Историк изследва миналото на Ветово и Глоджево в османските регистри

Три османски регистъра хвърлят светлина върху социално-икономическото развитие на Ветово и Глоджево през първата половина и средата на XIX в. Това разказва историкът Октай Алиев, който изследва историята на родния си край. Ето както показват проучванията му:

Регистрите са от Истанбулския османски архив на Република Турция. По своя вид те са нюфус дефтери и теметтуат дефтери. В първия вид са описани всички данъкоплатци-мъже и техните синове от селата. На първо място винаги се описват имамът, като духовен водач, и мухтарът т.е. кметът на селото. Вторият вид регистри, теметтуатът, представлява опис на имущество и животни, данъци, които се плащат и годишен приход на отделните ханета (семейства). По-нататък ще дам и пример и превод, за да стане по-ясно за какво точно говоря.

В нюфус регистъра на Ветово се вижда, че в селото живеят 130 семейства, които са мюсюлмански. Част от семействата всъщност и до днес живеят тук. Ще посоча някои от тях: Думанлиеви, Белберови, Шантурови, Картови, Чаирови, Пиреви, Панджарови, Байрамови, Хебибови и др. Кметът на селото е от Думанлиеви, но теметтуат регистъра от 1843 г. сочи, че той през същата година е починал и се споменава, че „синът му е бил изпратен при чичо си“, който му станал наместник. Друга важна фигура в селото е хатибът. Това е религиозно лице, което се назначава със султански берат и има правомощието да чете петъчно хутбе по време на петъчната молитва.

В текста на нюфус регистрите може да видим как кятибът (писарят) е „изрисувал“ портрета на отделните описани данъкоплатци. Задължително се споменава колко е висок, има ли брада, какъв е на цвят и занаятът му. Давам пример:

Хане 1 (семейство 1), номер 1.

Със среден ръст, с черна брада, имам Юсуф ефенди, син на Мехмед ефенди.

Години – 45.

Номер 2 – доведеният му син Садуллах.

Години – 10.

Хане 21, номер 50.

Шантур оглу (родът Шантурови, чиито представители и днес живеят във Ветово), белобрад, земеделец, Халил, син на Исмаил.

Години – 60.

Номер 51 – синът му, с висок ръст, с тънък, кестеняв мустак, Мехмед.

Години – 35.

Номер 52 – синът му (на Мехмед) Ахмед

На 1 месец.

В нюфус регистрите, водени главно през 30-те и 40-те на XIX в., изследователят, който владее османски език, може да открие своя род и да направи родословно дърво, което да достигне до началото на XIX или до края на XVIII в. Такива регистри има и за по-големите градове в българските земи, като Силистра, Разград, Русе и много други. Там вече се правят отделни преброявания и населението се разделя по махали или по вероизповедание.

В регистъра на Лоджва (Глоджево), както се нарича през този период, също се откриват родове, които и днес живеят тук. Тъй като в момента работя по него и стигнах до семейство номер 153, аз ще спомена какво съм открил досега: Демкешовци, Чобан Хасанови, Халибови, Добруджановци, Чил/Чиловци, Коч, Али гювей (дн. Халилгювееви), Ганиеви, Торлаковци, Манафови (в регистъра: Манав), Тюлюоглуеви (в регистъра: Тюлю оглу), Чъвгънови, Сар оглу (Саровци), Данаджиеви, Коджа Алиеви, Мандаджиеви, Чапарови. Според регистъра в Глоджево през 1843 г. са живеели 216 мюсюлмански домакинства.

Ето примерен превод от Глоджевския регистър:

Хане 100/Номер 282

Коджа Али оглу, със среден ръст, с побеляла брада, земеделец, Мемиш, син на Осман.

Години – 70.

Н. 283 – синът му, със среден ръст, с кестеняв мустак, Билял – на 30 години.

Н. 284 – синът на споменатия Билял, Сюлейман – на 2 години.

Вторият вид регистри – теметтуат дефтерите – са много ценен извор за историята на българските земи през късната османска действителност. Те също започват да се водят през 30-40-те на XIX в. и отразяват социално-икономическия статут на всяко семейство, във всяко едно географско кътче, до което османските регистратори са се добрали. Теметтуат означава приход. Именно тях администрацията на османците се опитват до всяка една подробност да регистрират в дефтерите. Информацията, която съдържа един теметтуат е:

1) Етнически и религиозен състав на определено населено място;

2) Приходи от отделните приходоизточници, с които отделните семейства разполагат (воденици, тепавици, мелници и др.);

3) Годишен приход;

4) Данъци, които се полагат в рамките на една години (пр.: ашар – десятък; адет-и агнам – данък върху овцете; и др.);

5) Занаятите, които се упражняват;

6) С каква земя разполагат;

7) Какви животни отглеждат и др.

За да обясня по-добреq ще дам пример с първото семейство от теметтуата на Ветово:

Имам Юсуф ефенди, син на Мехмед ефенди – земеделец, разполага с 20 дьонюма земя (1 дьонюм = 919,3 m²). От тях годишно получава 950 гуруша (гроша). Животните, които отглежда: черна говеда – 1 чифт, дойна крава – 1 глава, 1 кон, овце – 2 дойни, 8 дойни кози, 1 ялова коза, агне – 6 глави.

Прочитът и анализът на регистрите не е много лесен. В османския език, особено при шрифта „рика“, който виждате в регистрите, приложени към материала, е сложен с това, че има доста съкращения. Това прави работата на изследователя труден, но изпълнен с изненади. Аз съм щастлив, че за първи път ми се отдава възможност да достигна до тези регистри и да ги прочета. Надявам се, че в близките години ще начертая една по-ясна картина на положението във Ветово и Глоджево през късния османски период, базиран изцяло на османски извори, които до този момент ни бяха неизвестни. Силно се надявам, че те ще бъдат допълнени и с много нови извори.

 

Exit mobile version