Парижката Света Богородица пази Трънния венец на Исус /ВИДЕО/

Готическата катедрала се гордее с уникалната колекция от 268 папски камеи

Един от най-внушителните символи на френската столица Париж – катедралата Нотр Дам дьо Пари, издига гордо своя силует на остров Сите по средата на Сена. Парижката Света Богородица, възпята в едноименния роман на Виктор Юго, е сред шедьоврите на световната архитектура, а скулптурната украса по фасадата й се смята за може би най-красивата  в света.

Първият камък на готическата катедрала е положен от папа Александър Трети през 1163 г., след което строежът продължава близо два века и завършва чак през 1345 г. Тя се превръща в мястото за редица знакови исторически събития. В нея през втората половина на 16 век се венчават Маргьорит дьо Валоа и Анри Наварски, чиято сватба трябва да помири враждуващите католици и хугеноти. Но тъй като катедралата е католическа, хугенотът Анри стои извън храма по време на цялата церемония. През 1804 г. в “Нотр дам дьо Пари” е коронясан Наполеон Бонапарт, а през 1970 г. там се прави погребението на генерал Дьо Гол.

Парижката Света Богородица има внушителни размери – дълга е 130 м и е широка 50 м, а 3-етажните квадратни кули са високи 69 м. В южната кула са разположени камбаните, най-голямата от които тежи 15 тона и бие само в най-тържествени случаи. Един от тях е Възкресение Христово, когато храмът на Сена събира хиляди вярващи, дошли да отдадат чест на Спасителя на човечеството….

Сред най-голямата красота на катедралата са розетите от 13 век, които се намират на запад, север и юг. Витражът на северната розета разказва библейската история. На нея са изобразени 80 персонажи от Стария завет, а в средата на розата е показан Христос, седнал на коленете на Богородица. На южната розета той вече е като съдия, заобиколен от 12-те апостоли, светците и ангели от Рая. Тя е символ на розата на блажената вечност, която е била счупена при пожара през 1831 г. и възстановена от късчетата витражи. Колкото до западната розета, тя е посветена на сцени от ежедневния живот. По реда на знаците от зодиака са показани човешките добродетели и пороци, а централного изображение е на Божия син, който се е нагърбил с отговорността за човечеството.

Изяществото е заложено и в дърворезбите от двете страни на олтара. Историята разказва, че Луи Тринайсети, който дълго време няма наследник,  дава обет да реконструира катедралата, ако му се роди син. Когато това се случва, през 1638 г. той пристъпва към изпълнение на клетвата си. Така се появяват креслата в хора на катедралата, покрити с чудесни дърворезби с изображения на сцени от живота на Света Богородица. Част от другите дърворезби проследяват живота на Исус от непорочното зачатие до разпването му на кръста.

С личността на Христос е свързана и една от най-великите християнски реликви, която се пази в съкровищницата на Парижката Света Богородица. Това е  Трънният венец, поставен в специално ковчеже, за да го пази за вечни времена.

То е изработено след конкурс измежду най-добрите творци във Франция през 19 век от злато, сребро, бронз, диаманти и скъпоценни камъни. Присъстват фигурите на крал Луи Свети, който държи венеца, на Света Елена и крал Бодуен Втори, император на Константинопол, както и френският кралски символ – лилията. До 1063 г. Трънният венец се е намирал в планината Сион в Йерусалим, откъдето е пренесен в двореца на византийските императори в Константинопол. Последният владетел на Латинската империя Бодуен Втори е бил принуден да заложи реликвата във Венеция, но поради липса на средства не е успял да я изкупи обратно. През 1238 г. френският крал Луи Свети се сдобива с венеца и на 18 август 1239 г. го полага в Парижката Света Богородица. Малко по-късно към кралския дворец е построена Светата Капела /Сент Шапел/, която е направена специално за съхранението на реликвата. Венецът остава там до Френската революция и после отново е върнат в катедралата.

Венецът се вади за поклонение в петъците по Великия пост

и на Разпети петък. Друг свещен символ е платиненият кръст, в който се съдържа парченце от кръста, на който е бил разпнат Христос, както и плащеницата на крал Луи Свети.

Съкровищницата на катедралата носи истинска наслада за окото и същевременно внушава преклонение пред Бога. В нея се съхраняват ценни богослужебни предмети заедно с религиозните символи на епископите. Показани са многобройни потири, разпятия, кръстове, свещници, пръстени, медальони, които блестят със златото и скъпоценните си камъни.

Предметите са изработени от най-талантливите художници и занаятчии на Франция в рамките на няколко века. Голяма част от реликвите са запазени или дарени от Наполеон  и от римските папи.

За съжаление част от най-красивите експонати липсват, тъй като през вековете кралете са гледали на съкровищницата като финансов резерв, който да помогне в годините на война или глад. Ценностите са били продавани и претопявани за пари.

В същото време там може да се види уникална колекция от камеи с ликовете на всички папи – от Свети Петър до последния глава на Римокатолическата църква Бенедикт Шестнайсети. Пълните сбирки са нещо много рядко и една от тях, с общо 268 камеи, се намира в Парижката Света Богородица. Те са изработени с голям финес, като представят всеки един от папите в различни пози и различни дрехи. Движенията, които те извършват, също се различават – някои благославят, други медитират през разпятието. Едни са показани в профил, други в лице, а трети са уловени в жест на строгост. Камеите на последните 10 папи от Лъв Тринайсети до Бенедикт Шестнайсети са направени през септември 2008 г. по случай 120-годишнината на колекцията.

Силно религиозното чувство, което внушава Парижката Света Богородица, се допълва и от църковната музика, изпълнявана често в огромното пространство.

Катедралата има чудесен орган и съвършена акустика, и в нея могат да се поберат 9000 души. Концертите в неделя следобед са безплатни, а който е присъствал, казва, че усещането е неповторимо.

Онези, които искат да разберат как точно е било издигнато това съвършенство на готическата архитектура, могат да го направят с помощта на няколко макета. Те показват как е изглеждал Париж и остров Сите преди строежа на църквата и проследяват процеса на нейното изграждане до настоящия й вид. …

Величие – това е най-точната дума, с която може да се определи усещането от срещата с Парижката Света Богородица. Среща с една вековна история, изящно изкуство и преклонение пред Бога и човешкия гений…

Exit mobile version