„Мартенски музикални дни“ – думата имат обществеността и хората на изкуството

Публично обсъждане на подготовката и програмата на 60-ото издание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ ще се състои на 26 ноември, вторник, от 16 часа в зала „Култура“. До тази стъпка на общинската администрация се стигна след обществения дебат в медиите, провокиран от публикацията „Таен програмен съвет фриволно постави под въпрос 60-ите Мартенски музикални дни“ на вестник „Утро“. Своето несъгласие с подготвяните промени в програмата на фестивала вече изразиха едни от най-известните български музиканти, а пред „Утро“ големият диригент и дългогодишен директор на Русенска опера Георги Димитров заяви, че в знак на протест се отказва от званието „Почетен гражданин на Русе“.

Официално до момента никой не е представил проекта за програма на 60-ото издание на ММД, което се очакваше да бъде бляскав празник за почитателите на класическата музика. Фестивалът, който по време на предизборната кампания, бе припознат от всички кандидати като едно от най-значимите културни събития на Русе и емблема на музикалния живот не само за града, а и за цяла България, се оказва изправен пред неясно бъдеще.

Част от спорните промени, за които се говори в общественото пространство, са свързани с отсъствието от афиша на знакови имена от историята на фестивала, със замяната на концерти с филмови прожекции и с превръщането на спортната зала в място за класическа музика. В издание, което е кръгла годишнина, е странно да липсват /ако действително е така/ световноизвестни музиканти и любимци на публиката под претекста, че „били омръзнали“. Обикновено точно при годишнина се канят част от хората, които са изградили реномето и са белязали една традиция, защото това е и вид ретроспекция, наред с новите имена, които развиват модерните тенденции в дадената сфера.

По въпроса с филмовите прожекции – в тях няма нищо лошо, стига да са съпътстващи фестивалната програма, а не да са основни събития. По-възрастната публика със сигурност помни времената, когато в бившето кино „Просвета“ по време на „Мартенски музикални дни“ вървяха и прожекции – на известни оперни заглавия, със световноизвестни солисти, заснети като игрални филми. Това обаче е нещо съвсем различно от идеята четири дни от фестивалната програма да е празни откъм концерти, но да има някакви прожекции, засега неясно какви.

Колкото до спортната зала с поредното й ново име „ОЗК Арена“, може да става за рок концерти, където озвучаването компенсира недостатъците в акустиката й, но за събития, свързани с класика, тя е изцяло неприемлива. Дори и за модерен солист като Лука Сулич от дуото 2 Cellos. Само една справка в ютюб показва, че неговите, а и на дуото изпълнения, обикновено са в нормални концертни зали или в амфитеатри, където акустиката е съвсем различна, дори и с озвучаването.

Въпросите около „Мартенски музикални дни“ са много и е редно да им бъде даден публичен отговор, защото не става дума просто за един фестивал, а за едно от знаковите събития за цялата българска музикална култура.

Exit mobile version