Общинският съвет в Русе прие обръщение до Министерския съвет с искане за спешни мерки за управление на водите в българо-румънския участък на река Дунав. Предложението е на групата съветници от МК „БСП за България“, представено от Валери Иванов, и предвижда проучване, проектиране и изграждане на хидротехнически съоръжения за осигуряване на целогодишно корабоплаване.
Като мотив за инициативата вносителите посочват рекордно ниските водни нива през 2026 г. Според данни на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав към 19 октомври е отчетена кота минус 141 см спрямо условната нула. Това е с 68 см под предишния рекорд от минус 73 см, регистриран през септември 2003 г.
В обръщението се подчертава, че ниските води затрудняват корабоплаването и пристанищната дейност, засягат речния туризъм и добива на инертни материали и създават рискове за икономиката и енергийната сигурност.
Съветниците настояват държавата да предприеме действия за изграждането на хидротехнически комплекси в българо-румънския участък на Дунав, който обхваща 471,5 км – от района на Силистра до устието на река Тимок.
Вносителите припомнят разработваните през миналия век проекти за хидротехнически комплекси „Никопол – Турну Мъгуреле“ и „Силистра – Кълъраш“. Според представената докладна записка те са предвиждали изграждането на водноелектрически централи от двете страни на реката, както и мостови връзки за автомобилен транспорт, а при Силистра – и за железопътен транспорт.
Според авторите на предложението подобни съоръжения биха могли да осигурят целогодишно корабоплаване, да насърчат речния туризъм и да подобрят транспортната свързаност между България и Румъния. Сред очакваните ползи са още производството на електроенергия и развитието на водния транспорт по направлението Дунав–Рейн–Майн.
С приетото обръщение Общинският съвет заявява позиция пред Министерския съвет за необходимостта от дългосрочна политика за управление на водите на Дунав и предприемане на действия по проучване и реализиране на хидротехнически решения. Вносителите подчертават, че проблемът изисква координация между българските и румънските институции, както и взаимодействие с европейските органи.
