Отиде си доайенът на журналистите в Русе – вечно усмихнатият Христо Димов

Русе остана без доайена на журналистите в Русе – вечно усмихнатия Христо Димов, който си отиде на 85-годишна възраст. Поклонението пред тленните му останки засега е насрочено за 17 декември от 9.30 часа в гробищен парк „Чародейка“. Своите съболезнования изпратиха и от Дружеството на журналистите в Русе към СБЖ.

„Напусна този свят доайенът – не само по възраст, но и по въздействие – Христо Димов. Той държа щафетата на добрите русенски журналисти по достоен и задължаващ начин. Неговият дух, свежото му чувство за хумор, талантът му да разказва истории, искрената му усмивка и готовността му да помага на по-младите със сигурност ще ни липсват.

Дълги години Христо Димов беше председател, а след това и до момента  почетен председател на Дружеството на журналистите в Русе към Съюза на българските журналисти. За своята професионална дейност той бе отличен със Златно перо.

Христо Димов бе отдаден на професията си и само до преди няколко години продължаваше да учи на журналистика младите кадри на телевизия „Делта“. А неговият журналистически и човешки опит беше голям. Още като студент той сътрудничи на столични вестници,  започва работа в икономическия отдел на „Дунавска правда“,  а по-късно е кореспондент на вестник „Труд“, работи като продуцент на новините и редактор на новинарска емисия в РТВЦ-Русе. Никога не пуска перото от своята ръка, автор е на книгите „Пъстра земя“ и на „Пристрастия дунавски“ .

За новинаря Христо Димов журналистиката бе съдба, но освен нея той имаше още любови и всички колеги и приятели знаеха и ценяха тези негови страсти – туризма, ТД „Приста“ и река Дунав. Река Дунав наричаше „Път на душата ми към света“ и нищо чудно, че Христо Димов бе многократен участник в международния дунавски гребен поход  ТИД.

Паметта за Христо Димов е светла. Мир на душата му и светлина по пътя му!

Искрени съболезнования на опечаленото семейство!“.

Русе Медиа също изказва своите съболезнования на семейството и близките на Христо Димов!

Светъл да е пътят ти, Ицо, ще те помним!

 

Exit mobile version