Стъклени плаки за Латерна магика/ магически фенер бяха дарени на Регионалния исторически музей от русенците Хачик и Едварт Лебикян. Заедно с плаките те донесоха в музея и прожекционния апарат, с който в миналото са гледали тези изображения. Апаратът, който подаряват на музея, не е истински магически фенер, а е пригоден, за да може плаките да се използват. Магическият фенер е устройство, което столетия наред се ползва за публични забавления, както и за домашни прожекции. Той има огромно въздействие в миналото и е един от важните и безспорни предтечи на киното.
Картонена кутия с надпис „порцеланови зъби“ (бащата на Хачик и Едварт е зъботехник) крие 26 броя стъклени плаки, които не са фотографски, а имат върху тях рисувани фигури. Някои от тях се разпознават лесно – те представят познатите приказки за Червената шапчица и за Снежанка и седемте джуджета. Други от тези стъклени линии съдържат изображения на кораби с различно предназначение – тримачтов кораб, параход, яхта, а друг от кадрите изобразява панорама, в която се вписват елементи от градския начин на живот. Те включват скромна железопътна гара, каквато има и из българските предели, влак с вагони, както и други хора с конкретни професии. Докато една част от стъклените плаки, които не са фотографски, а са рисунки, имат размери 18 х 5 см, други седем са малко по-големи. Те са с размери 20 х 6 см, а изображенията по тях са вписани в кръг. Тези стъклените плаки са произведени в Нюрнберг, Германия, в първото десетилетие на ХХ век.
През XIX век магическият фенер е най-подходящото средство за визуално забавление и образование. Слайдовете се създават със сюжети, които внушават послания, имат пропагандна – цивилизаторска цел, като описват различни начини на живот, показват „правилно“ и „неправилно“ в поведението, съществуващите норми и тяхното нарушаване, с което те придобиват голямо въздействие върху обществото.
