Вяра, молитва и пост помагат на всеки човек, казваше приживе покойният отец Минко от църквата „Света Троица“. Познатият и обичан от всички русенци свещенослужител, който си отиде от тленния свят на 8 май 2018 г., е герой на новия документален филм на БНТ 2 „Призваният свещеник“, който ще бъде излъчен на 21 юли от 12.30 ч.
Ставрофорен иконом Минко Казаков, както бе църковното му звание, бе най-възрастният действащ свещеник в България. На 17 септември 2017 г. той отбеляза тържествено 55 години служба на Бога и продължи да го прави до смъртта си на 86-годишна възраст.
Отец Минко е роден в Русе през 1932 г. и още от дете е закърмен с християнската вяра. От 7-годишен участва в богослуженията на русенския храм „Успение Богородично” и мечтае да служи на Бога. Двама свещеници – отец Борис и отец Николай, го насърчават да постъпи в Духовната семинария. Две години по-късно духовното училище бива преместено в Черепиш, където въпреки трудните условия на живот, младият семинарист израства духовно и успешно се дипломира. През 1957 г. завършва и Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София и се връща отново в Русе, където е назначен за певец и касиер в енорийския си храм.
Налага се за две години да прекъсне работата си, тъй като отбива военна служба, но след нея започва истинската му служба на Българската православна църква.
1962 г. е повратна в живота му, тъй като среща съпругата си и е ръкоположен за свещеник. Историята на сватбата му е повече от интересна – жени се за избраницата си Петкана в рамките на 25 дни. На 3 януари се запознава с нея, на 10-ти се сгодяват, а на 28 януари сключват брак. Доростоло-Червенският митрополит Софроний го ръкополага за дякон, а на следващия ден го изпраща като енорийски свещеник в с. Зафирово, Силистренско. Там остава цели 8 години, като владиката го прави протойерей още на третата година, вместо на петата, както е обичайно, а през 1970 г. го връща в родния му град Русе като председател на храм „Св. Георги”.
Приживе отец Минко разказваше, че това е бил най-трудният период, тъй като Русе е бил обявен за атеистичен град. При погребения свещениците не са имали право да ползват служебни автомобили и е трябвало да търсят личен транспорт. Опелото в църква е било забранено и се е налагало тайно по нощите да ходят да го правят.
Отец Минко отдава 14 години на храм „Св.Георги“, преди да стане част от църквата „Св.Троица“, където прекарва близо 29 години. През 2006 г. се пенсионира, но продължава до смъртта си да служи като изповедник.
„Винаги съм се уповавал на Бога и Той винаги ми е помагал“, казваше свещеникът. За всеотдайното си служение в продължение на 55 години и църковните си заслуги отец Минко получава нагръден кръст от митрополит Наум. Той предава своята вяра и призвание и на сина си Искрен Казаков, който също е свещеник в Русенската епархия.
Историята на отец Минко ще оживее наново във филма на БНТ 2 „Призваният свещеник“, разказана от първо лице от самия герой. Филмът е заснет малко преди смъртта му.
„Роден и израснал в крайна бедност, отец Минко никога не е живял в материално изобилие. Спомените му, запечатани от камерата на БНТ2, разкриват няколко епохи – капитализма, комунизма и демокрацията. За избора да бъде свещеник, за трудностите, с които животът го среща, за най-важните неща в човешкото съществувание и за чудесата на вярата.
Във филма са включени спомени на миряни, които са го познавали приживе и които го изпратиха за последно в храма „Св. Троица“, споделят създателите на филма. Негов автор е Десислава Николова, оператор е Николай Лазаров, а режисьор – Елена Машкова.
