Ивалинка Цанкова е на трето място в листата на коалиция “БСП за България” в Русе за кандидати за народни представители на предстоящите парламентарни избори. Тя е завършила ВСИ –Пловдив, специалност агр.инж. „Полевъдство“ и Стопанска академия Свищов, специалност “Публична администрация”.
Заемала е организационни и водещи постове в различни структури и организации: в администрациите на АПК и ТКЗС Пиргово, председател на ЛС при ТКЗС Пиргово, ескперт „Земеделие и гори“ към община Иваново, общински съветник и зам. кмет на Община Иваново, член на Църковното настоятелство на Русенска митрополия. Цанкова е собственик и ръководител на семеен земеделски бизнес за
производство на лозов посадъчен материал.
В процеса на работа и в обществената си дейност винаги се ръководи от три основни принципа: ПРИЕМСТВЕНОСТ, ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И ПРОЗРАЧНОСТ.
Споделя, че се включва в надпреварата за народни представители от листата на коалиция “БСП за България”, защото е убедена, че има идеи, опит и възможности, с които може да бъде полезна на региона и страната ни, за да настъпи промяната, която е нужна на България.
Разкрива, че е водена от желанието за по-добър живот на общността, а основната й цел е малките населени места да се превърнат в добри места за живеене, като се запази тяхната идентичност. Смята, че това може да се постигне чрез качествено здравеопазване, добро образование, култура и развито земеделие.
Вече повече от 20 години Ивалинка Цанкова е в политиката на местно и на регионално ниво и активно се занимава с обществена дейност. Вярва, че познава голяма част от проблемите в община Иваново и Русенска област и ще допринесе със знанията и уменията си за нов растеж.
Разговаряме с нея за проблемите в земеделието и за темите, върху които ще се фокусира като народен представител.
– Като инженер-агроном най-добре познавате лозарството, в частност пепиниерството – като собствен бизнес. От 12 000 дка лозови масиви в края на 90-те години на миналия век сега те са в пъти по-малко. Има ли шанс лозарството да се възроди в региона и как би станало това?
И.Ц.: Има. В момента програмите в последните 2-3 години са много ефективни, дори през тази година финансирането ще бъде до 90%. Приоритет обаче трябва да е не само засаждането на винени сортове лозя и винопроизводството, а да се наблегне и върне славата на десертното грозде, което е отглеждано в Русенския регион.
– За миналата година обаче засадените нови лозя в областта са едва 13 дка. Как би могло да се реагира на тази намаляваща тенденция?
И.Ц.: Няма интерес. При отглеждане на техническите култури има повече субсидии и има по-бърза реализация. Сериозен проблем остава липсата на работна ръка.
– Добре, а как се случва лозарството в другите държави, в Евросъюза например?
И.Ц.: За съжаление наши българи работят на лозовите масиви във Франция, Испания. Там производителите са организирани в малки стопанства, оглеждат по-малко декари лозя – стотина например и имат целогодишно работници.
– Тази година ще се чества 75 години Бригадирско движение. Помним времето, когато земеделската продукция се прибираше основно от ученически и студентски бригади, от бригади работници и служители в промишлените предприятия. Това време и този начин на работа няма как, а и няма защо да се върне. Сега много работници отиват да работят на полето в чужбина, а голяма част от учениците и студентите у нас цяло лято често скучаят. Възможно ли е да бъдат привлечени в нашето селско стопанство като сезонни работници?
И.Ц.: Ако има подходящ финансов стимул, този проблем може до голяма степен да бъде решен. Но за да се случи, трябва ангажираност на държавата, земеделските производители, училищата, както и от страна на родителите.
– Как мислите, ако се експериментира в тази насока, какъв ще бъде резултатът?
И.Ц.: Мисля, че пилотно може да се направи такъв опит. Двама от
гроздопроизводителите в региона гледат 800 дка и 400 дка. лозя. Те имат крещяща нужда от работна ръка при прибирането на реколтата през есента. Може би училището в Образцов чифлик е добре да се натовари с повече отговорности и да има интерес към обучението и специалностите там.
– Все по-отчетливо се вижда необходимостта от възраждане на поливното земеделие, най-вече заради климата. Какво е състоянието и възможностите за това в региона?
И.Ц.: Ние сме близо до Дунава, но реално не ползваме потенциала на реката, която тече до нас. В момента „Напоителни системи“ дават вода на не повече от 70 дка до 150 дка в община Иваново, а преди поливните площи са били над 9000 дка. Вече сме разговаряли с 5-6 земеделци от региона, които тази година ще подадат заявления за поливане от помпена станция „Пиргово“, ще бъде подадена справка и от догодина да бъдат отпуснати около 20 млн. лева за възстановяване на част от поливните полета. В случая става въпрос за поливане на 4-5 хиляди декара.
– Още повече, че промяната на природата налага все по-категорично да се актуализира поливното земеделие…
И.Ц.: Да. В Сливополска селищна система благодарение на поливните площи са произведени до 1500 кг. от декар царевица, докато на повечето места миналата година добивът бе около 350 кг. от дка.
– Русенска област и най- вече Сливополската селищна система бяха пример за зеленчукопроизводство. Ще може ли този сектор да се възстанови и да бъде конкурентен?
И.Ц.: Ако се възстанови поливното земеделие, ще се възстанови и зеленчукопроизводството. Въпросът е и готовата продукция да стига до пазара на конкурентни цени.
– Какво извън строго професионалната експертиза ще предложите като народен представител, върху какво още ще фокусирате усилията си за промяна?
И.Ц.: Смятам, че трябва да се оптимизира ролята на Националната здравна карта за своевременен медицински достъп за качествени услуги. Аз например, съм платила на Здравната каса над 40 000 лева осигуровки, а всеки път все за нещо плащам или доплащам.
– Темата за аптеките в малките населени места е доста наболяла – повече от 10 години се търси решение, а все още такова няма. Какво трябва да се случи, за да могат хората в малките населени места да си купуват лекарства, без да се налага да ходят до големия град?
И.Ц.: Най-вече ще се реши с мобилното здравеопазване, откриване на лекарски и стоматологични кабинети, аптеки. Така ще може да се реши и проблемът с профилактичните прегледи. Необходимо е да има и защитени лечебни заведения, както има и защитени учебни паралелки. Нали разбирате, личния лекар на Мечка е такъв и в Пиргово, и в Ценово – много документация, малко време за пациентите.
Смятам, че са много темите и проблемите, които трябва да бъдат решени и вярвам, че БСП ще успее да извърши желаната промяна към по-добро.
