Как пишат ноти съвременните композитори – на ръка или с помощта на технологиите? Отговор на този въпрос дава младият русенски пианист и композитор Николай Димитров, който на 17 юни ще направи световна премиера на творбата си „Mentis Ludos“ в Нидерландия.
Нотирането, което на английски се нарича „music engraving”, е процес, който всеки автор прави по свой начин. „Например аз сам си изготвям нотните материали. От една страна, защото мога, и от друга страна, защото си е все пак скъпа услуга. Не на последно място, когато аз си правя нотния материал, аз съм в пълен контрол да променя каквото и както искам, не трябва непрекъснато да комуникирам с някого, нещата просто стават по-бързо. Иначе аз ги изготвям на компютърна програма, на софтуер, защото така е най-четливо, най-удобно и най-лесно за разпространение. Да, в първоначален етап може би ще подготвя някои скици на ръка, тъй като освен това обичам и да пиша на ръка, но за много неща на софтуер се случват по-бързо. Аз не пиша кой знае колко красиво на ръка, а и все пак мастило, молив, каквото и да е, избледнява с времето, затова предпочитам на софтуер – с няколко клика нещата са готови, пратени и разпечатани“, казва Николай Димитров.
Ползването на софтуер не е лесен процес, но много зависи от самия продукт и композицията, по която се работи. „Ако примерно нотираш по-съвременна композиция и особено по-графично ориентирана, отколкото нотно – това ще рече с повече символи, заврънтулки и рисунки, а нотите не преобладават толкова, тогава наистина може да стане доста сложно. Налага се дори да се прави в софтуер за графична обработка, тотално несвързан с музика, примерно като Adobe Illustrator, или InkScape. А иначе дори и когато е в софтуер, ти първо трябва да имаш техническите познания, също така да имаш музикалната грамотност, да си наясно с конвенциите като милиметри, позиции и какви са общоприетите правила, в какви случаи се допускат изключения и всички тези неща са с цел четливост на нотния материал“, обяснява композиторът.
Той признава, че това отнема много часове работа, но е изключително важно, тъй като, ако нотният материал не е оформен добре и четливо, може да ти загуби страшно много време, да го разчетеш грешно. В обратния случай се спестява време, може да бъде научен бързо и качествено, или дори да успееш да го разчетеш в екстремна ситуация на прима виста.
Николай започва да се занимава с нотиране по две причини – от интерес и по необходимост. „Интерес, защото винаги ми е било интересно как се правят нотите, какво стои зад този процес и защото обичам да боравя с компютри. Но и по принуда, защото, както казах, това е скъпоструваща услуга и аз много искам сам да мога да си изготвям нотния материал. Като композитор виждах, че само с ръкопис не става, не е четливо, не е добре и трябваше спешно да се науча как мога да възпроизвеждам, как мога да подготвя нотите си така, че да бъдат добре за възпроизвеждане. Трябваше бързо да се науча как да работя. Започнах с една програма, работих на нея известно време, после смених с друга програма и търсех кое най-адекватно ще отговаря на моите нужди и на моя стил на работа“, обяснява той.
Русенецът е използвал уменията си, за да помага на други композитори. „Работил съм за различни клиенти. Един от тях беше известният пианист Вячеслав Грязнов, с когото имахме партньорство и аз бях всъщност неговият нотописец, който нотира неговата най-нова транскрипция на Равел – La Valse. Не беше лесна работа, тъй като имаше много специфични места и беше, ако не се лъжа, около 30 страници за пиано, което, имайки предвид трудността, отне доста време, но пък и накрая смятам, че резултатът си струваше и има професионално изготвена партитура. Наскоро работих по един доста интересен проект, подробности, за който предполагам, че ще чуете по-нататък. Той е финансиран от румънското Министерство на културата и цели да се запази културното наследство на един голям румънски композитор. Би трябвало през есента или в началото на новата година да мога да кажа официално вече какво се е случило и партитурите, които бяха изготвени, да излязат от печат“, казва Николай Димитров.