В края на мандат 2019-2023 г. разговаряме с кмета на Община Русе Пенчо Милков за свършеното през изминалите четири години, за предизвикателствата, които все още стоят пред местната власт, за мотивацията му да се кандидатира отново и за отговорността пред хората.
-Г-н Милков, как бихте обобщили изминалия мандат като кмет на община Русе?
-Изпълнен с много предизвикателства и до голяма степен непредсказуем. Всеки ден носи много неизвестни, но винаги съм бил воден от любовта към Русе и отговорността към русенци.
Имаше низ от кризи – здравна, бежанска, транспортна, политическа. Изключително трудно е в тази динамична обстановка да работиш с различните кабинети, да искаш съдействие за разрешаване проблемите на Русе, да издействаш средства.
Но смятам, че тези предизвикателства те карат да осъзнаеш истинските възможности на екипа, който стои зад теб, и да излезете заедно по-уверени и силни.
-Кои са трите Ви най-големи успеха?
-Тъкмо това отчитам като най-голям успех- въпреки кризите и многото политически смени, ние стояхме стабилни и успяхме да обърнем погледа на държавата към Русе. С тази цел влязох в битката за кметския пост преди 4 години и вярвам, че се справих.
За тези 4 години нямаше европейски програми, по които да привлечем средства за Общината, но за сметка на това над 12 млн. лв. успяхме да получим като директно финансиране от държавата с постановления на Министерския съвет. Отпуснаха ни средства за изграждане на тир паркинг, за основния ремонт на 4 ключови улици в града, както и за летището. След като там привлякохме амбициозни експерти и първите инвестиции станаха факт, тези средства успяхме да пренасочим за проекта за спортна зала с басейн в „Дружба“. Отделно получихме значителен ресурс за ремонта на Гребната база, както и на авариралия салон на ОУ „Иван Вазов“, който вече се подготвя.
Кога досега в Русе са се получавали толкова средства? Дори когато 8 години кметът бе от управляващата партия, не са идвали такива потоци.
И административна помощ сме получавали – по наше настояване всяка година се отпускаха средства на РЗИ за ларвицидно пръскане за комари, а в най-голямата криза с тировете активирахме координационния механизъм за спирането им във вътрешността на страната.
За успех считам крачките, които направихме, за да засилим общинските предприятия – с техника, хора и по-добри условия за тях. Вършат по-голям обем работа. Десетки машини купихме за „Паркстрой“ и „Комунални дейности“, имаме повече от 60 нови превозни средства, а сега осигурихме средства и за по-високи заплати в общинския транспорт. „Паркстрой“ също започна да се грижи за хигиената в града, а „Комунални“ възстановяват любимите на русенци паркове. Всичко това е стратегическа сила за Русе – да може в годините напред общината да се грижи много по-добре за гражданите.
Важна е и подкрепата, която последователно оказваме на младите родители. Взехме много решения, които имат кумулативен ефект и не се виждат, както ако създадеш материално благо, но са също дългосрочна инвестиция. От увеличените средства за програма „Асистирана репродукция“ и помощта за второ дете и близнаци, през новите програми за безплатен скрининг на очи и зъби, до еднаквото меню в яслите и безплатното обучение по роботиката в детските градини и училищата. Всичко това показва отношението ни към семействата и желанието да се погрижим за идното поколение.
-В кое не успяхте?
-4 години никога не са достатъчни, за да направиш всичко онова, в което вярваш. Но дори нещата, за които времето не ни е стигнало, не отчитам като неуспех, важни са извървените стъпки.
Да вземем проекта на регионалното министерство и държавата за Водния цикъл. Много хора считат все още, че се ръководи от Общината, че сме имали възможност да започнем по-рано, да спрем средствата на строителите и да изберем по-качествени. В лично и в професионално качество понесох много негативи за него, въпреки че нито проектът е наш, нито договорите са сключвани през моя мандат. Но видях във всичко това възможност да съберем голям ресурс, да предприемем по-мащабни действия и да възстановим голяма част от улиците в града. И не защото ВиК са ги разкопали, а защото като русенци сме длъжни да се погрижим за средата, в която живеем. Особено когато е занемарена от десетилетия.
Всички забавяния и усложнения, свързани с ВиК, ни мотивираха да привлечем много средства за основни ремонти- Община Русе за първи път разполага с толкова голям ресурс. За разходването му обаче е необходимо да извървим сложната пътека от процедури – от оценка на ситуацията, през обществено обсъждане, обществени поръчки със съответните срокове за обжалване, проектиране, съгласуване на проекта за всяка от улиците. Всяка една. И така докато не изберем изпълнител и не започне строителството.
Много хора не си дават сметка, но процесът е наистина дълъг и трябва да бъде спазен, когато говорим за публични средства. За някои може да изглежда като „бавене“- аз също искам улиците да се оправят възможно най-скоро, но правилата трябва да бъдат спазени.
-Опонентите Ви упрекват, че не сте се справили с обещанието русенци да дишат чист въздух. Въпреки осигурената апаратура сигналите продължават и у хората остава усещането, че проблемът не се решава. Какво ще им отговорите?
