Когато заговорим за Порто, първите две неща, за които човек се сеща, са едноименното вино и едноименния футболен отбор. Порто обаче е много повече от това. Първата столица на Португалия има своите изключително достойнства в областта на архитектурата и неслучайно крайбрежната зона на града е обявена за колективен паметник под егидата на ЮНЕСКО. А през 2001 г. заедно с Ротердам Порто е избран за европейска столица на културата.
Градът е разположен на десния бряг на устието на река Дору, близо до Атлантическия океан, и е вторият по големина след столицата Лисабон. Основан от римляните, през него са преминали маврите и наполеоновите войски, но въпреки изпитанията той успява да оцелее. Затова и прозвището му е „инвикта” – непобеждаван.
Едно от най-интересните места в Порто е катедралата Се. Тя построена нависоко и от площадчето й се разкрива панорама към града. Катедралата е един от най-старите паметници в Порто, претърпял множество промени в архитектурата си през различните исторически периоди. Изграждането й започва през първата половина на 12 век в романски стил, по-късно се повлиява от готиката, за да се дооформи през 18 век като бароков ансамбъл. В цялостния си вид тя много прилича на средновековна крепост, а по фасадата й присъстват типичните за Португалия облицовки с азулежос. Тези керамични плочки в бяло и синьо пресъздават картини, на които са изрисувани ангели и цветя, с изписани сентенции на латински. Други от тях разказват чрез образи за живота на Дева Мария.
Най-впечатляващи в интериора на катедралата са олтарите, които са уникални по своето оформление – туристи от цял свят идват специално в Порто, за да ги видят. Главният олтар е в стил португалски барок, с позлатена дърворезба. Тя е направена от самородно злато, докарано от находищата в Бразилия, а разноцветният мрамор, който е използван във вътрешността на Се, е пристигнал по поръчка от Италия. Другата забележителност е сребърният олтар, разположен в лявата част на катедралата. Той е изработен през 17 век от чисто сребро и е съхранен в автентичния си вид благодарение на патриотизма на жителите на Порто. Известно е, че Наполеон напада три пъти Португалия в желанието си да покори страната. През 1809 г., при втория си опит, императорските войски достигат и до Порто. Когато местното население разбира, че има реална опасност градът да падне, те покриват за една нощ сребърния олтар с гипс. Боядисват го с обикновена боя, за да го замаскират, и така успяват да заблудят войниците. 
В двора на катедралата може да се види и характерният за много португалски градове позорен стълб. Той е оформен в стил рококо и някога провинените португалци са били завързвани за него и са били наказвани с камшичени удари. За властта това е било място за раздаване на справедливост, а самият стълб е наричан „пелуриньо”. От другата страна на Се се издига бронзовата статуя на граф Вимара Перес, облечен в доспехи на кон. През 9-ти век той отвоюва от маврите района на запад от река Дору, което се смята за първото значимо събитие в португалската история. От хълма на катедралата се вижда и символът на града – Кулата на клириците. Тя е висока 76 метра, построена е през 18 век и дълго време е била най-високата сграда, служила и като фар за корабите.
Централният площад на Порто – Праса да Либердаде, е може би един от най-красивите площади в града. В долния му край се издига паметникът на крал Педро Четвърти, който е и първият бразилски император. Коронован за крал, той никога не управлява в Португалия, а отстъпва короната на дъщеря си доня Мария Четвърта. Статуята е направена от френски скулптор, който показва владетелят на кон, с военна униформа. В едната си ръка той държи Хартата на конституцията от 1826 година, а в другата юздите. Бронзовата скулптура е висока 10 метра и тежи цели 5 тона. На пиедестала са изобразени сцени от живота на краля, включително и пренасянето на ковчежето със сърцето на Педро Четвърти в Порто, което днес се съхранява в църквата Лапа.
В горната част на площада се намира сградата на Градския съвет, която прилича повече на дворец, отколкото на административна постройка. Повечето сгради, които днес са банки, са белязани от почерка на италианския ренесансов скулптор и архитект Николо Назони, който е автор и на Кулата на клириците. А като своеобразна закачка в дъното площада може да се види статуя на вестникарче, който всъщност е знак на почит към хората, които са разнасяли новините из града.
Порто е град, който през цялото си съществуване е бил силно развит търговски център. Тъй като сделките са се сключвали на улицата, през 19 век търговците решават да се самообложат с данък, за да се построи сграда, в която да въртят бизнеса си. Така се появява една от впечатляващите архитектурни шедьорви на Порто – сградата на Борсата. Тя е призната за една от най-големите португалски неокласически сгради, която напомня истински дворец, а най-прочутата й забележителност е Арабската зала. Като паметник на културата борсата привлича годишно около 200 000 посетители. 
Съвсем близо до борсата се намират две от най-специфичните неща за Порто – спирката на старите трамвайчета, с които се прави разходка из града, и крайбрежната зона Рибейра. Старинните сгради са запазили автентичния си вид, фасадите им са боядисани в различни цветове, облицовани на много места с азулежос. Из тесните улички се намират много симпатични малки заведения, където да пиеш по едно хубаво кафе или чаша вино, или пък да си вземеш сувенир за спомен. Рибейра е определена за световно културно наследство под знака на ЮНЕСКО като забележителен градски пейзаж с хилядолетна история. Докато човек се разхожда покрай брега на реката, може да се наслади старите лодки по реката или на гледката на отсрещния бряг, където се намират избите с прочутото вино „порто”. 
За да се стигне дотам, трябва да се мине по моста Дон Луиш Първи. Това е най-старият железен мост, проектиран и изграден от бащата на Айфеловата кула Гюстав Айфел. Той е уникално съоръжение, защото е без носещи колони – дъгата му се извива от единия бряг до другия. Айфел е направил още един от мостовете в Порто – железопътният на името на кралица Мария Пия. 
Дегустацията на порто си остава любима туристическа атракция, която нито един гост на града не пропуска. Много се спори как портото е станало толкова известно, но най-често за вярна се приема историята, свързана с англо-френската война през 17 век. Тъй като англичаните нямало откъде да се снабдяват със силните и плътни френски вина, които ценели, им потърсили заместител в Португалия. Те смесили младите португалски вина с бренди и резултатът от този коктейл станал веднага много популярен в Лондон под името портвайн. Иначе самото име порто се отнася за вината, които се правят в равнината на реката Дору.
Общо десет вида са одобрени за производство, а много от технологиите са същите отпреди 400 години. Често се бере само на ръка, а за някои от сортовете – най-луксозните, е задължително да мачкат с крака, а не с машина, като гроздето се откъсва зърно по зърно. Посещението в избите в Гая е като една малка екскурзия – специален гид разказва за историята на виното, показва големите бъчви, в които се съхранява, както и подземията с подредените бутилки от различни реколти. Задължително след това се прави дегустация на чаша порто от поне два вида, за да се усети разликата във вкуса.
Покупката на вино е почти задължителен сувенир от старата португалска столица, заедно с изделия, направени от корк. В Португалия се добива 50 % от корка в света и от него се изработват чанти, обувки, шапки, дори дрехи. Макар и доста скъпи, те се радват на голяма популярност, особено сред туристите, които искат да отнесат нещо оригинално за спомен от пътуването си до Португалия. 