В Световния ден на психичното здраве – 10 октомври, разговор с Елена Лазарова – психолог към КОЦ-Русе
– Защо е важна психологическата подкрепа към жена с диагноза рак на гърдата?
– Психологическата подкрепа помага на жените с онкологична диагноза в грижата им за себе си, за психическото им здраве. Психическото благополучие е от решаващо значение за общото здраве, ведно с пълноценното хранене, оптималния сън и достатъчното движение. Когато човек усеща загриженост, искрено и топло отношение, това укрепва вярата в собствените сили и справяне с предизвикателството, пред което е изправен. Психологическата подкрепа съдейства за вентилиране на негативните емоции, разбиране на ситуацията и адаптация към нея, справяне със стреса, вземане на правилни решения, подпомага процеса на възстановяване и оздравяване на пациентките.
– С какви страхове трябва да се преборят пациентките с такава диагноза?
– Жените с рак на гърдата споделят, че се безпокоят за своето здраве, за живота си и бъдещето; страх от рецидив на заболяването; притеснява ги наличието на физически симптоми като умора, проблеми със съня или изпитване на болка; усещат затруднения във възприемането на собственото тяло; налице е тревожност, свързана с лечението, натрапливи мисли за диагнозата или постоянна тревожност; проблеми в комуникацията с партньора, усещане за уязвимост; задават си екзистенциални въпроси.
Посрещането на страховете е индивидуален процес и подходът също, поради субективното възприемане и преработване на психосоциалния стрес и негативните емоции, свързани с него.
Адаптацията към ситуацията с онкологична диагноза е успешна при пациентките, които са в състояние да управляват смущенията на житейските си роли, да регулират емоционалния стрес и да продължават активно да участват в живота. Адаптацията на човек се отнася до конкретните мисли и поведение, които той използва в своите усилия да се приспособи. За психологическото си благосъстояние пациентките е важно да изградят стратегии за адаптация към ситуацията, в която се намират, които включват няколко основни момента: умения за управляване на специфичните ежедневни проблеми; познаване и регулиране на отрицателните емоции; познаване на източниците на позитивни емоции лично за тях; намиране на смисъл в случващото се.
Добър знак за адаптиране към ситуацията е възобновяване на активното участие в ежедневните дейности и изпълняване на обичайните роли на съпруга, родител, работещ, приятелка успоредно с лечението. Откритото изразяване на чувствата и емоциите, страховете за бъдещето, ефективното разрешаване на проблемите с помощта на подкрепяща среда са предпоставка за успешната адаптация на лекуващите се.
– Как би могъл да се пребори страхът от непознатото?
– В началните етапи на лечението, човек не знае какво се случва с него, колко сериозно е състоянието му и какви последствия може да има. Страхът от непознатото е естествен. Увеличава се усещането на личността за несигурност, появява се страх, че не може да планира събитията от живота си, поради загуба на чувство за контрол над ситуацията. Най-често емоционалната реакция на тези обстоятелства е безпокойство. В такива моменти за пациентките са особено важни категоричната позиция на лекаря, кратките и ясни обяснения, доверието и оптимизмът.
Информираността е с определящо значение за регулиране и овладяване на безпокойството и тревожността на лекуващите се. Ясно поднесената, логична информация от лекуващия екип помага на пациентките да вземат информирани решения за бъдещото лечение. Ведно с подкрепата на близките се възвръща усещането за контрол над ситуацията, мобилизират се ресурсите за справяне за преминаване през различните етапи на лечението.
– Каква роля играят близките по време на този тежък период?
– Когато човек преминава през трудно житейско събитие или период на адаптация към него, каквото е живота с онкологична диагноза, ролята на близките е от решаващо значение. Жените търсят и разчитат на разбирането и подкрепата на важните за тях хора. Когато ги усещат те успяват да се справят по-добре с изпитанието. За тях е важно да има хора, в присъствието на които да бъдат автентични. Това им помага да мобилизират своите лични ресурси за справяне по време на лечението, дава им сила, повдига духа им.
От особено значение е правилното общуване между пациентката и нейните близки. Да бъдат открити по между си. Жените споделят, че се чувстват по-добре, когато има разбиране, помощ, добронамереност. Разликата между грижата и свръхобгрижването е тънка и балансът се намира чрез уменията за честна комуникация, заявяване на потребности и взаимно доверие.
– Какви са вашите съвети към жените, които в момента се сблъскват и се борят със заболяването?
– Бих искала да се обърна към жените, на които тази житейска ситуация е актуална, не със съвети, а да ги насърча да се съсредоточат върху грижата за тялото и психиката си, върху лечението и оздравителния процес.
Добре е да се насочи вниманието към нещата, към които имат контрол – своите ежедневни навици и дейности, начин на мислене, емоционални състояния и социални контакти. Да се полага ежедневна грижа за тялото чрез пълноценно хранене, достатъчен сън, оптимална двигателна активност. Да се опитат да осъзнават мислите, които преобладават в съзнанието и емоционалните нагласи и стремежът да бъде към тяхното хармонизиране.
В процеса на работа с пациентките с тази онкологична диагноза целим преформулиране на проблема в позитивен опит. Част от тях споделят, че диагнозата им позволява да приемат нещата по-лесно; преоткриват своята вътрешна сила; променят възгледите си за живота и пренареждат своите житейски приоритети.
Според Авицена ако човек е вторачен в негативното и подхранва страховете – реални или не, влиза в режим саморазрушение. Бих перефразирала: нека вниманието ни се задържа повече върху положителното в живота ни, върху това, което ни носи спокойствие, радост, удовлетворение и усмивка. Така ние повишаваме имунитета си и сме в режим самолечение. И ако минаваме през процеса на онкологично лечение, тази нагласа може единствено да подпомогне същия.
От моя личен опит с пациенти, както и от опита на колеги онкопсихолози мога да обобщя, че някои работещи начини за справяне в ситуация с онкологична диагноза са: предприемане на конкретни действия и усилия за подобряване на ситуацията; доверие в собствените сили и в професионализма на лекуващия екип; използване на емоционална подкрепа; ясно изразяване на потребностите пред значимите хора; позитивна преоценка; планиране на ежедневието; проява на оптимизъм и чувство за хумор; приемане; търсене на упование и успокоение в личните религиозните вярвания и духовни убеждения.