-За тези 4 години се случиха наистина много неща в тази посока и основното е, че прогледнахме. В Русе имаше 1 и половина (защото втората винаги беше аварирала) станции за измерване на въздуха. Съответно съществуваха и много спекулации за качеството на въздуха, които се усилваха от натрупания в годините страх. Ние успяхме да направим станциите 5, като една от тях дооборудвахме и със система за органични съединения. По наше настояване „Топлофикация Русе“ изгради сероочистваща инсталация. Поставихме видеонаблюдение на потенциални промишлени замърсители. Създаден бе екологичен кадастър с подробна информация за предприятията и веществата, които влизат и излизат от тях. Така вече имахме по-ясна представа какви са проблемите и как можем да ги преодолеем.
Ясно и категорично спряхме потенциално опасно производство, а толкова много подобни решения за възпиране на инвеститори, когато не е доказано как дейността им ще се отрази на хората, е трябвало да вземем. Но това остава скрито.
Русенци сме много чувствителни на тема въздух и това ще продължи да е така, докато не се предприемат няколко конкретни законодателни промени, които многократно съм отнасял пред държавата и ще продължа да отстоявам. Първата цел е да се намали честотата на замервания на въздуха, за да се улавят залповите изпускания. Второто е да се въведе законодателство за неприятни миризми. Да, те не означават задължително, че има замърсяване, но със сигурност имат социален ефект. У хората се събуждат спомените от миналото и се създава тревожност. Не можем да го допуснем. Промените са наложителни, защото в момента европейските закони казват, че няма как да има производство, което замърсява, а когато ветровете се обърнат и дойде септември, усещаме друго.
Като цяло правомощията на кмета се простират до въпросите с фините прахови частици, за което доказано имахме успехи преди Водния цикъл. Русе за първи път падна под границата за запрашеност сред големите градове, което не се беше случвало. Постигнахме го с новите машини, регистрираните общински кладенци за вода и санкции за нерегламентираното горене през зимата.
-Кое е най-трудното в работата на един кмет?
-Трудностите, каквито и да са те, всъщност бързо се забравят. Ето, с Ковид например – отшумя и забравихме колко близки си отидоха, колко ни беше тежко и не знаехме какво ни чака. Но и това мина, слава Богу. После дойдоха бежанската криза, кризата с тировете и трафикът, нарастващите цени, непрекъснатата политическа нестабилност.
Работата на кмета не позволява и за секунда да обърнеш поглед назад. Единствено имаш повече опит и хладнокръвие, но не и време да се замисляш за всички трудности.
-Каква е мотивацията Ви отново да се кандидатирате?
-Настъпват важни времена не само за Русе и България, но и за целия свят. Убеден съм, че тъкмо те определят лидерите и качествата, които търсят у тях хората в конкретния момент.
Готов съм да продължа да работя за русенци. Имам куража и натрупаните сила и опит.
-Какви компромиси бихте направили в името на Русе?
-Не бих ги нарекъл компромиси. Когато обичаш нещо, живееш с него и милееш за него, даваш всичко по силите си. Русе винаги ще бъде моята кауза, дори ако се налага всеки ден да се боря с непредвидени обстоятелства и трудности. Доста оскъдно е и личното ми време, но няма как.
Всеки работен ден изисква мобилизация на силите, взимане на бързи и критично важни решения, понякога и непопулярни мерки. Без значение дали се отнасят за отделен човек или за голяма група хора.
Осъзнавам поетата огромна отговорност. По-важно е обаче да видиш как реално променяш средата и създаваш нови възможности за хората. А аз лично искам да се превърнем и в силна общност.
-Какво бихте променили в работата си и ще смените ли екипа си, ако бъдете избран за втори мандат?
-Ще направя промени. Направих си важните изводи и съм наясно как да продължа. Знам, че може още. Ценя и търся градивната критика и експертните препоръки, за да можем да постигаме по-добри резултати.
-Като какъв кмет искате да останете в историята и в очите на съгражданите си?
-За мен да си кмет не означава единствено да подобряваш материалната среда, в която хората живеят. Макар това да носи дивиденти, не е основната ми цел. Светът е суров и хората все по-лесно се разединяват, а аз наистина вярвам, че само ако се държим заедно, можем да успяваме.
За мен винаги водеща е била идеята след тези 4 години у хората да се създаде истинско чувство за общност, за гордост.
Нациите, които успяват и на които продължаваме да се възхищаваме, са такива, тъкмо защото са съумели да полагат грижа за родното и да го обичат. Въпреки кризи и предизвикателства. Няма как, делейки се непрекъснато или непрекъснато оплаквайки злочестата си съдба, да просперираме. Когато всеки от нас осъзнае силата си и дава най-доброто от себе си, възпитавайки така и децата си, когато общото не е някакво отживяло клише, а начин на мислене, ще имаме ново развитие. Това, което Русе заслужава.
През тези 4 години с всеки мой контакт, среща или събитие използвах това, че съм кмет, за да бъда чут от повече хора. Да достигне тази идея за единение до по-голяма част от нас, русенци, и да я приемем в живота си.