Депутатът от „БСП за България“ от Русе Крум Зарков коментира създаването на временна комисия за промени в Конституцията, посочвайки по време на дебата в Народното събрание, че в България вече 30 години се говори за съдебна реформа, защото става дума за борба за изграждане на европейска държава:
„Ако преходът, започнал с приемането на тази Конституция, влязла в сила на 13 юли 1991 г., бързо и радикално реализира преминаването от една икономическа система към друга, то изграждането на механизмите, които пречат тази икономическа система да действа само за малко хора и те да могат да заобикалят закона, така и не бе изградена докрай. И това е непрекъсната борба на хора, които правят нещо успешно или неуспешно, на други, които се противопоставят – които понякога надделяват. Това е политическата история от последните 30 години, напълно нормално е на някои да им е омръзнала.“
По думите на социалиста е крайно време да бъдат направени стъпките, с които България да мине на друга степен на политическото развитие, в което няма да се говори за съдебна реформа, а за преразпределение на благата, които българският народ създава; за ляво и за дясно.
Зарков обаче е категоричен, че сега действащата Конституция е най-добрият нормативен документ в страната: „Тази Конституция гарантира и направи така, че парламентаризмът и демокрация надделяха и надделяват“, смята той. По мнението му промяната не трябва да бъде разглеждана като поставяне под съмнение на нейните основни постулати, а като подобряване.
Социалистът припомни, че Конституцията е предвидила начин, по който да бъде променяна, подобрявана, адаптирана към времето – допускайки създаването на подобна комисия, но от друга страна, чрез института на Велико Народно събрание, се възпрепятстват възможни политически финтове, които поставят под въпрос устоите на демокрацията.
„Затова и този подход на създаване на комисия, която ще има достатъчно време и която ще бъде изградена на паритетен принцип, е правилният подход“, коментира още социалистът, подчертавайки, че към дебата е нужно да бъдат привлечени академичните, конституционните среди и гражданското общество.
„Ако се налагат промени в Конституцията – да, но с уважение и страхопочитание към нея и създателите й“, заключи той.