Държавна опера-Русе е изправена пред трудна ситуация заради правилата, по които се прилага методиката за финансиране от страна на Министерството на културата. В резултат от тези, меко казано, недомислени правила, в момента културният институт е на минус с близо 2,5 млн.лв. Това наложи днес среща с депутатите от различните политически сили – Пламен Нунев от ГЕРБ, Искрен Веселинов от Обединени патриоти, Крум Зарков и Пенчо Милков от БСП, с представители на областна администрация и община, както и с интелектуалци от Русе, за да се потърсят решения за излизане от критичната ситуация.
На практика до огромните задължения на операта се стига заради силно представяне и сериозни приходи през 2016 г. След въвеждането на методиката за субсидиране от държавата на културните институти приходите на Русенска опера са се движили в диапазона 340 000 – 550 000 лв. Изключение прави 2016 г., когато се правят двойно повече приходи в размер на 1 033 000 лв. Правилата обаче са следните – най-високата сума се ползва като стартово изискване за следващата година, което на практика води до виртуалните задължения на института. А до тях се стига заради 12-те спектакъла в края на 2016 г., направени с трупата на Нешка Робева. Те са печеливши и вдигат приходите, а според представителите на музикалния институт този проект на практика е заложил бомба със закъснител за бъдещето на операта. Защото тогавашният директор, който малко след това напусна Русе и музикалния театър, е трябвало да знае какво следва за бъдещето на операта след тези приходи „по изключение“ .
Правилата за прилагане на методиката крият и още една несправедливост – без значение дали Русенска опера или друг културен институт ще напълни зала с хиляди места, за приход се признават само част от продадените билети. Бройката се изчислява, като се умножат по четири местата в залата, в която работи у дома си даденият културен институт. Иначе казано, тъй като Русенска опера има зала с 400 места, неин спектакъл, представен пред препълнена зала в НДК, ще има признати само 1600 билета. А от четири години, въпреки инфлацията, субсидията за един продаден билет си стои 6 лева и не е променяна от министерството.
И депутати, и синдикати, и творци се обединяват около становището, че не може един пик по изключение да се превръща в задължителен минимум за години напред. Затова ще се предложи на Министерството на културата да определи друга цифра, която е по-реалистична за изпълнение. Ще се изиска среща с предложената от националните синдикати работна група, на която да се обсъдят предложенията за бъдещето на културните институти. Иска се да се гарантират парите за заплати на работещите, като се определи необходимият минимум от бройки във всяко звено, за да има нормална творческа дейност. Оттам нататък субсидията и приходите да се използват за капиталови разходи, режийни, за наемане на музиканти при нужда.
В същото време директорът на операта Иван Кюркчиев сподели и за проблемите с материалната база, които също тежат на бюджета на института. Вторият етаж на зала „Филхармония“, която трябва на 15 ноември да посрещне гостите на празничния концерт за 70-годишнината на Русенска филхармония, е в много тежко състояние. Сцената на операта не е ремонтирана от 1956 г., а от всички 34 чиги близо половината са блокирани, за да не падат върху артистите и сценичните работници. Останалите едва функционират и затрудняват сценичните решения. Колкото до инструментите, те вече са разбити – особено арфата, тимпаните, контрабасите. Трябва да се осигурят средства за ремонта им, като общината вече е поела ангажимент да помогне според възможностите си.
