В продължение на състоялия се на 19 май 2026 г. в Русенския университет „Ангел Кънчев“ международен форум „Болонският процес в Дунавския регион“, библиотеката на висшето училище се превърна в лаборатория за политики. В рамките събитието, организирано от Министерството на образованието и науката (МОН) в рамките на проекта „Лаборатория за Болонския процес – България“ (BPLab), се състоя национална среща, на която ръководителят на проекта Анна Върбанова-Иванова (дирекция „Висше образование“, МОН) представи параметрите, стратегическите цели и начините за участие в BPLab, съфинансиран от Европейския съюз по програма „Еразъм+“.
„Лаборатория за Болонския процес – България“ е съвместен тригодишен проект на МОН и Хайделбергския университет, изпълняван от дирекция „Висше образование“ на националния орган, отговорен за политиките във висшето образование, и от Центъра за социални инвестиции на един от най-старите и престижни европейски университети. Той е структуриран като мащабна интервенция, която комбинира политическо проектиране, експертен анализ и широко участие на заинтересованите страни.
За разлика от традиционните „работни групи“, лабораторният подход насърчава системното мислене, което включва виждане на голямата картина, свързване на количествените данни и анализи с наративите за опита на представители на академичната общност и заинтересовани страни, осъзнаване на историческия контекст и спецификата на всяка ситуация на национално ниво, както и тестване на малки интервенции (прототипи) и проследяване на техните ефекти в реална среда. В този смисъл лабораторията BPLab дава заявка да функционира като защитено пространство за диалог, в което висшите училища в България ще имат възможност да идентифицират „тесните места“ в системата и законодателството и сами да участват в изработването на предложения, които имат по-голям шанс за успех, именно защото са създадени от хората, които ще ги прилагат. Това ще бъде възможно чрез уникалния трансфер на ноу-хау за подхода на системните иновации (System Innovation Lab).
В рамките на националната среща, в интерактивен дискусионен формат по методите на Zukunftswerkstatt и World Café, бяха обсъдени: гъвкавостта на Националната квалификационна рамка и нейната пригодност за различни форми на обучение и учебни пътеки; архитектурата на системата за висше образование според Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) спрямо структурата/праговете по Общата рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование EHEA); акредитирането на интер- и мултидисциплинарни (съвместни) програми от гледна точка на утвърдения Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления.
Ролята на ко-модератори поеха д-р Ивана Радонова (МОН) – съпредседател на Координационна група за прилагане на Болонския процес (BICG), проф. Елиза Стефанова – председател на НАОА, Ваня Грашкина-Минчева – изпълнителен директор на НАЦИД, Коста Тонев – директор на дирекция „Академично признаване и регулирани професии“ (НАЦИД) и Яна Йотова-Бакалова – началник на отдел „Стратегическо планиране и политики за развитие“ (МОН).
Активно участие в събитието взеха: почетният ректор на Русенския университет и председател на Общинския съвет, акад. Христо Белоев, проф. Десислава Атанасова – ректор и доц. Галина Иванова – заместник-ректор по международната дейност на Русенския университет „Ангел Кънчев“, проф. Мирослав Карабалиев – ректор на Тракийския университет – Стара Загора, проф. Васил Георгиев – заместник-ректор по международната дейност на Академията по национална и информационна сигурност, доц. Анна Иванова – заместник-ректор по международната дейност на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, доц. Петрана Стойкова – заместник-ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, доц. Соня Вълкова, д.м. – заместник-ректор по учебната дейност на Медицинския университет – Плевен, проф. Тереза Тренчева – заместник-ректор по научноизследователската и международна дейност на Университета по библиотекознание и информационни технологии, Нора Ангелова – член на Борда на Европейския студентски съвет (ESU), д-р Мирослав Златев (МРРБ) – член на екипа на Българското председателство на ЕС за Дунавския регион, Димитър Андреев – държавен експерт в дирекция „Висше образование“ (МОН), както и представители на ръководствата на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия, Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив, Техническия университет – Варна, Университета за национално и световно стопанство, Русенския университет „Ангел Кънчев“ и други.
В резултат от дискусиите и рефлексията на международния форум от предходния ден се утвърди мнението, че България е един от лидерите в Болонския процес и проактивен участник в работните структури на Европейското пространство за висше образование и че тази роля следва да бъде подкрепяна. Обсъдени бяха смели и на пръв поглед радикални предложения за актуализиране на нормативната уредба, насочени към повишаване на конкурентоспособността на висшите училища и тяхното включване в международни мрежи, поставяне на студента в центъра на обучението, хоризонтална и вертикална проходимост на степените и качество на висшето образование.
До края на 2028 г. се предвиждат поредица от срещи в подобен формат в рамките на проекта, а намеренията са лабораторията да продължи да функционира като стратегически инструмент за политики и след края на проекта.
