Специалисти от Регионалния исторически музей в Русе започнаха днес изваждането и транспортирането на древните останки от мамут, открити на брега на река Дунав край русенското село Ряхово. Находката стана възможна заради ниското ниво на реката, а след приключване на теренните дейности останките ще бъдат консервирани и изследвани в музея.
На находката случайно попада Петър Николов от Ряхово, докато се разхожда по брега на Дунава. „Отначало отдалеко видях нещо големи, бивните ми направиха впечатление и по-нататък намерих и челюстта. И след това се обадих вече на органите, на кметицата“, разказва той.
Кметът на Ряхово Христина Иванова веднага подава сигнал, след като вижда клипа, направен от Петър Николов. Музейните специалисти потвърждават, че става дума за мамут.
„Новината се разчу много бързо. В началото не искахме да създаваме излишни очаквания, преди да сме сигурни какво точно е открито. След като специалистите направиха първоначалния оглед, информацията бързо стигна до медиите. Сега вече цялото село знае, а в случая – и цяла България“, отбеляза Иванова.
Самият Петър Николов пък споделя, че не е бил изненадан от находката, тъй като и друг път местни жители, а и самият той с баща си, са попадали на подобни останки и бивни от мамут.
Уредникът в отдел „Природа“ към музея Красимир Киров обясни, че има вероятност останките да са довлечени от реката.
„Районът край Ряхово вероятно представлява своеобразен депозит, в който с течението на Дунав са били пренасяни и натрупвани останки от различни животни, не само от мамути. Особеностите на релефа вероятно са довели до тяхното натрупване тук, като своеобразна „банка“ за съхранение. Разбира се, възможно е да има и местни животни, живели на тази територия“, разказа експертът.
Според първоначалната работна хипотеза става дума за останки от вълнест мамут (Mammuthus primigenius).
„Размерите на животното са впечатляващи – достигало е близо 5 метра височина и тегло над 7–8 тона. Макет на същия вид може да се види в Екомузея с аквариум към Регионалния исторически музей – Русе, където посетителите могат да добият представа за мащабите му“, каза Киров.
До момента са установени долна челюст, бивни, лопатка, ребра и други костни фрагменти, като е възможно значителна част от скелета да се намира все още под земята.
„Датирането на животното е трудно, но видът, който предполагаме, е съществувал до преди около 7–10 хиляди години и се е появил преди приблизително 500–800 хиляди години. Това е бил широко разпространен вид, живял при климат, коренно различен от днешния – значително по-студен“, каза експертът.
По думите му костите не са в добро състояние, тъй като след дългогодишния престой във водна среда при контакта с въздуха започват процеси на разрушаване. Именно затова изваждането им се извършва внимателно, за да могат да бъдат успешно транспортирани и консервирани.
„Има обаче и друга особеност. Цветът на костите може да даде информация. Ако те са много тъмни, почти черни или тъмнокафяви, това често подсказва, че животното е загинало в блатиста местност. Говорим за събития отпреди хиляди години, а оцветяването се дължи на въздействието на тинята. Подобни особености наблюдаваме и при други фосили, които сме намирали в района. Засега обаче това остава работна теория“, каза още Киров.
След приключване на консервацията и изследванията останките ще бъдат експонирани в Екомузея с аквариум към Регионалния исторически музей – Русе, ако състоянието им позволява.
Киров коментира, че друга интересна тема за този район са вкаменените дървета на възраст няколко милиона години.
„Най-често откриваме фрагменти от палми и други видове, свързани с блатни екосистеми, но не и цели стволове. Те са много специфични – човек лесно може да ги сбърка с обикновен камък. Имали сме случай, при който фирма, занимаваща се с драгажни дейности, беше подпряла врата с подобно вкаменено дърво, без да подозира какво представлява. Така то обогати колекцията на музея“, отбеляза още специалистът.
