Дискусия за популяризиране на приемната грижа у нас събра представители на държавната и местната власт, неправителствения сектор, Българската православна църква и приемно семейство в пресклуба на Българската телеграфна агенция в Русе. Тя е част от националната съвместна инициатива „Приеми ме“ на БТА и Агенцията за социално подпомагане.
Заместник областният управител д-р Валери Йорданов сподели, че на територията на областта социалните услуги са много добре развити, но според него приемната грижа е много повече от социална услуга. „Тя е акт на съпричастност, отговорност и човечност. Тя дава шанс на всяко дете да получи сигурност, обич, разбиране и подкрепа в период от живота си, когато има най-голяма нужда от тях. Благодарение на приемните семейства много деца откриват спокойствие и получават възможност да развият своя потенциал в среда, която ги приема и насърчава. Именно затова е необходимо държавата и местната власт да продължат да подпомагат приемните родители, за да могат децата да получат грижа и условия, равностойни на тези на своите връстници“, заяви заместник областният управител.
Началникът на отдел „Социални дейности“ в Община Русе Павлета Йорданова каза, че за Общината популяризирането на приемната грижа е постоянен процес, защото във всяко приемно семейство стои възможността едно дете да расте в силна, защитена, спокойна и подкрепяща среда. По думите ѝ Община Русе планира да насочи усилия към представяне на по-реални истории за приемни семейства и предоставяне на ясна информация за подкрепата, която получават приемните семейства. „Планираме да определим ден на приемната грижа – ежегодно събитие, с информационен щанд, дискусии и представяне на добри практики“, каза още Йорданова.
„Детето е крехко създание и цялото общество носи отговорност за неговото отглеждане“, заяви отец Стефан от храма „Свети Николай Чудотворец“ в Русе. По думите му всяко дете идва на света беззащитно и крехко, като без помощта на възрастните то не може да се справи с този свят. Според отец Стефан приемната грижа е една от най-добрите форми за подкрепа на деца, останали без необходимата семейна среда. Той посочи, че когато едно дете попадне в добри и грижовни ръце, това може да промени изцяло неговия житейски път и да му даде възможност да се развие като пълноценна личност.
Виолета Димитрова, която е главен специалист в отдел „Закрила на детето“ към Регионалната дирекция „Социално подпомагане“, заяви, че в област Русе функционират 40 професионални приемни семейства, в които са настанени общо 48 деца. Тя обясни, че през последните години броят на приемните семейства намалява, основно поради напредване на възрастта, промяна на професионалната реализация или здравословни проблеми при приемните родители, но приемната грижа продължава успешно да отговаря на потребностите, да осигурява спокойствие, сигурност и подкрепа за децата.
Приемният родител Иванка Чолакова и 19-годишният Мирослав, за когото тя се грижи от 11 години, заявиха, че приемната грижа дава ново начало на децата в риск. По думите на Чолакова това е голяма отговорност. „Нужно е да се отделя много внимание, да се дава много любов, за да израсне като всички други деца“, каза тя, а Мирослав допълни, децата, които постъпват в приемно семейство, не трябва да се притесняват, защото там ще се грижат толкова добре за тях, колкото би се грижил всеки друг родител.
Румен Дяков – началник на Областния екип по приемна грижа в Русе, заяви, че приемната грижа е алтернатива за деца, които не срещат достатъчно топлина, обич и разбиране в биологичните си семейства и се нуждаят от сигурна и подкрепяща среда. По думите му тя е сложен процес, в който участват много институции, а в област Русе те работят във взаимодействие в интерес на детето. Дяков отбеляза още, че екипът на приемните семейства в Русе е сред малкото в страната, които се грижат и за деца със специфични потребности. Той добави, че от общо 20 деца, настанени в приемни семейства през годините, десет са били със специални нужди.
„Много е трудно да си приемен родител, защото всъщност приемната грижа не е само работа. Това е мисия, това е кауза“, каза Несрин Инджева – социален работник към Областния екип по приемна грижа в Русе и социален работник на приемния родител Иванка Чолакова. По думите ѝ приемната грижа не се измерва с работно време, с регламентирани почивки, с полагаем годишен отпуск, с уикенди.
„Приемната грижа е партньорство между приемните родители и институциите“, каза доц. Багряна Илиева, която е преподавател в катедра „Педагогика“ към Русенския университет и дългогодишен началник на отдел „Закрила на детето“ в Русе. По думите й специалност „Социална педагогика“ цели именно подготовката на бъдещите социални работници и не случайно преди няколко години Русенският университет бе едно от висшите училища у нас, в което се въведе такава дисциплина, свързана с приемната грижа и с осиновяването. Тя обясни, че студентите, които се обучават за бъдещи социални работници, изучават дисциплина, свързана с приемната грижа.
„Приемането на специален трудов договор за приемните родители е сред най-важните стъпки за привличането на нови кандидати и за устойчивото развитие на приемната грижа в България“, каза Елена Петкова, председател на сдружение „Еквилибриум“, което подкрепя приемните семейства и работи за популяризирането на приемната грижа. Според нея една от основните причини за намаляването на броя на приемните семейства и за липсата на нови кандидати е настоящият модел на взаимоотношения между държавата и приемните родители. „В момента те работят по граждански договори, което ограничава правата им. Това е грижа 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата и 365 дни в годината. Гражданският договор ги лишава от права, които всеки работещ човек има – болнични, обезщетения и други социални гаранции“, каза още Петкова.
В началото на дискусията бе излъчен специално заснет видеоклип с историята на приемния родител Иванка Чолакова и на 19-годишния Мирослав, за който тя се грижи от 11 години.
