Летище Русе ще бъде първата обществена следвоенна сграда, която ще има статут на недвижима културна ценност. Очаква се това да се случи в началото на 2022 г., като процедурата вече е задвижена. До момента само четири обекта от следвоенния период имат такъв статут: паметникът „Създатели на българската държава“ в Шумен, парк „Камбаните“, лагерът в Белене и центърът на Димитровград с парк „Марица“. Паметникът на Бузлуджа също бе предложен за статут през тази година и очаква финално решение.
Предложението за летище Русе е на трима архитекти – арх. Венцислав Илиев от Русе, арх. Любинка Стоилова и арх. Никола Янев, и излиза от името на Международната организация за документиране и опазване на сгради на модерното движение – Докомомо България.
Летище Русе е ценен образец на архитектурния модернизъм от втората половина на 20-и век, като е запазен в автентичния си вид. В началото на 70-те години са построени няколко такива сгради, но само тази е запазена. „Тя е с много ясни изчистени форми, ясна и категорична логика във формоизгаждането, ясна и лека като философия конструкция, с голям оптимизъм в нея и с редица конструктивни решения, които са забележителни. Например козирката, много широкото стълбище, както и интериорното решение, което се дължи на арх.Йордан Бояджиев“, обясни арх.Венцислав Илиев.
До предложението сградата да има статут на недвижима културна ценност се стига след обявеното, но неосъществено желание на инвеститор да изгради там огромен логистичен парк. Сега, когато летището придобие статут на недвижима културна ценност, всякакви действия – ремонти, реконструкции, осъвременяване, ще трябва да се извършват с проект, одобрен от експертен съвет на паметниците на културата.
Намеренията на община Русе да възстанови полетите ще изисква да се направят промени, които според архитектите ще са предизвикателство за изпълнителите. „Когато е била построена, е вършела своята работа, но сега вероятно ще има нужда от осъвременяване в технологично или друго отношение – няма например рампа за хора с увреждания. Това би променило тази автентичност, както и други неща в интериора. Това е много голямо професионално предизвикателство. Точно затова статутът й ще кара колегите да се занимават внимателно и деликатно за запазване на идентичността“, коментира още арх.Илиев.
За сградата на летище Русе:
Летището е построено в периода 1972-1976 г. Авторът, русенския архитект Йордан Бояджиев, постига забележителен синтез между архитектурата и монументалните изкуства.
Хоризонтално издълженият паралелепипед на основното тяло е с богато остъклени фасади. Входът е защитен с елегантна тънка стоманобетонна козирка, окачена на стоманени въжета. Пътническата зала е изцяло остъклена панорама към излитащите и кацащите самолети. Изтеглената леко назад контролна кула с фин плосък покрив създава хармония на обемите. В България рядко се вижда сграда с толкова изчистени пропорции. Тя илюстрира стремежа на арх. Бояджиев към ясни и лаконични геометрични форми. Създава усещане за лекота и прозирност, за визуално отделяне от терена.
Построеното в с. Щръклево е запазено почти напълно в автентичния си вид и обзавеждане – рядкост за наследството от този период. В интериора на залата умело са комбинирани и противопоставени материали, цветове и фактури.
Цялостният облик е завършен с монументалните пластики на скулптора Галин Малакчиев. Негово скулптурно пано от стоманобетон украсява главната фасада, а под тавана на пътническата зала е окачено негово ефирно месингово кълбо.
С професионална реставрация и адаптация летище Русе ще запази атмосферата на обществените сгради от 70-те години на 20-и век и само по себе си може да бъде привлекателна цел за туристите.
Арх. Йордан Бояджиев е сред най-интересните и забравени русенски архитекти. Безкомпромисен и целеустремен в работата си във време, когато това е било трудно. Създател е на някои от най-емблематичните сгради на модернизма в Русе. Печели с конкурс изграждането на летище Русе.
Скулпторът Галин Малакчиев е ученик на проф. Любомир Далчев и автор на пластики, които са част от запомнящото се лице на няколко български града. Негови са колоната „За буквите“ пред НДК, както и декоративната стена на софийската централна гара.
