме ние в сравнение с нашата съседка Турция през последните 80-100 години! Защо дистанцията между тях и нас расте, но в тяхна полза, въпреки че те не са член на ЕС? Защото не е добре да сме в групата на последните, но е още по-лошо да сме последни между последните.
Такъв катастрофален срив на производството в България и за толкова дълъг период не е имало нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти! Общество, което го допуска е достойно за съжаление! Никой от нас не може да се гордее, че нашия народ, допусна разгрома на икономиката и на обществото ни. А за неговите политици по това време – преценете къде им е мястото. Във всеки случай, не на нови ръководни постове, самовживяващи се в ролята на държавници от европейски или световен ранг.
Списъкът от характеристики на реставрирания у нас примитивен балкански капитализъм е безкраен. По груби оценки през последните 30-35 години от българския народ са отнети (откраднати) над 350 млрд. лева, т.е. тригодишния ни БВП, а неподлежащите на количествена оценка загуби и пропуснати ползи, поради разгрома на нашия внушителен за малка страна производствен потенциал, демографското ни ограбване, заедно с духовната деградация, са зашеметяващи.
В това е най-голямото престъпление на т.нар. български преход. Това е в основата на растящата неудовлетвореност на народите от страните членки на ЕС. Евроскептицизмът ще расте през следващите години, ако не се пристъпи незабавно към радикална модернизация на ЕС!
-Как изглежда утрешният ден?
–Опитах се да направя общи щрихи на състоянието ни към момента,с един лек поглед към утрешния ден.Пред нас стоят тежки за решаване проблеми.Колкото и да не е оптимистичен анализът ми, Новата година вече е тук и трябва въпреки всичко да вървим напред.
За да се случи това,първо трябва да сменим коренно подхода си към образованието. Да съхраним българските, националните ценности. Да въведем нови методики и актуализиран подход към преподаване и учене, който да увлича деца и младежи към доказване, нови хоризонти и утрешни практики.
Втората стъпка е създаване на транспортна инфраструктура – нова и функционална. Бърз достъп до всяка една точка в региона и държавата. Бързам да спомена, че най-евтин е водния транспорт, който за жалост е почти напълно неизползваем, да възстановим жп транспорта, тъй като имаме съществуваща готова структура. И на последно място, да наблегнем на въздушния транспорт, който е най-скъп, но дава бърз достъп до целия свят.
Бизнесът има нужда от енергийна мощност за развитие. При наличните работещи ТЕЦ-ове в града, добиваната електроенергията е достатъчна за да може региона да тръгне напред.
С ясната мисъл за всички предстоящи трудности и много надежди, поздравявам гражданите и гостите на Регион Русе и пожелавам много здраве и просперитет на делата им.
