Тази година на 14 април се навършиха 200 години от рождението на българския революционер и идеолог на организираното революционно движение Георги Стойков Раковски. Докато из цяла България се отбелязваше тази годишнина, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ през април организира четения, посветени на 200-годишнината от рождението на Раковски. На тях младият историк Октай Алиев представи на аудиторията и пред цялата българска общественост нов документ, свързан с Г. С.Раковски. До момента той не е публикуван, но е в процес на обработка и предстои да се публикува през декември в електронното историческо списание „Времена“. Преди броени дни пак от османския архив, намиращ се в Истанбул, изскочи нов документ от 1853 г., за който Октай Алиев разказа пред Русе Медиа.
На пръв прочит се разбира, че това е един арзухал (писмена молба, искане) от Георги Раковски към Високата порта. Първо към каймакама на Шумну (Шумен), а от там – към великия везир. Затова броят листове са общо 3. Първият е арзухалът, а вторият – до каймакама на Шумен, че е получен арзухал. На третия е написана датата на написването на документа. От писмената молба се разбира, че е адресирано до великия везир на Османската империя Дамат Мехмед Али паша. В него не е посочено името на великия везир, но обръщението, което се употребява, ни подсказва, че е до него. Както бе казано по-горе, документът представлява арзухал. На края му четем: „Вашият слуга, Йоргаки(!) Ракофски“. Възниква въпросът дали арзухалът е написано лично от него или от кятиб (писар), арзухалджия, който се наема и на когото му се плаща. Но гледайки документа се забелязва доста лош почерк на османотурски език, което може би е личният на Раковски. Дали това е така обаче не можем да кажем със сигурност.
Молбата, която е издиктувана (или написана лично от Раковски?) от българския революционер, ни дава следната информация. Раковски уведомява Високата порта, че има да получава 2000 гуруша от „кятиб Симйон (Симеон), син на Истанчо (Станчо) от Казгя(а)н (т.е. Котел)“. Тя пристига в Шумен на 7 ребиюлахир 1269 [=18 януари 1853 г.]. В края на арзухала четем: „emr-i ferman hazreti men-lehül emrindir.“ – в превод: „заповедите и ферманите са на този, който заповядва“. Според вида на арзухалите и обръщенията ние разбираме до кого са адресирани те. В случая разбираме, че е адресиран до великия везир.
Работата по документа не е приключила и най-вероятно ще продължи още няколко седмици, когато ще има още подробности по темата.
Коментари